Решение № 12216 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2120/2016 г.

Решение № 12216 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2120/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 467 от 28.12.2015 г. по адм. д. № 530/2015 г. на Административен съд-В.. С него съдът е отменил уведомителното писмо на касатора в настоящото производство, за неизпълнен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания", за кампания 2013 г. и му е върнал преписката при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Осъдил е ДФЗ да заплати разноските, направени от жалбоподателя. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Навеждат се доводи за необоснованост на решението и допуснато нарушение на материалния закон. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че земеделският стопанин не е попълнил приложенията към заявлението за плащане, нито е посочил кода на агроекологичното плащане на животинската единица по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи", не е попълнил и останалите приложения. Твърди се освен това, че жалбоподателят за поредна година подава такова заявление за плащане, от което следва, че е добре запознат с начина на попълването му, а направените изводи от съда, че не му е било оказано съдействие от страна на служителите, е неправилно. По изложените съображения и в представените писмени бележки касаторът моли, съдебното решение да се отмени, като вместо не го се постанови друго, с което жалбата се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално поисканото адвокатско възнаграждение. Ответникът, чрез адвокат Стефанова, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на съда за правилно, по изложените съображения. Моли, съдебното решение да се остави в сила и претендира присъждане на направените разноски по представения договор за правна защита и съдействие, за които представя и списък на разноските в размер на 300 лв. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правилни правни изводи. По изложените аргументи намира, че не са налице касационните основания за отмяна на съдебното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Административният съд-В. е бил сезиран с жалба, подадена от Ц. М. Ц. от с. Г., Врачанска област, срещу уведомително писмо с изх. № 01-6500/10771 от 7.09.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С него земеделският стопанин е бил уведомен за неизпълнен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за кампания 2013 г. Писмото, имащо характер на индивидуален административен акт, е било второ по реда си на издаване, след отмяната на първото със съдебно решение № 217 от 9.05.2014 г. по адм. д. № 91/2014 г. на Административния съд-В., оставено в сила с решение № 5997 от 25.05.2015 г. по адм. д. № 907/2014 г. на Върховния административен съд. Административният съд-В. е приел жалбата срещу уведомителното писмо за допустима и я е разгледал по същество. След преценка на събраните писмени доказателства и мотивите на предходното съдебно решение е приел жалбата за основателна, поради което е отменил уведомителното писмо, при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. За да постанови този резултат съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в съответната форма и е валидно, но при издаването му са допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон. Причината за прекратяването на агроекологичните плащания е била, че земеделският стопанин е завил за кампания 2013 г. по-малък брой животни "биволи" в сравнение с одобрените в писмо с изх. № 01-6500/15168 от 5.07.2010 г., без да посочи причините за липсващите животни. В подаденото от него заявление не е била отбелязана мярката за подпомагане "Агроекологични плащания" (АЕП), а в таблицата за отглежданите през 2103 г. животни не е бил посочен код на АЕП за нито едно от описаните животни - биволи от порода "Българска мура". Съдът е счел, че е било нелогично земеделският стопанин да попълни таблицата за всичките отглеждани от него животни, заявени за подпомагане, с индивидуализиращите им белези - ушни марки, собственик на животното и пол, без да попълни техния код за АЕП. Счел е, че съответната общинска служба по земеделие не му е указала необходимото съдействие при попълване на заявлението, което е била длъжна да стори, поради което заявлението е останало непопълнено. Административният орган от своя страна не е изпълнил задължението си по чл. 35 и 36 АПК да издаде административния акт, след изясняване на всички факти по него, не е изяснил и причината, поради която заявените животни са били по-малко от одобрените, причините за несъответствието, между декларираните животни и липсата на код за АЕП, което е преценил като нарушение на административно производствените правила. По така изложените мотиви е отменил уведомителното писмо, като е върнал преписката на административния орган за изясняване на всички факти и обстоятелства, включително и да установи на какво се дължи несъответствието между декларираните животни и липсата на код на АЕП. