Решение № 3291 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10798/2014 г.

Решение № 3291 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10798/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на Тинка Русинова Николова от гр. Велико Търново, ул. Шипка № 12 срещу решение № 814 на МС от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Път II-55 "Велико Търново - Гурково" от км 11+170 до км 31+561,10 - Реконструкция, окончателно преоткосиране и укрепване" на територията на област Велико Търново (обнародвано в ДВ, бр. 2 от 07.01.2014 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение в размер на 15 лева за отчуждената част от 0.298 дка от 7.404 дка за целия имот, находящ се в землището на с. Въглевци с № 195045, представляващ земеделска територия с начин на трайно ползване - пасище, мера. Като собственици на имота в решението на МС са записани наследници на Русин Милев Дончев, каквато е и оспорващата Тинка Николова. Оспорващата намира определеното обезщетение за занижено по размер и иска от съда да измени решението на МС в тази част и да определи по-висока стойност на паричното обезщетение, съобразно пазарната стойност на имота. В съдебно заседание, чрез пълномощник - адвокат Иванов поддържа жалбата, представя доказателства. Ответникът по оспорването - Министерски съвет оспорва жалбата, намира решението за законосъобразно и иска от съда да отхвърли оспорването. По делото са конституирани като заинтересовани страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, които чрез процесуалните си представители оспорват жалбата и искат от съда да отхвърли оспорването. Като заинтересовани страни по делото са конституирани и останалите наследници на общия наследодател Русин Милев Дончев по представените удостоверения за наследници, а именно: Розин Стефанов Милев, Мария Русинова Пенчева, Елена Тодорова Милева, Катя Дончева Георгиева, Тодор Дончев Милев, Красимира Манчева Желязкова и Бяла Дамянова Милева. Всички заинтересовани страни не се явяват в съдебно заседание, представляват се от адвокат Иванов. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: От събраните по делото доказателства, както и от тези, представени пред административния орган се установи, че с писмо изх. № 04-19-196 от 10.12.2013 г. до министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, председателят на АПИ е поискал да бъде започната процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти за държавна нужда за изграждане на обект: "Велико Търново - Гурково" от км 11+170 до км 31+561,10 - Реконструкция, окончателно преоткосиране и укрепване" на територията на област Велико Търново. Към искането са приложени: влезли в сила парцеларни планове, както и влезли в сила проекти за частично изменение на ПУП за регулация и улична регулация, решения за утвърждаване на трасе, решения на съответните органи по устройство на територията във връзка с промяна статута на имотите, които попадат на територията на националния обект, както и данни за собствениците. Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, внесен в МС с писмо изх. № 03-08-189 от 19.12.2013 г. е представен и проект за решение за отчуждаване на имоти - частна собственост за реализиране на държавна нужда - изграждане на посочения обект. С решение на МС № 302 от 20.04.2012 г. републикански път II-55 "О. п Дебелец -.. - Свиленград" е обявен за обект с национално значение и за национален обект. На свое заседание, МС е приел решение № 814 на МС от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Път II-55 "Велико Търново - Гурково" от км 11+170 до км 31+561,10 - Реконструкция, окончателно преоткосиране и укрепване" на територията на област Велико Търново. С решението са засегнати имоти в землището на с. Въглевци, където се намира имотът на оспорващата. В приложение към точка 1 от решението са описани имотите, които се отчуждават в землището на с. Въглевци, описан под номер 29 в приложението към РМС е процесния имот с № 195045 целият с площ от 7.404 дка, от който се отчуждават 0.298 дка и е определено парично обезщетение в размер на 15 лева. АПИ е възложила на лицензиран оценител да изготви оценка на имотите, необходими за реализиране на описания обект на 02.07.2012 г., видно от възлагателно писмо изх. № 53-00-9596 от същата дата. От представения оценителски доклад е видно, че за изпълнение на възложената поръчка, лицензираният оценител е ползвал пазарни аналози, съгласно чл. 32 от ЗДС от Службата по вписванията, като са изискани и взети предвид при оценката сделки, които отговарят на законовите изисквания и отразяват състоянието на пазара за период от една година преди възлагане на оценката, а именно - 02.07.2011 г. до 02.07.2012 г. Оценката в административното производство е взела предвид два нотариални акта, предмет на които са множество имоти с една обща цена, като част от тях са овощни градини, които имоти не са с подобна на отчуждавания характеристика, който е нива. Експертната оценка на лицензирания оценител е предадена на АПИ с приемо-предавателен протокол от 02.12.2013 г. Посочена е цена за отчуждената част от имота в размер на 15 лева, която е възприета от административния орган и е определена като обезщетение на собственика на отчуждения имот. В настоящето производство е оспорен размера на определеното от административния орган обезщетение и по искане на оспорващата е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната цена на имота, предмет на отчуждаване. Експертизата е изготвена от вещо лице, което отговаря на изискванията, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС да бъде "оценител на имоти". Експертното заключение е прието от съда и не е оспорено от страните. Съдът го цени като компетентно и безпристрастно и въз основа на него установи следните обстоятелства: за релевантният дванадесетмесечен период не са представени сделки, които да се вземат предвид от вещото лице като пазарни аналози за определяне на осреднена пазарна цена на имотите в землището на с. Въглевци. Предвид на това обстоятелство вещото лице е направило своето заключение на основание Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС. Определило е равностойно парично обезщетение за отчуждената част от имота на оспорващата в размер на 32.18 лева. При така установените обстоятелства, от правна страна съдът установи: Оспореното решение е прието от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му, предвидени в чл. 34а от ЗДС. Съгласно чл. 32 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В случая на собственика на отчуждения имот е предвидено парично обезщетение за отчуждената част от собствеността. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имота преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания - чл. 32, ал. 2 ЗДС. Пазарни цени, съгласно определението на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС /в приложимата редакция по процедурата на отчуждаване преди изменението с ДВ, бр. 105/2014 г./ са осреднените цени на всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. Целта на законодателя е при определяне на справедливата пазарна цена да се вземат предвид данните от поне 20 сделки, които са неизчерпателно изброени в текста на закона, за да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици, които да бъдат обезщетени за принудителното им отчуждаване на собствен недвижим имот с цена, каквато биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти. В ал. 2, 3 и 4 на същия текст е посочен реда и критериите за определяне на равностойно парично обезщетение, като то се определя в съответствие с предназначението на имота преди влизане в сила на ПУП, съответно преди одобряването на ПУП, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. За определяне пазарната стойност на отчуждената част от имота административният орган е приложил критерии за имоти в близост до отчуждавания тези сделки, които са извършени с имоти, които се намират в едно и също землище с отчуждавания и които са с подобни характеристики, а именно земеделски имоти. В случая предмет на отчуждаване е имот, който се намира в землището на с. Въглевци. Съгласно разпоредбата на § 1а, т. 4, б. "в" ДР ЗДС имоти в близост до отчуждавания са тези, които се намират в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че следва да вземе предвид размера на равностойното парично обезщетение, което е определило вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-оценителна експертиза. При определяне пазарната цена на отчуждавания имот, вещото лице е взело предвид различните параметри, които характеризират имота и се отразяват на неговата цена - площ, коефициент на поливност, отстояние от основни пазари, отстояние от границите на имота до границите на най-близката урбанизирана територия - и е определило равностойно парично обезщетение в размер на 32.18 лева за отчуждените 0.298 дка от имота на оспорващата в с. Въглевци. Експертизата е извършена от вещо лице, което съответства на изискванията за оценител на имоти, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Поради това, следва решението на МС да се измени в оспорената част, като се увеличи размера на обезщетението от 15 лева на 32.18 лева. Съдът намира, че са неоснователни възраженията на оспорващата, чрез пълномощник, че е следвало равностойното парично обезщетение да бъде съобразено с отчуждаването, извършено с решение на МС № 285 от 23.04.2009 г., както и че имотът е завзет незаконно. По първото възражение, то е неоснователно, тъй като е било определено парично обезщетение, което е било предмет на друг административен акт. Относно твърденията за незаконно завзет имот, следва да се посочи, че доколкото решение № 814/21.12.2013 г. на Министерски съвет е оспорено само в частта за размера на обезщетението, не и по отношение законосъобразността на отчуждаването, то тези твърдения не са предмет на жалбата. С оспорването са поискани и присъждане на направените по делото разноски, за които е представен договор за правна защита и съдействие с договорено и заплатено възнаграждение и платежно нареждане за платени 200 лева възнаграждение на вещото лице по допусната съдебна експертиза. Ответникът по делото е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 600 лева. Съдът намира за неоснователно това възражение. Предвиденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед на правната и фактическа сложност на делото. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на оспорващата следва да се заплатят от бюджета на органа, издал акта направените по делото съдебни разноски, които възлизат на 800 /осемстотин/ лева, от които 600 лева адвокатско възнаграждение и 200 лева възнаграждение на вещото лице. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение