Решение № 11554 от 23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3349/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) - гр. Ямбол против решение 31 от 20.02.2023 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. д. 454/2022 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 34 от 10.08.2022 г., издаден от директора на ОД на ДФЗ - гр. Ямбол, с който на И. Петров е отказано пълно изплащане на финансовата помощ, представляващо второ плащане в размер на 24 447,50 лв. по договор 20/06/1/0/01100 от 12.04.2016 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв., представляващо първо плащане по договора за финансова помощ, като е определено, че дължимата сума от 24 447,50 лв. подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от датата на връчване на акта, ведно с дължима лихва. С решението Държавен фонд "Земеделие" е осъден да заплати разноски по делото в размер на 2 610,00 лв. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че законосъобразно административният орган е извършил преценка за изпълнение на договорните и нормативни изисквания не към датата на подаване на заявката (10.12.2019 г.), а към датата на подаване на повторно изисканата такава (22.12.2021 г.), с оглед вида и характера на проведената от него административна проверка за спазване задълженията на ползвателя в рамките на срока на действие на подписания между страните договор. Подчертава, че кандидатът е длъжен да запази съществуващия и деклариран среден списъчен брой на персонала през целия период, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от страна на ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът И. Петров от гр. Сливен, чрез процесуалния си представител адв. Панова, в писмен отговор по делото оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждането на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ 34 от 10.08.2022 г., издаден от директора на ОД на ДФЗ - гр. Ямбол, с който на И. Петров е отказано пълно изплащане на финансовата помощ, представляващо второ плащане в размер на 24 447,50 лв. по договор 20/06/1/0/01100 от 12.04.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв., представляващо първо плащане по договора за финансова помощ, като е определено, че дължимата сума от 24 447,50 лв. подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от датата на връчване на акта, ведно с дължима лихва. Съдът е приел, че актът е издаден от директора на ОД на ДФЗ - Ямбол, действащ при спазване пределите на своята териториална компетентност и при наличие на материална такава, делегирана от изпълнителния директор на фонда със Заповед 03-РД/286 от 01.02.2017 г. по силата на чл. 20а ал. 4 от ЗПЗП и съгласно нормата на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ. Цитирана е приложимата редакция на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП за издаване на АУПДВ по реда на ДОПК. От фактическа страна по делото е установено, че след отмяната на АУПДВ 23 от 26.05.2020 г. с влязло в сила съдебно решение, административният орган е възобновил обработката на договор 20/06/1/0/01100 от 12.04.2016 г. и с Уведомително писмо за отстраняване на нередовности 177/24.02.2022 г. от ползвателя по договора са изискани допълнителни доказателства, в т.ч. документи, удостоверяващи плащането на задължителните трудови възнаграждения, здравни и социални осигуровки на лицата, наети в стопанството в периода от месец март 2020 г. до месец април 2021 г. Според мотивите на атакувания АУПДВ, към датата на първоначалното подаване на искането за второ плащане 10.12.2019 г. Петров е изпълнил всички договорни задължения, но едновременно с това за наетия работник осигуровки са заплатени последно през м. февруари 2020 г., като същият е освободен преди изтичане на 5 те години от сключване на административния договор. Според възприетото от органа, проектът е получил 10 точки и оценен по критерий за подбор, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба 14/2015 г. Проекти, които водят до създаване на нови работни места и заетост в рамките на земеделското стопанство, във връзка с което е нарушен чл. 14, ал. 1, т. 7 от договора и чл. 38 ал. 1, т. 1, предл. второ и т. 9 и задължението по чл. 42, т. 14 от Наредба 14/2015 г. В тази връзка административният орган приема, че ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че изискването на допълнителни доказателства от ползвателя на помощта с Уведомително писмо за отстраняване на нередовности 177/24.02.2022 г. е в противоречие с фазата, в която се намира административното производство, доколкото органът е сезиран и следва да се произнесе по заявка за плащане от 10.12.2019 г. и приложените към същата изискуеми към този етап документи. Според съда визираният в посоченото писмо период излиза от обхвата на заявката както като времеви отрязък, така и като предмет. Изложил е мотиви, че органът недопустимо е смесил две различни административни процедури, уредени в Наредба 14/2015 г. Констатирал е, че в акта са посочени като нарушени нормите на 38 ал. 1 т. 1 и т. 9 и чл. 42 т. 14 от Наредбата, като тези разпоредби са части от различни раздели на Глава четвърта от подзаконовия нормативен акт. Анализирал е систематичното място на посочените разпоредби и е цитирал чл. 42, т. 14 от Наредбата, според който в срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ ползвателят на помощта е длъжен да плаща задължителните трудови възнаграждения, здравни и социални осигуровки