Решение № 7654 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2948/2009 г.

Решение № 7654 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2948/2009 г., III о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалбата на Хашем Риад Тарек, гражданин на Ирак против решение № 58 от 09.02.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание. чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди, че решението е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, адресат на оспорения индивидуален административен акт с пряк и личен интерес от оспорване, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е частично основателна. Административното производство за предоставяне на закрила е било образувано по молба № 929 от 28.07.2008 г. С оспореното решение председателят на ДАБ е приел е, че не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец съгласно посочените в чл. 8 от ЗУБ изисквания, както и кумулативно посочените основания в чл. 9 ЗУБ за хуманитарен статут. Изложил е съображения, че по отношение на молителя няма причина за напускане на държавата си по произход, която да представлява предпоставка за предоставяне на закрила по този закон. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. Решението, в частта с която е отказан хуманитарен статут макар и постановено от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ правомощия и в изискуемата форма, е незаконосъобразно, постановено при нарушение на административно производствените правила, водещо до нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Основанията за този извод на съда са следните: От интервюто, проведено с орган на Държаната агенция за бежанците, се установява, че жалбоподателят е роден в гр. Багдад, арабин, с религиозна принадлежност-мюсюлманин сунит, с висше образование-специалност информатика. Молбата си основава на нестабилното положение в държавата по произход и отправени заплахи от членове на "Армията на Махди", които искали от него да поддържа интернет страницата им. Имало случай, в който хора от групировката го посетили в компютърната фирма където работел и го набили пред колегите му. Въз основа на така възприетите данни, административният орган е направил извод, че за жалбоподателя липсват предпоставки както за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, така и хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 - 3 от ЗУБ. Основание за това намира в липса на данни за лично преследване, а изложените причини счита за икономически, които не са основание за уважаване на молбата. Решението в частта относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут е неправилно. От представеното по делото становище на Министерството на външните работи и справката за съблюдаване на човешките права в Ирак е видно, че положението в тази страна надхвърля ситуацията само на вътрешно напрежение и безредици, както се сочи в обжалваното решение защото се характеризира се с употреба на въоръжена сила между организираните въоръжени групи, както и между тях от една страна и правителствените власти от друга. Бомбените атентати в Багдад и околностите му където е живеел кандидата, етническото противопоставяне, нападенията и отвличанията са ежедневие. Налице е етно-религиозно прочистване както в столицата, така и в отделни смесени региони в страната. Разраства се въоръжената организирана криминална престъпност, въоръжените милиции на религиозна основа извършват насилствена вътрешна миграция, която обхваща десетки хиляди семейства. Обстановката в Ирак изцяло отговаря на регламентираното от международното право определение за вътрешен въоръжен конфликт. Доказателство, че такъв е налице, както и че държавата не разполага с възможност да се справи сама е и това, че в Ирак са разположени международни мироопазващи сили по решение и под егидата на Организацията на обединените нации, част от които е и Български военен контингент. Липсват основания за съмнение относно разказаната бежанска история. Посегателствата върху гражданските права на жителите на Багдад и в Ирак като цяло дават основание за страх от тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице и в резултат на вътрешния въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят. Ето защо по отношение на Хашем Риад Телек са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От граматическото тълкуване на нормата на чл. 9 ЗУБ се налага извод, че предпоставките, визирани в т. 1, 2 и 3 на чл. 9 ЗУБ, са посочени при условията на алтернативност, а не на комулативност, както неправилно е приел административния орган. При тази разпоредба за предоставяне на закрила е необходимо лицето да е изложено на реална опасност от тежко посегателство дори в един от алтернативно изброените варианти. В този смисъл е задължителното тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр., чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности, което следва да се вземе предвид и от административния орган при решаване на настоящия казус. Предвид изложеното решението, в тази част, следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган за постановяване на решение съобразно дадените указания по прилагане на материалния закон. Жалбата е неоснователна и решението, в частта, относно постановеният отказ за предоставяне статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ, следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,