Решение № 11822 от 21.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4037/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Националния осигурителен институт (НОИ) против решение 687/17.03.2025 г. по адм. д. 68/2025г. по описа на Административен съд Кърджали. Твърди, че решението е недопустимо, респ. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява, че при обжалване по административен ред на актовете на длъжностни лица на НОИ адвокатската защита не е задължителна и направените разходи за нея са личен избор на лицето. Моли да бъде отменено решението на съда и претендира заплащане на разноски по делото за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Ответникът М. М. А. , редовно призована, не се явява и не се представлява. В писмен отговор, представен от адвокат М. Бозов, се оспорва касационната жалба и се прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага първоинстанционният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Кърджали е било образувано по искова молба от М. М. А. срещу Националния осигурителен институт /НОИ/, с която се претендира обезщетение в размер на 500 лв., направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение при обжалване на Разпореждане 081-00-1385-3/19.09.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали. Първоинстанционният съд е осъдил Националния осигурителен институт да заплати на М. М. А. сумата в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат за обжалване по административен ред на Разпореждане 081-00-1385-3/19.09.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумата. Изложил е мотиви, че безспорно е налице отменен като незаконосъобразен административен акт Разпореждане 081-00-1385-3/19.09.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, потвърден с Решение 2153-08-251/30.10.2024г. на директора на ТП на НОИ Кърджали, които актове са отменени с влязло в сила Решение 119/15.01.2025 г. по адм. д. 472/2024 г.на АС - Кърджали. Приел е, че както в КСО, така и в АПК липсва специален ред, по който страната в оспорване на актовете по административен ред може да търси направените от нея разноски в това производство. Отчел е обстоятелството, че към момента на разглеждане на спора е действаща разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Наредба 1/09.07.2004 г. (ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г.), съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи. Според съда е недопустимо прилагането на посочената процесуална норма на чл. 143 АПК по аналогия и единствената възможност за страните в този случай е да реализират правата си по исков ред. Заплащането на адвокатско възнаграждение е в причинна връзка с издадените и отменени като незаконосъобразни административни актове на длъжностни лица на НОИ, поради което съдът е уважил претенцията като основателна. Решението е правилно. Постановено е при съблюдаване на материалния закон, съдопроизводствените правила и е надлежно обосновано. От фактическа страна по делото е безспорно, че на 02.11.2023г. М. М. А. от гр. Кърджали е депозирала в ТП на НОИ Кърджали заявление с вх. 081-00-1385/02.11.2023г., с което е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица. С Разпореждане Разпореждане 081-00-1385-3/19.09.2024г. на ръководител Осигуряване за безработица в ТП на НОИ Кърджали на ищеца е постановен отказ да се отпусне исканото обезщетение. Разпореждане 081-00-1385-3/19.09.2024г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали е било оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ Кърджали, като е приложен Договор за правна защита и съдействие 48/30.09.2024г. и пълномощно. С Решение 2153-08-251/30.10.2024г. Директорът на ТП на НОИ Кърджали е отхвърлил жалбата на М. М. А. срещу оспореното разпореждане. В тази административна фаза на производството по оспорване по административен ред на Разпореждане 081-00-1385-3/19.09.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали, ищецът е упълномощил адвокат Д. Кръпова, на която е заплатил в брой възнаграждение в размер на 500 лв. По жалба на същото лице срещу посоченото решение е било образувано адм.д. 472/ 2024 г. на АС Кърджали, който с Решение 119/ 15.01.2025 г. е отменил Решение 2153-08-251/30.10.2024г. на директора на ТП на НОИ Кърджали и потвърденото с него разпореждане и върнал преписката на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали за ново произнасяне по заявление, с вх. 081-00-1385/02.11.2023г., за отпускане на обезщетение за безработица по чл.54б от КСО. Решението на АС Кърджали е било окончателно и е влязло в законна сила в деня на постановяването му. Неоснователни са направените оплаквания в касационната жалба, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. За квалифициране на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Органът издал отмененото разпореждане е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения - чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО. Производството по оспорване на разпореждане на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали се е развило по реда на КСО, като е преминало през задължителната фаза на оспорването по административен ред. Неоснователно е възражението, че разноските за адвокатско възнаграждение в процесното производство нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с оглед наличието на изрична правна норма, която обосновава недължимост на платеното адвокатско възнаграждение чл. 120, ал. 2 КСО. Посочената разпоредба е обявена за противоконституционна с РКС 6/2025 г.-д.в. бр. 48/13.06.2025 г. и от нея не могат да се черпят аргументи за недължимост на претенцията. Нормата на чл. 117, ал. 1 КСО, предвижда пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт да се подават жалби, като обжалването по административен ред е задължителна предпоставка за достъп до съд. Прав е касаторът във възражението си, че адвокатската защита не е задължителна в производствата по чл. 117 от КСО при обжалване на разпорежданията, но не следва да бъде пренебрегвано обстоятелството, че правото на защита е основно право на всеки гражданин, за да може да защити правата си по най-добрия и ефективен начин. В случай че съответното длъжностно лице е изпълнило задълженията си по определяне на съответната пенсия добросъвестно, компетентно и законосъобразно, не биха съществували основания за отмяна на Разпореждането му, респ. за търсене на регресна отговорност. Административният орган с издаването на съответния административен акт е дал повод на лицето да потърси адвокатска защита. За ищцата не е наличен друг път да потърси възстановяване на разходите произтичащи непосредствено от постановяването на незаконосъобразния административен акт и представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за оспорване на издаденото му разпореждане по административен ред пред горестоящия орган, освен този по ЗОДОВ. Доказано е наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: 1. незаконосъобразен акт - отменен по съдебен ред; 2. вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред и 3. причинна връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат - необходимостта лицето да използва защитник, който да му окаже съответното съдействие, поради липса на специални юридически знания . В случая е доказано по безспорен начин основанието за плащане и размера на адвокатското възнаграждение. Договорът за правна защита и съдействие пред административния орган е представен по делото и в него е вписано възнаграждение в размер на 500 лева, платени в брой. Заплатената сума за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда - намаление на имуществото на засегнатото лице. Възражението на касатора относно размера на адвокатското възнаграждение за касационното производство е неоснователно. Заплатеният адвокатски хонорар в размер на 500 лв. е съобразен с Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. С оглед изложеното, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно не следва да бъде касирано, а да бъде оставено в сила. При този изход на спора присъдени в полза на ответната страна в настоящото производство следва да бъдат и сторените съдебноделоводни разноски в размер на 500,00 лева, които не надхвърлят предвидения в Наредба 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,