на лицата, наети в стопанството му (в случаите, когато проектът на ползвателя е оценен по критерия за подбор, посочен в чл. 13, ал. 1, т. 4). Заключението на съда е, че тази норма е приложима в хода на осъществявания контрол по изпълнението на договора и не може да се приеме като правоизключващ юридически факт по отношение на правото за второ плащане и правопораждащ за задължението на ползвателя да върне полученото първо плащане, ведно с лихва върху сумата, доколкото не е елемент от процедурата по предоставяне на договореното финансиране. В тази връзка съдът е приел, че подадената на 10.12.2019 г. заявка, ведно със съпътстващите я изискуеми документи, е отговаряла както на нормативните изисквания, така и на договорните клаузи от двустранно подписания административен договор. С тези мотиви съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с относимите материалноправни норми. Обжалваното решение е правилно постановено. Съдът е установил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. Решаващият състав обосновано е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, предвид представената заповед ОЗ-РД-286 от 01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която делегира на директорите на ОД на ДФЗ изрично посочените в нея правомощия. Правилен е анализът на съда по отношение на приложимата правна уредба. Условията и редът за прилагане на процесната подмярка са регламентирани в Наредба 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Нормата на чл. 10 от Наредба 14/2015 г., регламентира, че изплащането на помощта по процесната подмярка се извършва на два етапа, а именно: първо плащане в размер на левовата равностойност на 12 500 евро след сключване на договора за предоставяне на финансова помощ и второ плащане, също в размер на левовата равностойност на 12 500 евро когато след извършена проверка от Разплащателната агенция се установи точно изпълнение на бизнес плана. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Наредба 14/2015 г., при кандидатстване за второто плащане по чл. 10, т. 2, ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец, утвърден от Изпълнителния директор на Разплащателната агенция и публикуван на електронната страница на последната, в съответната регионална разплащателна агенция и прилага всички изискуеми документи съгласно Приложение 7, като в ал. 4 на същата разпоредба е предвидено, че заявката за второ плащане следва да се подаде не по-късно от посочения в заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ срок. Следва да бъдат споделени изводите на съда относно съответствието на подадената заявка от 10.12.2019 г., ведно със съпътстващите я изискуеми документи, с нормативните и договорните изисквания. Въпреки че ответният орган в последващото съдебния акт производство е задължил ползвателя да представи окомплектована заявка за второ плащане с относимите към 15.12.2019 г. документи, същият е направил преценка за изпълнение на договорните и нормативни изисквания не към датата на подаване на заявката (10.12.2019 г.), а към датата на подаване на повторно изисканата такава 22.12.2021 г. Едностранното определяне на нов срок за подаване на заявката за второ плащане от страна на административния орган е в нарушение на чл. 34, ал. 4 от Наредба 14/2015 г. и Анекс 4 към договора, в който изрично е посочено, че срокът за подаването й е до 15.12.2019 г. Върховният административен съд, по реда на касационния контрол с решение 11107/03.11.2021 г., постановено по адм.д. 2682/2021 г., е отменил АУПДВ 23 от 26.05.2020 г., издаден във връзка с липсата на договор за сертифициране на зайкини-майки. По този начин с обратна сила са отпаднали разпоредените от акта правни последици, представляващи отказ за изплащане на финансова помощ по договора, представляваща второ плащане и определеното задължение за възстановяване на първото плащане по договора и се е възстановила висящността на административното правоотношение по договор 20/06/1/0/01100 от 12.04.2016 г., включително и по заявката за второ плащане от 10.12.2019 г. В мотивите на процесния АУПДВ изрично е посочено, че от направените административни справки в електронния портал на НАП и НОИ към датата на първоначалното подаване на искането за второ плащане 10.12.2019 г. ползвателят на помощта е изпълнявал договорните си задължения. В акта е отбелязано също, че Петров може да плати изискуемите публични задължения по повод осигуряването на наетото в стопанството му лице и след посочения законов срок. Административният орган е следвало да извърши преценка за връзка между прекратяването на осигуряването на наетото лице и незаконосъобразния АУПДВ от 26.05.2020 г., доколкото виновното неизпълнение на договорни и нормативни задължения от страна на ползвателя е само една от възможностите за преустановяване на съществуващото административно правоотношение по предоставяне на безвъзмездната финансова помощ по мерките от ПРСР. Законът и договорът за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ предвиждат и други основания за това, като не във всички случаи за бенефициера възниква задължение за възстановяване на полученото първо плащане. По тези съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение, с което оспореният административен акт е отменен, е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 4600. лева, съгласно представен списък на разноските. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, първо отделение,