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. От данните по делото се установява, че Ц. Ц. е регистриран като земеделски стопанин, който през 2010 г. е подал заявление за подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания. Условията и редът за подпомагане по тази мярка се уреждат с Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., наричана в изложението само "Наредба № 11", в релевантната й редакция, обнародвана в ДВ, бр. 24 от 2013 г. и в сила от 12.03.2013 г. Ц. Ц. е заявил за подпомагане подмярка традиционно животновъдство с направление опазване на застрашени от изчезване местни породи - биволи от порода "Българска мура", според чл. 2, т. 5, б. "а" от Наредба № 11. Кодът за тази подмярка, съгласно Приложение № 1б към чл. 8 от Наредба № 11 е АП 46. Агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години, според чл. 7, ал. 1 от Наредба № 11. Финансовата помощ също се предоставя за период от пет последователни години, според чл. 11. След приемане на заявлението за подпомагане, което е и заявление за плащане, според чл. 7, ал. 2, Ц. Ц. е получил одобрение за 19 бр. биволи, по смисъла на чл. 62, ал. 3 с уведомително писмо с изх. № 01-6500/15169 от 5.07.2010 г., ведно с приложената таблица към него, в която е вписан и кода на АЕП - АП 46. За 2013 г. Ц. Ц. е подал общо заявление за плащане на 16.04.2013 г., регистрирано с УИН: 06/100513/50560, в която е заявил по Схеми и мерки за подпомагане - Схема за национални доплащания за говеда и/биволи, необвързана с производството (НДЖ 1), според отбелязването в квадратчето срещу схемата. Заявлението е останало непопълнено срещу Агроекологични плащания, защото квадратчето срещу нея е празно. Приложената таблица за използваните парцели през 2013 г. също е останала непопълнена, а само датирана и подписана. В таблицата за отглежданите животни са попълнени 36 бр. биволи, с посочване на породата им, ушните марки, собствеността им, пол, но без попълнен код на АЕП или таблица № 14 е останала празна. В обжалваното уведомително писмо е посочено, че за прилагане на дейността по чл. 2, т. 5 от Наредба № 11 кандидатите за подпомагане се вписват в системата за идентификация и регистрация на животните по чл. 30, ал. 2, т. 3 ЗПЗП. При извършени административни проверки на подаденото заявление по реда на чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11 е констатирано, че в таблицата за отглежданите животни, заявената агроекологична дейност, избрана за подпомагане е в размер на "О". Посочено е, че не е изпълнено изискването на чл. 8, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 11. Поради това ДФЗ е отказал финансово подпомагане за кампания 2013 г. по посоченото направление на основание чл. 17, ал. 2, т. 4 защото кандидатът е декларирал по-малък брой животни, отколкото одобрените, без да е посочил причините за това, според изискването на чл. 52, ал. 1 от същата наредба в релевантната й редакция към 2013 г. При това фактическо установяване правилни са изводите на първоинстанционния съд, че при попълване на общото заявление за плащане, на Ц. Ц. не е оказано съдействие от страна на служителите на общинската служба по земеделие, каквото е дължимо според чл. 6 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, наричана в изложението "Наредба № 5", в релевантната й редакция, обн. в ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г. Безспорно е, че попълненото общо заявление за плащане е било непълно, като тази непълнота не е била констатирана, към момента на приемане и въвеждане в системата на заявлението. Нещо повече, при административната проверка на данните му, извършена на 16.04.2013 г. от И. Н. П., не са били открити несъответствия. В този смисъл е неоснователно твърдението в касационната жалба, че Ц. Ц. е бил запознат с всички изисквания, поради което неоснователно е твърдял, че поради неоказано съдействие от страна на служителите в съответната общинска служба по земеделие заявлението му е останало непопълнено. Правилни и са изводите на съда, че уведомителното писмо, предмет на жалбата е било издадено без да са спазени изискванията на чл. 35 и 36 АПК. При извършената административна проверка по реда на чл. 65 от Наредба № 11 няма данни за спазване на изискването по ал. 2 на същия член, според който при извършване на административни проверки ДФЗ използва наличната в регистъра на БАБХ към датата на подаване на заявление от кандидата информация. При установяване на несъответствие между декларирания брой животни и информацията в регистъра на БАБХ, ДФЗ изисква от земеделския стопанин всички необходими документи, които следва да бъдат представени в срока по чл. 59. От това следва, че и административната проверка е извършена при съществено нарушение на административно производствените правила. Отделно и извън мотивите на настоящото решение следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че земеделският стопанин не е спазил изискването да заяви парцел за подпомагане, тъй като таблицата му за заявените площи също е останала празна. По този факт, включително и по възражението му с вх. № 01-6500/10771 от 23.10.2013 г. в обжалваното уведомително писмо няма никакво обсъждане или констатации. Поради това, че в уведомителното писмо не е констатирано отказ от плащане на основание чл. 17, ал. 2, т. 6 от Наредба № 11 в редакцията й към 2013 г. настоящата инстанция не може да направи каквито и да било правни изводи. По изложените съображения съдебното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Направеното искане от касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Искането за разноски на ответната страна по касация следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. ДФЗ следва да заплати на Ц. Ц. поисканите и доказани разноски в размер на 300 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение