Решение № 9701 от 1.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ) против решение 38/04.03.2022 г., постановено по адм. д. 336/2021 г. по описа на Административен съд-Сливен (АС-Сливен). Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде потвърдена законосъобразността на оспорения административен акт. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът Ж. Иванов оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение 38/04.03.2022 г., постановено по адм. д. 336/2021 г. по описа на АС-Сливен е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. 02 - 200-6500/9685/05.08.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която е отказано да бъде изплатено поисканото със заявление с УИН 20/200519/23731 финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., изпратена е преписката за ново произнасяне със задължителни указания по прилагането на закона, определен е срок за изпълнение и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт като издадено от материално компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезирано от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Решаващият съд е установил правилно фактическата обстановка по делото в съответствие със събраните по делото доказателства и заключенията на двете приети експертизи, които не са оспорени от страните по делото, за да приеме за установено, че парцел 30171-41-1-1 с площ 36,47 ха е включен в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2019 г., одобрен със Заповед РД 09-228 от 28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите. В следствие на настъпил пожар на 19.10.2019 г. от ДФЗ-Разплащателна агенция е извършена проверка на място, която е установила, че от заявените за подпомагане 36,47 ха допустими за подпомагане са останали само 4,06 ха. Правилно административният съд е приел, че пожарът е възникнал след изпълнение на ангажимента за 2019 г. по СЕПП и ефектът му върху допустимата площ, а именно намаляване от ДФЗ от 36.47 ха. на 4.06 ха не е намерило отражение в приетия със Заповед РД-09-228/28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите окончателен специализиран слой Площи допустими за подпомагане за 2019 г. Следователно неоснователно площта в размер на 32,41 ха е определена от органа като недопустима. Наведените в касационната жалба твърдения за неправилност на изводите на първата инстанция са неоснователни. Тълкуването на чл. 16г, ал. 5 от Наредба 105 за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол, направено в касационната жалба освен, че съответства на редакцията в сила от 28.02.2020 г. (изм. ДВ, бр. 18/2020 г.) не променя направените от първата инстанция правни изводи. АС-Сливен не е игнорирал извършената теренна проверка на 29.10.2019 г., но правилно е съобразил, че тя е по повод заявлението на земеделския производител за възникнал пожар на 19.10.2019 г., а не база анализ на риска и установява състоянието на площите след непреодолимата сила, а не преди настъпването й. По тези съображения не представлява нарушение на закона позоваването на Заповед РД-09-228/28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите за установяване допустимостта за подпомагане за 2019 г. на спорните площи. В подкрепа на този извод е и пълният текст на разпоредбата на чл. 4 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (Регламент (ЕС) 604/2014). Касационният жалбоподател, за да аргументира твърдението си, че за административния орган не възниква задължение да плати за всички площи се позовава само на чл. 4, § 1 (Регламент (ЕС) 604/2014), но и според тази разпоредба по отношение на директните плащания, ако бенефициерът не е бил в състояние да спази критериите за допустимост или други задължения в резултат на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, той запазва правото си на помощ по отношение на отговарящите на условията за допустимост площ или брой животни по време на настъпването на непреодолимата сила или извънредните обстоятелства. Като е изложил подробни мотиви, за да обоснове краен извод за незаконосъобразност на отказа да се заплати финансово подпомагане за цялата площ, отговаряща на условията за допустимост по време на настъпване на непреодолимата сила, АС-Сливен е постановил правилно съдебно решение независимо, че не се е позовал изрично и на приложимото общностно право в същия смисъл. Административният съд в изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 от АПК е извършил преценка относно всички основания за отмяна на оспореното пред него уведомително писмо, в резултат на което е обосновано е приел, че е налице основание по чл. 146, т. 4 от АПК поради несъответствие на установените факти и относимите правни норми. Обжалваното съдебно решение е задълбочено обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Формирани са законосъобразни правни изводи, които съответстват на приложимия специален закон и са с подробни мотиви, които настоящият съдебен състав изцяло споделя, включително и относно допълнителните основания за отмяна на административния акт, поради което и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 1150 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ независимо от своевременно направеното възражение за прекомерност. Договореното и заплатено (гръб на л. 33 от делото) адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора, поради което не са налице предпоставки за неговото намаляване. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение