Решение № 2267 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 145/2011 г.

Решение № 2267 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 145/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Фахми Аббас Иса Ауд Алсид, гражданин на Судан, против решение № 14339/25.11.2010 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 16752/2009 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Фахми Аббас Иса Ауд Алсид, гражданин на Судан, против решение № 596/16.12.2009 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. За да постанови решението си съдът е приел, че не са установени фактически обстоятелства, които да обуславят необходимостта от предоставяне на закрила на жалбоподателя. Опасенията му, свързани с евентуален арест поради извършвана от него криминална дейност и неговото твърдение за невъзможност в страната му да бъде справедливо защитен, са неоснователни. Той не представя убедителни доказателства, че в Судан е репресиран и арестуван от полицията по политически причини, както и такива за евентуално преследване в страната си по произход. Бежанската му история сочи на причина, извън предмета на ЗУБ, тъй като се касае за негова криминална дейност, свързана с незаконен трафик на хора чрез туристическа фирма в Судан. Не са установени сведения или други факти и обстоятелства, установяващи заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, опасност от изтезания и други форми на нечовешко отношение и наказания, които да предполагат хуманитарен статут. Същият не представя доказателства за основателен страх от политическо или друго преследване в Судан. При така възприетите фактически обстоятелства съдът е приел, че са законосъобразни изводите на административния орган, че за жалбоподателя не са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение като постановено при съществено нарушение на процесуалния и материален закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в следното: На първо място решението е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в частност - на чл. 75, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от ЗУБ, като изложените в решението съображения са противоречиви и взаимноизключващи се, а изложеното от жалбоподателя е интерпретирано неправилно и схематично, като единствено в детайли е посочено колко пъти е подавал молба за закрила. Не е съобразил изтъкнатия довод, че мотивите на административния орган се основават на изследването на бежанската история на сирийски гражданин, какъвто той не е и на изследване на ситуацията в Сирия, от където не произхожда. Всичко това води до необоснованост и немотивираност на административния акт и следователно решението, с което се потвърждава той, е неправилно. На следващо място атакуваното съдебно решение е постановено и в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените в решението на интервюиращия орган като основания за отказ съображения, че не са налице необходимите материалноправни условия за предоставяне на бежански и хуманитарен статут, са изцяло незаконосъобразни. Административният орган е игнорирал факта, че причините да напусне страната си са свързани с наличието на заплаха за неговия живот, сигурност и свобода. В проведените интервюта са изложени причините, поради които изпитва основателен страх от преследване в страната си по произход, които обаче не са взети пред вид. Неправилно се твърди в решението, че не съществуват обстоятелства, които да водят до основателен страх от преследване, въпреки че за самият термин"преследване" не съществува легална дефиниция. Той следва да се установи от обективни признаци. От чл. 33 на Конвенцията от 1951 г. може да се съди, че заплахата за живота или свободата по причини на раса, религия, националност, политически възгледи или принадлежност към дадена социална група, винаги е преследване. По изложените съображения счита, че за него са налице предпоставките по смисъла на закона за предоставяне на закрила. Ответната страна: Държавната агенция за бежанците, редовно призована, не е изпратила представител и не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба на Фахми Аббас Иса Ауд Алсид е в срок, а по отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да се остави без уважение. Твърденията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ не намират опора в доказателствата и правните норми. Не се представят доказателства и доводи, които оборват интерпретацията на личната бежанска история в контекста на положението в Судан и констатацията за липса на предпоставките за предоставяне закрила в смисъла на чл. 1А от Женевската Конвенция от 1951 г., инкорпорирани в ЗУБ. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът не е допуснал процесуални нарушения и направените от него изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Разпоредбата на чл. 75 е относима към процедурата пред административния орган и не касае процесуално нарушение на съда. Административният орган се е произнесъл с решение по молбата съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗУБ, а срокът за произнасяне е указателен. Не е допуснато нарушение от административния орган и на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, тъй като са преценени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и държавата по произход. Самите твърдения на молителя, дори и приети за достоверни, не установяват данни за преследване. Разпоредбата на чл. 75, ал. 5 е отменена /ДВ, бр. 52/2007 г./. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че административният орган е изследвал ситуацията в Сирия, а не в Судан. Допуснатата фактическа грешка на стр. 3 от решението /сирийският гражданин заявява/ не представлява нарушение на разпоредбите на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. В решението е посочено на доста места, че молителят е гражданин на Судан и е анализирана обстановката в Судан, въз основа и на справката относно СУДАН на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд". Правилно са анализирани данните от протокола за проведеното интервю с молителя. Същият е посочил, че е напуснал Судан, защото туристическата фирма в която е работил, извеждала незаконно младежи за Сирия, Йордания и Египет, че не е бил арестуван, но властите няколко пъти го призовавали на разпит. Той обаче се местил постоянно от място на място и не можели да го арестуват. Някои от колегите му обаче били арестувани. Така изложените причини за напускане на страната по произход не могат да обосноват наличието на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, нито на тези по чл. 9 от ЗУТ за предоставяне на хуманитарен статут. Не се касае до заплаха за живота или свободата на молителя по причини на раса, религия, националност, политически възгледи или принадлежност към дадена социална група, цитирани в жалбата му. Правилно тричленният състав на ВАС е приел, че не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. Правилен е и изводът му, че не са налице и предпоставките по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, които изискват молителят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Решението на тричленният състав на ВАС е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав,