Решение № 10317 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10646/2016 г.

Решение № 10317 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10646/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Анелия - Ю. Б.", от с. Б., община К., чрез Ю. И. Б., с пълномощник адв. И. Р., против решение № 195 от 20 юни 2016 г., постановено по адм. дело № 496/2015 г. по описа на Административен съд - Д., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по делото - началникът на РДНСК - СИР, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Д. е отхвърлил жалбата на ЕТ "Анелия - Ю. Б.", чрез Ю. И. Б., против заповед № ДК-02-СИР- 12 от 23 юли 2015 г. на началника на РДНСК- СИР, като неоснователна. Заповедта е издадена на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, по отношение настоящия жалбоподател и с нея е разпоредено премахването на незаконен строеж представляващ: "Заведение за обществено хранене", находящ се в ПИ 07257.45.313, с. Б., морски плаж "Болата", община К.. Според съда, заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Установено е от съда, че е извършен строеж без за него да има издадени строителни книжа, което квалифицира същия като незаконен. Отхвърлени са аргументите на жалбоподателя, че обекта на заповедта е преместваемо съоръжение, предвид начина му на изпълнение и трайното му свързване с терена. Решението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото е установено, че процесният строеж е реализиран от ЕТ "Анелия - Ю. Б.", без строителни книжа - одобрени проекти и РС. С. отговаря на всички изисквания за строеж, по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и описанието му в заповедта съответства на това по съставения констативен акт № 3 от 06 юли 2015 г. Същата е издадена от компетентен орган, при упражняване на дискреционната му власт, спрямо един от възможните му адресати, а именно - извършителя на строежа. По отношение на процедурата по връчване на констативен акт № 3 от 06 юли 2015 г., правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, тъй като по делото е установено, че той е връчен на пълномощник на търговеца. Дори да се приеме, че е налице нарушение, то не е съществено - не са засегнати правата на жалбоподателя в първоинстанционното и в настоящото производство, включително и на защитата му срещу издадения административен акт. Издадената въз основа на констативния акт заповед е оспорена пред Административен съд - Д. и в съдебноадминистративното производство ЕТ "Анелия - Ю. Б." е реализирало защитата си в пълен обем, поради което изводът на съда за липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила е законосъобразен и обоснован. Спорният момент, повдигнат в касационната жалба, както и пред първоинстанционния съд, е обектът преместваем ли е или е строеж. Преместваемите обекти с предназначение търговия или други обслужващи дейности са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, която е императивна по своя характер. За определянето на обекта като преместваем или строеж следва да се съди от неговите характеристики, както и от неговото предназначение. Това са увеселителни обекти и такива за търговски и други обслужващи дейности. Характеристиките на обекта са обусловени от естеството на използваните материали при неговото изграждане и начина на самото изграждане и свързването на съоръжението с терена. Това са обективни факти, които не могат да бъдат променяни. Дори обекта да отговаря на издадено разрешение за поставяне, същият може да не е преместваем, а да е строеж. В случая, "Заведение за обществено хранене" не може да бъде отделено от повърхността и преместено, без да изгуби своята индивидуализация и цялост. В тази насока е и приетата тройна съдебна експертиза по делото, предвид факта, че изградената бетонна площадка променя субстанцията и начина на ползване на земята, с което се нарушава целостта на пясъчната повърхност. Доказателство на характера на съоръжението като строеж е и безспорно установеното обстоятелство за трайно прикрепяване към терена, промяна на неговата цялост, както и невъзможността за преместването му в цялост и невъзможността за премахване на изцяло изграденото само и единствено чрез демонтаж. От събраните по делото доказателства - Разрешение за поставяне № 9 от 14 юли 2008 г. и тройната съдебно-техническа експертиза, става ясно, че строежа е осъществен в периода 2008 - 2010 г. Предвид годината на изграждане не са налице предпоставките за определяне на "Заведение за обществено хранене" като търпим строеж, тъй като не попада в приложното поле на нормите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗУТ. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение