Решение № 16503 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4188/2013 г.

Решение № 16503 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4188/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Застрахователно акционерно дружество "Булстрад Виена Иншурънс Груп", седалище и адрес на управление гр. София, пл. "Позитано" № 5, срещу решение № 67-03 от 28.01.2013 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор".

С обжалваното решение заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", задължил Застрахователно акционерно дружество "Булстрад Виена Иншурънс Груп" в десетдневен срок да съобрази становището си по претенция № 2200120300/286-12 по комбиниран застрахователен договор "Имущества" № 2200120300Р000031 с уговорения в застрахователния договор размер на самоучастие.

Жалбоподателят - Застрахователно акционерно дружество "Булстрад Виена Иншурънс Груп" (Булстрад), счита обжалваното решение за незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправни разпоредби - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Сочи, че застрахователният договор е набор от документи, които заедно и в своята съвкупност съставляват неговото съдържание и воля на страните. Неправилно органът приложил чл. 184 от Кодекса за застраховането (КЗ) като тълкувал понятието застрахователен договор и го идентифицирал само с един документ - спецификацията. Спецификацията сама по себе си не представлява застрахователен договор, нито има за цел да изчерпи всички положения и уговорки, приложими по уговореното застрахователно покритие. Нейната цел е конкретизация, а самоучастието се прилага при общите условия и за това спецификацията препраща към нея. Сочи, че органът не обсъдил възраженията и не мотивирал акта си. Излязъл извън пределите на функциите си на регулаторен орган като се намесил във взаимоотношенията между свободни правни субекти. Изрично сочи, че самоучастието е записано в общите условия и спецификацията, от която е видно, че то ще се прилага според клауза 003 и 004, а в спецификацията се съдържа изрична декларация от самия застрахован, удостоверена с подписа му, че е запознат и приема условията на застрахователната полица. Моли съда да отмени обжалваното решение. Жалбоподателят се представлява от юрисконсулт Мариета Яйджиева-Михайлова.

Ответникът по жалбата - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", счита същата за неоснователна. Позовава се на чл. 184, ал. 1 и 3 и чл. 186, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и счита, че законът прави разлика между понятията застрахователен договор и общи условия като общите условия стават неразделна част от договора само ако изрично са приети от застрахования. Сочи, че жалбоподателят изрично е заявил, че общите условия по комбинираната застрахователна полица "Имущества" са такива по смисъла на § 1, т. 14 КЗ. С оглед на чл. 184, ал. 3, т. 7 и чл. 186, ал. 1 КЗ счита, че в самия застрахователен договор трябва задължително да се съдържа определения размер на самоучастие. Документът "спецификация" не съдържа размер на самоучастие, а единствено препратка към общите условия. Сочи, че в конкретния случай някои параметри на договора, които е трябвало да бъдат индивидуално договорени между страните, са останали неясни за потребителя на застрахователната услуга, което само по себе си е недопустимо. Счита, че е недопустимо застрахователят да се позовава на клауза "самоучастие", която е определена единствено в общите условия. Сочи, че обяснителният текст е само четири реда и съгласно закона трябва да се намира в застрахователния договор, както и че липсва изрично писмено изявление на застрахованото лице, че приема общите условия, което е изискване на чл. 186, ал. 1 КЗ, поради което не е доказано, че те са неразделна част от договора.

Неоснователни счита възраженията на жалбоподателя за необсъждане от органа на направените възражения, тъй като на страници 2 - 4 подробно са обсъдени всички възражения. Счита, че органът не е излязъл от рамките на компетентността си, тъй като съгласно чл. 302, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 1 КЗ може да налага принудителни административни мерки, когато действия или бездействия на застрахователя са застрашили интересите на потребителите на застрахователни услуги. Счита, че налагането на мерките не е намеса в договарянето на два правни субекта, тъй като целта на мярката е да задължи застрахователя да съобрази поведението си със сключения застрахователен договор. Моли съда да остави без уважение жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Кирил Слабов.

Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното:

1. Застрахователно акционерно дружество "Булстрад Виена Иншурънс Груп" е застрахователно дружество, което е вписано в регистъра на застрахователите.

1. На 30.08.2012 г. в Комисията за финансов надзор постъпила жалба от лице - страна по застрахователен договор с Булстрад, по повод отказ на дружеството да изплати застрахователно обезщетение по заведена при застрахователя претенция.

1. С писмо, изх. № 91-02-1158 от 5.09.2012 г., от Булстрад било изискано писмено обяснение и заверени копия на документите, които са част от заведената в дружеството застрахователна претенция.

1. С писмо, входящ на Комисията за финансов надзор № 91-02-1158 от 17.09.2012 г., Булстрад представил заверени копия от документите и дал обяснение, че отказът да изплати обезщетение е по причина, че оценката на причинените вреди била 455,22 лв. при уговорено самоучастие в размер на 1 % от общата застрахователна сума за всеки един вид застраховано имущество, но не по-малко от 1 000 лв. и не повече от 50 000 лв.

1. При извършената проверка било установено, че:

а) на 29.12.2011 г. между 47 Обединено детско заведение "Незабравка" и Булстрад бил сключен застрахователен договор № 2200120300Р000031, по силата на който Булстрад застраховал сградата на детското заведение за определени рискове, в т. ч. и земетресение;

б) задължителните реквизити на застрахователния договор, по смисъла на чл. 184, ал. 3 КЗ, се съдържали в документ, наречен спецификация по полица № 2200120300Р000031, в който в графа самоучастие е посочено: "съгласно текста на клауза 003 и 004"; в спецификацията не е посочен размер на уговорено самоучастие; същата съдържа декларация, че застрахованият е запознат и приема "условията на тази застрахователна полица"; спецификацията е подписана от страните по договора;

в) в общите условия на комбинирана застрахователна полица "Имущества" на Булстрад - клауза 004 "Земетресение", т. IV, е посочено, че при тази клауза се прилага безусловно самоучастие на застрахования при всяко едно застрахователно събитие в размер на 1 % от общата застрахователна сума за всеки един вид застраховано имущество, поотделно за всеки застрахован обект (адрес), но не по-малко от 1 000 лв. и не повече от 50 000 лв.

г) била издадена комбинирана застрахователна полица "Имущества" № 2200120300Р000031, в която е записано, че на основание платена застрахователна премия Булстрад приема да обезщети застрахования съгласно условията на тази полица в рамките на застрахователния срок и лимита на отговорност, както и че "Тези общи условия, предложението за сключване на застраховка и спецификацията представляват един договор, и всяка дума или израз, които са носители на конкретен смисъл и се срещат в общите условия, предложението за сключване на застраховка и спецификацията, носят този конкретен смисъл навсякъде, където се появят"; полицата е подписана от страните по договора;

д) на 23.05.2012 и 31.05.2012 г. настъпило застрахователно събитие;

е) по отправеното искане за изплащане на застрахователно обезщетение по заведената при застрахователя претенция Булстрад отказал по причина, че оценката на причинените вреди била 455, 22 лв. при уговорено съобразно общите условия самоучастие.

1. Въз основа на така установените факти заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", взел решение за откриване на производство за налагане на принудителна административна мярка на Булстрад.

1. С писмо, изх. № 91-02-1158 от 10.01.2013 г. дружеството било уведомено за образуваното производство и му била предоставена възможност да вземе становище. Уведомлението било получено от Булстрад на 15.01.2013 г.

1. В определения срок, с писмо входящ на Комисията за финансов надзор № 91-02-1158 от 17.01.2013 г., Булстрад представил становище, в което посочил, че:

а) става въпрос за доброволен вид застраховка, при която застрахователят, при условията на свободно договаряне, има право да сключи застраховки по предложени от него и приети от другата страна условия;

б) условията, по които застрахователят дължи обезвреда на застрахованите лица, както и изключенията от покритие са изрично записани в договора и следва да се тълкуват като действителна обща воля на страните, по смисъла на чл. 20 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), още повече, че не противоречат на императивните разпоредби на Кодекса за застраховане;

в) застрахователният договор представлява набор от документи, които заедно и в съвкупност представляват неговото съдържание и воля на страните като общите условия са неразделна част от договора, което е записано още на първата лицева страница от договора (на комбинираната застрахователна полица);

г) самоучастието е записано в общите условия и в самата спецификация като в спецификацията съдържа изрична декларация от самия застрахован, удостоверена с подписа му, че е запознат и приема условията на полицата.

1. Въз основа на така установените факти и становището на Булстрад заместник-председателят на Комисията по финансов надзор, ръководещ направление "Застрахователен надзор" приел, че:

а) застрахователният договор е формален като съгласието по отношение на всеки един от реквизитите му се взема след индивидуално договаряне;

б) с оглед на чл. 184, ал. 3 КЗ застрахователният договор задължително съдържа размер на самоучастие, когато такъв е договорен - чл. 184, ал. 3, т. 7 КЗ;

в) общите условия обвързват застрахования само ако са му били предадени при сключване на застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема; тогава стават част от договора, но и когато застрахованият ги е приел съдържанието им не е индивидуализирано според разбиранията на двете страни по договора, а типизирано според волята на застрахователя;

г) при липса на реквизит не винаги е налице недействителност на договора още повече, че съгласно чл. 293, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ) страната не може да се позове на нищожност, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението;

д) в случая от липсата на размер на самоучастие в застрахователния договор следва, че уговорка за самоучастие не е налице;

е) спецификацията не съдържа размер на самоучастие, а единствено препратка в този смисъл към общите условия, което противоречи на императивните разпоредби на закона и застрашава в голяма степен интересите на потребителите на застрахователни услуги;

ж) е налице хипотезата на чл. 186, ал. 1 in fine от КЗ и при несъответствие между застрахователния договор и общите условия се прилага уговореното в договора;

з) правомощията на надзорния орган са изрично предвидени в чл. 302, ал. 2 КЗ и тяхното упражняване е в съответствие с целта на Кодекса за застраховане, визирана в чл. 2.

1. На основание чл. 16, ал. 1, т. 15 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), чл. 303, ал. 1, чл. 302, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 и 4 във вр. с чл. 184, ал. 3, т. 7 във вр. с чл. 194 и 186, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 59, ал. 1 и 2 АПК и чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) заместник-председателят задължил Булстрад в десетдневен срок от получаване на съобщението да съобрази становището си по заведена в дружеството претенция № 2200120300/286-12 по комбиниран застрахователен договор "Имущества" № 2200120300Р000031 с уговорения в застрахователния договор, по смисъла на чл. 184 КЗ, размер на самоучастие.

Съдът, при така установената фактическа обстановка, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и извърши служебно проверка на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 АПК, счита жалбата на Булстрад за основателна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган. Жалбоподателят твърди, че заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", няма компетентност да налага принудителна административна мярка с процесното съдържание, тъй като с нея се намесва във взаимоотношения между свободни правни субекти. Безспорно е, че по силата на чл. 302, ал. 1 КЗ заместник-председателят може да налага принудителни административни мерки. Безспорно е също, че жалбоподателят е лице, по отношение на което органът по принцип може да налага принудителни мерки, тъй като е застраховател. Мерките могат да се налагат при четири конкретно определени обстоятелства - т. 1 - 4 на алинея 1, между които е и действия, които са довели до застрашаване на интересите на потребителите на застрахователни услуги.

Видно от релевантната нормативна уредба компетентността на органа да налага принудителна мярка в хипотезата на чл. 302, ал. 1, т. 4 КЗ е обусловена от качеството на адресата на мярката - застраховател, и от качеството на лицето, чиито интереси действията на застрахователя са засегнали - потребител. За да има един правен субект качеството на потребител на застрахователна услуга е необходимо между него и застрахователя да е налице застрахователен договор или правният субекта да има намерение да стане страна по застрахователен договор. Безспорно е, че отношенията между застрахователя и потребителя са частноправни отношения. Това са отношения, установени между два частни правни субекта в условията на свобода на договарянето, установена в рамките, допустими от закона. Дотолкова, доколкото законът разрешава, те свободно са изразили волята си по предмета и условията на сключения между тях договор.

Но законодателят, с оглед на предмета на договора и характера на правоотношението по него, и с оглед на своята преценка за значимостта на защитата на интересите на единия частноправен субект - потребителя на застрахователната услуга, е допуснал чрез намесата на специален държавен орган да е възможно да се регулират в определена степен отношенията между частноправни субекти. Този подход на законодателя - на намеса на държавата в частноправни отношения, не е изолиран в позитивното право. По същия начин законодателят е допуснал контролните органи по Закона за защита на потребителите да налагат принудителни административни мерки за отстраняване на нарушения на закона, когато са нарушени интересите на потребителя. Следователно с изрична правна норма законодателят е създал специален, привилегирован ред за защита на правата на потребителя на застрахователна услуга, който е различен, но не изключва, тъй като няма изрична законова забрана, общия исков ред за защита правата на страна по един договор.

В случая по делото е безспорно, че адресатът на мярката е застраховател и същата е по повод на права на страна по застрахователен договор, т. е. на потребител. От това следва, че заместник-председателят на Комисията за финансов надзор е компетентен да наложи оспорената принудителна мярка.

Съгласно чл. 304 КЗ за производството по налагане на принудителната административна мярка се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс, доколкото в Кодекса за застраховането не е предвидено друго. По отношение на мярката по чл. 302, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 4 КЗ не е предвидено нещо друго в Кодекса за застраховането.

Видно от оспорения акт мярката е наложена с писмен акт, с което е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 1 АПК за задължителна писмена форма на акта. Решението съдържа и изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т. ч. съдържа фактическите и правни основания на органа за издаването му.

В хода на производството по налагане на принудителната мярка органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Производството е образувано въз основа на решение на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор. За образуваното производство жалбоподателят е бил надлежно уведомен съобразно изискването на чл. 26 АПК. В хода на производството органът събрал релевантните доказателства, изискал становището на застрахователя по тях и постановил акта си след като изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. С това спазил разпоредбите на чл. 34 и 35 АПК.

Но оспорения акт органът издал в нарушение на материалния закон.

Алинея 2 на чл. 302 КЗ лимитативно определя видовете принудителни мерки, които заместник-председателят може да налага. Първата от тях е да разпорежда писмено предприемането на конкретни мерки, за да се преустановят допуснатите нарушения и да се отстранят вредните последици от тях. Така формулирана мярката е изключително обща и предоставя на органа възможност, с оглед на конкретното нарушение и на неговите вредни последици, да постанови необходимата мярка. Тоест, видът на мярката, нейното конкретно съдържание, се предпоставя от вида на нарушението и на неговите последици.

В случая органът разпоредил на Булстрад, в определен срок, да съобрази становището си по заведена в дружеството претенция по комбиниран застрахователен договор "Имущества" с уговорения в застрахователния договор размер на самоучастие. От така формулираната мярка и мотивите на оспорения акт, е видно, че органът задължил застрахователя да съобрази поведението си по договора с установеното от него нарушение на императивна законова разпоредба - чл. 184, ал. 3, т. 7 във вр. с чл. 186, ал. 1 in fine от КЗ. Съгласно тези норми, задължителен реквизит на застрахователния договор е отразяването в него на размера на самоучастие, когато такъв е уговорен между страните, а при несъответствие между общите условия и застрахователния договор има сила уговореното в договора. Следователно, наложената принудителна мярка би била материално законосъобразна, ако твърдяното от органа нарушение на материалния закон е осъществено и именно то е довело до застрашаване на интересите на потребителя. Само при установено по безспорен начин гражданско правонарушение с исканото специално въздействие разпореденото принудително поведение би било съответно на материалния закона. С оглед на това спорът по делото се свежда до правилността на преценката на органа за това договорено ли е самоучастие, включено ли е в документа, който представлява договора, и съответно налице ли е противоречие между договора и общите условия.

Органът приел, че спецификацията е застрахователен договор по смисъла на чл. 184, ал. 1 КЗ, тъй като е писмен акт и съдържа реквизитите по алинея 3 на същата разпоредба. Така приетото от органа налага да се установи кой документ според законодателя е застрахователен договор. Член 184, ал. 1 КЗ изрично сочи, че застрахователният договор се сключва във формата на застрахователна полица или друг писмен акт. Това законодателно решение сочи, че законодателят не е определил изрично и по задължителен начин наименованието на документа, който обективира застрахователния договор, а е предоставил на страните по договора да определят наименованието му. Законодателят е посочил една от възможните писмени форми на договора - застрахователната полица, но е дал право на страните да сключат валидно договор и във формата на друг писмен документ. За законодателя е важно договорът да бъде сключен във формата на писмен акт. Какъв ще бъде документът, който материализира писмения акт, и дали това ще бъде един или няколко документа, законодателят не е определил. В случая застрахователният договор е сключен в писмен акт, материализиран във формата на застрахователна полица, в която са инкорпорирани, т. е. част от която са и други писмени документи.

Застрахователната полица е удостоверителен документ. Тя удостоверява на кого принадлежи субективното потестативно право по застрахователното правоотношение. Застрахователната полица има и доказателствено значение. Тя установява, до доказване на противното, съдържанието на волеизявленията на страните по застрахователния договор. В случая от съдържанието на застрахователната полица е видно, че в нея изрично е посочено, че общите условия, предложението за сключване на застраховка и спецификацията представляват един договор и всяка дума или израз, които са носители на конкретен смисъл имат един и същи смисъл навсякъде. Чрез този изричен текст, на който страните са се съгласили, което е обективирано в поставените им подписи, писменият акт, който материализира застрахователния договор е не само застрахователната полица, а съвкупността от всички документи - полицата, общите условия, предложението, спецификацията. Всеки един от тези документи е писмен, с което отговаря на изискванията за валидност на договора. А преценката за наличието на визираните в чл. 184, ал. 3 КЗ следва да бъде направена на основата на посоченото във всички документи.

Нито само полицата, нито само спецификацията, нито само предложението за сключване на застраховката, още по-малко само общите условия могат да бъдат застрахователния договор. Законът не поставя изрично изискване - условие за валидност, всички задължителни реквизити, определени в чл. 184, ал. 3 КЗ, да бъдат в един писмен документ. Колко отделни писмени документа ще формират съдържанието на писмения акт или на застрахователната полица, които са писмената форма, в която е сключен застрахователният договор, няма значение за неговата валидност и съдържание. Важното е задължителните реквизити на договора да са договорени между страните и обективирани в писмен документ.

Процесната полица е за комбинирана застраховка "Имущества", а не за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", на която законодателят изрично е посочил съдържанието в чл. 261 КЗ във вр. с чл. 3 от Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства. Само за задължителната застраховка законодателят е въвел изрично изискване първо, само застрахователната полицата да бъде удостоверяващ застрахователния договор документ, и второ, в полицата, като единен документ, да бъдат вписани всички задължителни реквизити на договора.

Самият законодател изрично е утвърдил възможността неразделна част от застрахователния договор да бъдат отделни документи, по които страните са постигнали съгласие. Така чл. 184, ал. 2 КЗ сочи, че писменото предложение на застрахователя е неразделна част от застрахователния договор. Това означава, по логиката на органа, че неразделна част от застрахователния договор, обективиран в процесната спецификация, е писменото предложение на застрахователя за сключване на договора, но застрахователната полица не е. Неотносимо към застрахователния договор тогава би било изявлението на застрахования, изрично вписано в спецификацията, че е запознат и приема условията на "тази застрахователна полица" - това изявление не би следвало да има отношение към застрахователния договор, тъй като полицата не е част от договора. Ненужно би било и позоваването в спецификацията на самата застрахователна полица и вписването на идентификационния й номер.

Изрично законодателят е посочил - чл. 186, ал. 1 КЗ, че тогава, когато общите условия са представени на застрахования и той ги е приел, те също са неразделна част от застрахователния договор. Тоест те са писмен документ, който съвкупно с останалите обективира волеизявлението на страните по застрахователния договор. Ако се приеме логиката на органа, то тогава извън договора остават всички условия на основното и допълнителните покрития, тъй като в спецификацията само е изброен обхвата на застрахователното покритие, а условията за всяко е дадено в общите условия.

В случая застрахователната полица е само един от документите, които в своята съвкупност представляват застрахователния договор, защото във всеки от изрично посочените в полицата документи се намира елемент от постигнатото между страните съгласие по задължителните реквизити на договора. Изкуственото разделяне на отделните документи и третирането само на спецификацията като застрахователен договор би следвало, по логиката на органа, да доведе до нарушение и на разпоредбата на чл. 184, ал. 3, т. 1 КЗ, тъй като в спецификацията не е посочено наименованието и адреса на застрахователя, а само на застрахования. Но за органа не е бил поставен под въпрос кой е застрахователят по процесния застрахователен договор.

В процесния договор, релевантният за законосъобразността на оспорения акт реквизит - размерът на самоучастието, е посочен чрез вписване на спецификацията в полицата, вписване на текста на клауза 003 и 004 от общите условия в спецификацията и вписаното в самите общи условия, в които в съответните клаузи - т. V на клауза 003 и т. IV на клауза 004, изрично е определено самоучастие, в т. ч. неговия вид - безусловно, и неговия размер - 0, 5 % за клауза 003 и 1 % за клауза 004 от общата застрахователна сума, но не по-малко от 1 000 лв. и не повече от 50 000 лв.

Вярно е, че използваната от застрахователя правна техника на документиране на застрахователния договор не дава възможност да се видят в един писмен документ всички негови задължителни реквизити, но това не води автоматично до извод, че някой от реквизитите липсва. Релевантен за преценката за валидност на договореното между страните по задължителните реквизити на договора и в частност за самоучастието, е фактът, че самоучастието е посочено в общите условия, точните клаузи от тях, които го установяват, са вписани в спецификацията, общите условия са предоставени на застрахования и той е удостоверил този факт и приемането им с подписа си на полицата и на спецификацията.

Не може да се приеме, че начина на изписване на договореното самоучастие - чрез посочване в спецификацията на съответните клаузи от общите условия, е такъв, че средният потребител на застрахователната услуга не е в състояние да го разбере. По принцип, именно поради спецификата на застрахователния договор съществуват и т. нар. общи условия - типизирани клаузи (§ 1, т. 14 КЗ), които тогова, когато са предадени на застрахования и той писмено е заявил, че ги приема, стават част от конкретния застрахователен договор. В случая застрахованият изрично е декларирал с подписа си, положен на застрахователната полица, че е съгласен с посоченото в общите условия, което означава и с посоченото в общите условия самоучастие, в т. ч. негова форма и размер. Законодателят не е поставил изискване за специална форма на изразяване на писменото съгласие на застрахования, че приема общите условия, поради което посочването в полицата, че общите условия са неразделна част от застрахователния договор и полагането на подписа на застрахования, при липса на твърдение за тяхното непредставяне при подписване на договора, удовлетворяват законовото изискване за писмено приемане на общите условия. Наред с това в спецификацията ясно и с големи букви е посочено, че самоучастието е съгласно текста на клауза 003 и 004. Всичко това означава, че средният, сравнително наблюдателен и предпазлив потребител би могъл да установи съдържанието на документите, под които полага подписа си, и не би могъл да бъде заблуден досежно факта на уговорено самоучастие и неговия размер.

Видно от изложеното органът неправилно приел, че между страните по процесния договор не е договорено самоучастие. Неправилно приел, че е налице противоречие между договора и общите условия - такова не може да има, тъй като общите условия, с оглед на чл. 186, ал. 1 КЗ и неоспореното им предаване на застрахования при сключване на договора и изразено негово съгласие с посоченото в тях, са неразделна част от договора. Няма как даден документ да е неразделна част от договора и уговореното в него да не е елемент на постигнатото между страните съгласие.

Следователно в процесния случай жалбоподателят не е допуснал твърдяното от органа правонарушение - самоучастие е било договорено и то е посочено в договора. Липсата на правонарушение прави акта, с който е наложена принудителната мярка незаконосъобразен, защото мярката органът може да наложи само когато установи застрашаване на интересите на потребител, което е породено от действия на застрахователя в нарушение на законови изисквания и за да се отстранят вредните последици от това нарушение.

Като не е тълкувал и приложил правилно релевантните факти и материалноправни разпоредби органът е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

С оглед на изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд,