Решение № 4391 от 2.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11407/2008 г.

Решение № 4391 от 2.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11407/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, против решение № 755 от 14.07.2008 г., постановено по адм. дело № 2066 от 2007 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е отменен ревизионен акт № 1300-497 от 23.07.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - Пазарджик, частично потвърден с решение № 1018 от 19.11.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Пловдив, в частта относно отказан данъчен кредит за сумата 13 983, 05 лв. главница и начислена лихва в размер на 8137, 44 лв. по 15 бр. фактури, издадени от ЕТ "Кристал-Йовчо Трампов" - с. Сърница, община Велинград. В жалбата се поддържа, че решението на Административния съд - Пловдив, е неправилно и незаконосъобразно. Според касатора съдът неправилно е приел, че е налице редовно начисляване на данъка, а така също и че е налице реалност на доставките по процесните фактури, тъй като не са представени достатъчно доказателства по делото за тяхното извършване. По подробни съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, моли съдът да отмени решението на Административния съд - Пловдив, и вместо него да постанови друго, като реши делото по същество. Претендира присъждането на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Серафим Манушов Арапов в качеството му на ЕТ "Агро Арапов", чрез своя процесуален представител изразява становище, че касационната жалба следва да бъде отхвърлена изцяло и да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съставът на Административния съд - Пловдив, е отменил ревизионен акт № 1300-497 от 23.07.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - Пазарджик, частично потвърден с решение № 1018 от 19.11.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Пловдив, в частта относно отказан данъчен кредит за сумата 13 983, 05 лв. главница и лихва в размер от 8137, 44 лв. по фактури с № 427/11.09.2002 г., 428/13.09.2002 г., 429/14.09.2002 г., 432/17.09.2002 г., 433/23.09.2002 г., 435/24.09.2002 г., 437/25.09.2002 г., 466/30.09.2002 г., 445/12.10.2002 г., 448/14.10.2002 г., 450/24.10.2002 г., 452/27.10.2002 г., 455/20.10.2002 г., 611/30.03.2004 г. и 612/30.03.2004 г., издадени от ЕТ "Кристал-Йовчо Трампов" - с. Сърница. За да постанови това решение, съдът е обсъдил представените по делото доказателства и е стигнал до извода, че ревизиращият орган неправилно е отказал данъчен кредит на жалбоподателя по доставките от ЕТ "Кристал-Йовчо Трампов", тъй като ДДС е начислен, осчетоводен и разчетен с бюджета съобразно законовите изисквания, а счетоводството на доставчика е водено редовно. В мотивите на решението са изложени и съображения за наличието на реална кадрова, материална и техническа обезпеченост за извършване на доставките. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото. Между страните по делото е бил спорен въпросът дали данъкът е бил правилно начислен от доставчика и дали доставките са реално осъществени. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите, направени в мотивите на обжалваното решение, че е налице начисляване на данъка в счетоводството на доставчика. Изготвената и приета по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза е установила, че доставките са надлежно оформени, а данъкът е начислен, осчетоводен и разчетен с бюджета. Вещото лице с оглед проверените документи е дало заключение, че счетоводството на доставчика ЕТ "Кристал-Йовчо Трампов" е водено редовно съгласно изискванията на ЗСч. Правилно съдът е приел, че представените с възражението на ЕТ "Агро Арапов" срещу ревизионния доклад документи, включително процесните фактури, дневници за продажбите и оборотни ведомости, заедно със заключението на вещото лице оборват направените в ревизионния доклад констатации за липсата на счетоводно начисляване на данъка. По отношение на реалността на доставките, които са с предмет иглолистни и букови трупи (едра, средна и дребна дървесина, дърва за огрев), съдът е анализирал представените доказателства и е достигнал до обоснован извод за наличие на реална кадрова, материална и техническа обезпеченост. Представените в хода на ревизионното производство ведомости за заплати, нотариален акт за собственост на недвижим имот и фактури от предходни доставчици убедително и непротиворечиво сочат реалност на сделките. В същата насока е и заключението на вещото лице по назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, че по счетоводни данни при доставчика има заведени дълготрайни материални активи, в това число мотокар, банциг и трактор-колесен, които показват ресурсна и материална обезпеченост за извършване на процесните доставки. Посочените активи са включени в инвентаризационен опис, който, противно на посоченото от касатора в жалбата, е приложен по делото (л. 102) и който е преценяван от вещото лице. Неоснователно е позоваването от страна на касатора на разпоредбите на Закона за горите, според които за извозването и транспортирането на дървесината е необходимо да има издадено писмено позволително от съответното държавно лесничейство. Действително по делото липсват такива документи, но както Върховният административен съд приема в своята практика, липсата на такива разрешителни е основание да се потърси съответната административнонаказателна отговорност на съответните лица. Това обаче не означава, че не е имало такива доставки, за които са били издадени процесните фактури. По изложените съображения съдът правилно е стигнал до извода, че са налице изискванията на чл. 64 ЗДДС (отм.) за признаване на правото на данъчен кредит, и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,