Решение № 13067 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6054/2015 г.

Решение № 13067 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6054/2015 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на РО "НСК" към РДНСК Югоизточен район срещу решение № 333/20.01.2015 г., постановено по адм. дело № 1967/2014 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено негово решение за предоставяне на достъп до обществена информация № ДК-R-Б-1/9.09.2014 г. и е върната преписката на административния орган за произнасяне по заявление с вх. № ОСР 840-03-733/7.08.2014 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че решението е неправилно - необосновано, като навежда доводи и за материалноправна незаконосъобразност. Ответникът по касационна жалба - Сдружение Манастирско настоятелство Голямобуковски манастир "Св. Живоприемен източник - ИПБЦ", с. Голямо Буково, община Средец, представлявано от председателя Янчо Статев Илев, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез председателя и процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспореното пред него решение незаконосъобразно е отказан достъп до служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 ЗДОИ, съдържаща се в констативен протокол от назначена комисия от кмета на община Средец за установяване състоянието на недвижим паметник на културата с "местно значение" манастирски комплекс "Свети живоприемен източник", с. Голямо Буково. Съдът е изложил мотиви, че неправилно е постановен отказ за достъп до обществена информация на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ поради писменото несъгласие на Сливенския митрополит Йоаникий за предоставянето й. Достъпът до служебна обществена информация съгласно чл. 13, ал. 1 ЗДОИ е свободен, като не е налице никоя от хипотезите по чл. 13, ал. 2 ЗДОИ, в които хипотези може да се ограничи предоставянето й. Решението е правилно. Правилно е преценен видът на обществената информация - а имено служебна по смисъла на чл. 11 ЗДОИ, тъй като е създадена и се съхранява по повод дейността на органа и неговата администрация. Съдът правилно е приложил разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и 2 ЗДОИ относно достъпа до служебна информация, като настоящият съдебен състав споделя и преценката му, че всяко лице, което иска да си състави собствено мнение за състоянието на имот - недвижима културна ценност, има правен интерес да иска информация относно състоянието му и тя му се дължи. Предвид характера на исканата информация и съдържанието на становището на Сливенския митрополит, който е изложил единствено доводи относно легитимността на сдружението, искащо достъп до обществена информация, съдът намира, че липсват доказателства за наличие на хипотезата на чл. 37, т. 2 от ЗДОИ - а именно достъпът до информация да засяга пряко интересите на трето лице. Дори и административният орган да беше доказал наличието на подобно засягане, което не е направил, същият е следвало да предостави информацията при условията на надделяващ обществен интерес, тъй като същата цели повишаване прозрачността и отчетността на субект по чл. 3 ЗДОИ. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение