Решение № 224 от 9.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1299/2011 г.

Решение № 224 от 9.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1299/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 425, ал. 1, т. 5 от НПК

Осъденият Р. М. И. е направил искане за възобновяване на ч. н. д. № 600/2010 г. по описа на Районен съд- Бургас, отмяна на постановеното по него определение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав. Основанията за това искане не са конкретизирани, но от съдържанието може да се направи извод, че се оспорва законосъобразността на извършеното групиране- чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Защитникът на осъдения поддържа искането, като излага съображения за допуснато нарушение при образуване на една от групите наказания, при която не бил спазен принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание и предлага съдебният акт да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно и изразява становище, че то следва да се остави без уважение

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери изцяло материалите по делото намери за установено следното:

Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено в предвидения в закона шестмесечен срок, от легитимна страна и касае влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения:

Районен съд- Несебър с протоколно определение № 867 от 19.11.2010 г. по ч. н. д. № 600/2010 г. на основание чл. 25 във вр. чл. 23 от НК е определил на осъдения Р. М. И. за изтърпяване общо наказание както следва:

• по н. о. х. д. № 168/1999 г. и н. о. х. д. № 31/1999 г. и двете на Районен съд гр. Несебър в размер на най-тежкото от тях, а именно две години лишаване от свобода, при първоначален " строг" режим, като приспаднал изтърпяното наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца по н. о. х. д. № 31/1999 г.;

• по н. о. х. д. № 174/2002 г. на Окръжен съд- Бургас и н. о. х. д. № 15/2008 г. на Районен съд- Средец в размер на най- тежкото от тях, а именно пет години лишаване от свобода, като приспаднал изтърпяното наказание лишаване от свобода за срок от пет години;

• по н. о. х. д. № 2457/2006 г. на Районен съд- Бургас и н. о. х. д. № 44/2008 г. на Районен съд- Несебър в размер на най- тежкото, а именно една година лишаване от свобода. На основание чл. 24 НК съдът увеличил така определеното общо наказание с три месеца лишаване от свобода и приспаднал изтърпяното наказание лишаване от свобода по двете дела в размер на една година лишаване от свобода;

• по н. о. х. д. № № 548/2009 г., 98/2009 г. и 912/2009 г. на Районен съд- Несебър и н. о. х. д. № 2673/2010 г. на Районен съд- Бургас в размер на най- тежкото, а именно две години лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим, увеличил така определеното общо наказание с шест месеца лишаване от свобода и приспаднал изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по н. о. х. д. № 98/2009 г. на Районен съд- Несебър.

Възражението, че извършеното групиране на наложените наказания е в нарушение на материалния закон, тъй като съдът неправилно не е включил в съвкупностите определеното на осъдения наказание от три месеца лишаване от свобода по н. о. х. д. № 64/2008 г. по описа на Районен съд- Несебър и с това е нарушил изискването при групиране на наказанията то да се извърши в съответствие с принципа за най- благоприятното за осъдения съчетание. Видно от данните за съдимостта на Р. И. деянието, за което е осъден по н. о. х. д. № 64/2008 г. на Районен съд- Несебър е извършено на 14.12.2007 г. а присъдата е влязла в сила на 10.03.2009 г. Деянието по н. о. х. д. № 44/2008 г. на Окръжен съд- Бургас е извършено в периода м. 06 - 09.2006 г. присъдата е влязла в сила на 18.07.2008 г. и деянието по н. о. х. д. № 2457/2006 г. е извършено на 12.09.2006 г. а споразумението, с което е приключено делото е от 15.09.2006 г. При тези данни очевидно е, че се касае за осъждания, които се намират едновременно в отношение на съвкупност и рецидив и най- благоприятното съчетание е именно извършеното от съда, тъй като по първите две дела наказанията са от по три месеца лишаване от свобода, и при групирането им извън съвкупността остава наказанието от една година лишаване от свобода, наложено по н. о. х. д. № 2457/2006 г., а групиране на наказанията по трите дела е невъзможно, тъй като деянието по н. о. х. д. № 64/2008 г. е извършено след влизане в сила на съдебния акт по н. о. х. д. № 2457/2006 г.

Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения, даващи основание за отмяна по реда на възобновяването и искането следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 424, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение