Решение № 5827 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3745/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. Х. Х., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, против Решение 6657/26.02.2025 г., постановено по адм. дело 12090/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на О. Х. Х. срещу Решение 11820/12.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, с произтичащите от това правни последици. Ответникът - Председателят на ДАБ при МС, редовно призован, се представлява от юриск. Хичовски, който оспорва касационната жалба като неоснователна, съответно-правилност на съдебното решение по съображения, изложени устно в хода по същество. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба със становище за отсъствие на посочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението по заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на О. Х. Х., гражданин на Сирия, против Решение 11820/12.11.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Споделени са изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като жалбоподателят не е посочил да е имал проблеми с официалните власти или с организация, както и да е бил подложен на преследване, заради своята религия, политическа принадлежност или народност. Наред с това неговата бежанска история не съдържа елементи, обуславящи обстоятелството, че той се нуждае от закрила. В тази връзка е прието, че причините от личен характер за напускане на страната по произход (стремеж към нормален живот, работа, обучение и нежелание да ходи в армия) не представляват основание за предоставяне на статут на бежанец. Съдът е заключил, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. При разглеждането на този въпрос е съобразена приложените към делото актуални справки с вх. ЦУ-1841/23.08.2024 г. и вх. МД-02-41/05.11.2024 г. за страната на произход и състоянието на сигурност в провинцията Дейр Алзор, от където бил жалбоподателят, и актуална обществено-политическа обстановка за Сирия, отразена в представената на вниманието на съда актуална справка с вх. МД-02-20 от 14.01.2025 г., изготвена от Дирекция Международна дейност на ЗАБ. Съдът е приел, че не съществуват доказателства за това, че ситуацията в страната достига до границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Отделно от това е съобразено и решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., както и тълкуването на дефинираното понятие "посегателство" в чл. 15, б "в" от Директива 2004/83/ЕО. Тези обстоятелства са съобразени и с цитираните в посочената представената справка с вх. МД-02-20 от 14.01.2025 г. международни източници, вкл. и бюлетин на ВКБООН, изявления на Турския министър на вътрешните работи, изявления на Правителството на Йордания, на Световната здравна организация и др. относно връщане на чужденците в Сирийската арабска република, за завръщане по родните места на около 486 000 вътрешно разселени лица, за възстановяване на международните полети от летището в Дамаск, за мисии на СЗО и ООН. Така съдът приел, че причините за напускането на Сирия са с икономически характер, който изключва предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. Обжалваното решение на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. Не се установяват твърдяните в касационната жалба пороци на решението - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно Административен съд София-град, съобразявайки бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на О. Х. Х.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Видно от проведените с чужденеца в хода на административното производство интервю на 10.09.2024 г. е заявено пред интервюиращ орган, че през 2016 г. къщата на семейството му в родното му [населено място], общ. Абукамал, обл. Дейр Алзор, е бомбардирана, като в следствие на сраженията между кюрдските и арабските племена през 2019 г. е избягал в Идлиб, където се е установил в северната част на провинцията в бежанския лагер близо до град Джараблус. Сочи, че в лагера няма ток, вода, през зимата е страшно, живее се в палатки, няма международни организации. Лагерът се контролира от въоръжената групировка Свободна сирийска армия, протурска, има съдебни и полицейски местни органи, има присъствие и на турската армия. Споделя, че напуснал Сирия нелегално за Турция на 05.08.2024 г., като останал около две седмици в Истанбул, не останал там поради проявен расизъм и насилие срещу сирийските бежанци и депортации, влязъл нелегално в РБългария. Няма никакви документи за самоличност. Не е служил в армията, но е търсен. Като причина за напускане на страната на произход, посочил войната в Сирия. Заявил, че не е бил арестуван и осъждан в Сирия. Нямал проблеми с етническата си принадлежност и религия. Не членувал в политически партии, не участвал във въоръжена групировка, не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи към него или семейството му. Заявил, че не би се завърнал в страната си на произход. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си на произход в търсене на по-добри условия за живот и реализация. О. Х. Х. не е бил обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на О. Х. Х. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от О. Х. Х. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Административен съд София-град подробно е обсъдил данните, дадени със справки с вх. вх. ЦУ-1841/23.08.2024 г. и вх. МД-02-41/05.11.2024 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, на който се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него (справка вх. МД-02-20/14.01.2025 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ), като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Твърденията му в тази насока са за периода до 2019 г. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход съобразно справка с вх. МД-02-200/08.04.2025 г. настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, като такова не може да се приемат и изложените условия на живот в бежанския лагер, както настоява касатора, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както на чл. 8, така и на чл. 9 ЗУБ. Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател, за наличие на обстоятелствата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, възприето и от настоящия съдебен състав, че "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната /в този смисъл решение 3015/31.03.2022 г. по адм. дело 8672/2022 г., решение 12077/25.11.2021 г. по адм. дело 7894/2021 г., решение 11784/18.11.2021 г. по адм. дело 8044/2021 г. и др./. Видно е от данните по делото, такива причини не се установяват по отношение на чужденеца, поради което в случая не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Коментираните справки, съставени от дирекция "Международна дейност" при ДАБ, всъщност съдържат изброяване на източниците на информация въз основа на които са съставени, поради което и не може да се възприеме възражението на касатора за нарушение на изискването за цялостен подход при преценката на основанията за предоставяне на статут. Нищо от доказателствата по делото не установява тези източници да са избирателно и/или непълно представени. Безспорно съгласно практиката на СЕС Женевската конвенция представлява крайъгълен камък на международноправния режим за закрила на бежанците и че разпоредбите на тази директива относно условията за предоставяне и съдържанието на статута на бежанец са приети с оглед на подпомагането на компетентните органи на държавите членки при прилагането на тази конвенция въз основа на общи критерии и понятия (решение Х и др., C-199/12 C-201/12, EU:C:2013:720, т. 39 и цитираната съдебна практика), поради което и самата директива следва да бъде тълкувана при зачитане на Женевската конвенция и другите относими договори, посочени в член 78, параграф 1 ДФЕС, както и при зачитане на правата, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз (решение Х и др., EU:C:2013:720, т. 40). Но нищо от материалите по делото не установява неспазване на това изискване, вкл. и в аспекта на установената в чл. 33 от Женевската конвенция забрана за връщане. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведените интервюта, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и противно на твърдяното, не са формални, а са ясни, логични и непротиворечиви. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,