Решение № 1191 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11875/2012 г.

Решение № 1191 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11875/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, подадена от процесуалния му представител, срещу решение № 10736/25.07.2012 г., по адм. д. № 1815/2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, като в нея се развиват оплаквания за нарушения на процесуални норми, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът, Александър Горанов Стоянов от гр. София, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, тричленният състав на пето отделение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на Александър Горанов Стоянов, Заповед № РД-15-9/06.01.2012 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл, е прекратено служебното му правоотношение за длъжността младши експерт, с ранг IV-ти, в отдел "Дейности по опазване на земеделските земи" в Главна дирекция "Земеделие, гори и поземлени отношения" в Министерството на земеделието и храните. За да постанови решението тричленният състав приел, че при издаването на заповедта е нарушена предвидената процедура, представляващо съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на заповедта. Решението е правилно. Правилно тричленният състав е приел, че при издаването на заповедта са нарушени предвидените административнопроизводствените правила за атестиране на служителя, регламентирани в Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация /НУРАСДА/, наричана по-долу наредбата, отменена, действувала към момента на издаването на заповедта и на чл. 76, ал. 3 ЗДСл, като са установени безспорно релевантните факти и обстоятелства. Правилно е прието, че проведеното атестиране на жалбоподателя за периода 01.12.2010 г. - 30.11.2011 г., е формално и не се постига целта му. По делото е установено, че в работния план са възпроизведени задълженията на служителя по длъжностната характеристика, като са включени общо формулирани задължения и изисквания за изпълнението им, които следва служителят да реализира. В същият липсват определени конкретни цели, които следва да се изпълнят през периода, подлежащ на атестиране, и които да са измерими, постижими, ориентирани към резултатите и определени във времето, съгласно изискването на чл. 12, ал. 4 във връзка с ал. 2 от наредбата. Така съставеният работен план се отразява и върху показателите, посочени в чл. 16 от наредбата, а именно на степента на реализиране на целите посочени в работния план и степента за постигане на изискванията към изпълнение на поставените конкретни задължения, определени по длъжностната характеристика. Освен това правилно е прието от първоинстанционния съд, че е нарушен и чл. 20 от наредбата, като анализът на компетенциите на служителя не е съобразен с изискванията по същия текст за аналитична компетентност, ориентация към резултати, изграждане на отношения и пр. С оглед изложеното, както и с оглед изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция възприема изцяло, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че заповедта противоречи на материалноправни разпоредби - чл. 12, ал. 2 и 4, чл. 16, чл. 20 и 25, ал. 1 от наредбата и на чл. 76, ал. 3 ЗДСл, като правните изводи съответствуват на установените релевантни факти и обстоятелства. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. От извършената служебна проверка на делото по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, не се установяват неправилни изводи относно обстоятелството, че заповедта не е нищожна. Същата е издадена при редовно заместване на министъра на земеделието и храните от зам. министър, вследствие нарочно издадена заповед за това, намираща се в кориците на делото. Обоснован е правният извод, че в случая се касае за замествате при отсъствие на министъра за определен срок, а не за делегиране на правомощия въобще за неопределено време, поради което правилно е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган и не е нищожна. Водим от горното Върховният административен съд в настоящия петчленен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК