Решение № 4569 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3000/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив, чрез пълномощника В. Готева, срещу Решение № 61/16.01.2026 г., постановено по адм. дело № 323/2025 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което по жалба на В. Ш. М. е отменено Решение № РТД-3000-1173/28.08.2025 г./32-263817, издадено от Директора на ТД Митница Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се мотивите на първоинстанционния съд, според които административният орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация, както и на базите данни, с които разполага, при определяне на митническата стойност. В тази връзка се твърди, че съдът не е съобразил целта и правното основание на издаденото митническо решение, а именно – поради нарушение на чл. 8, § 1 от Регламент /ЕО/ 1186/2009. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго – по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата против митническото решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – В. Ш. М., чрез пълномощника адв. Лазаров, в подаден писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Смолян е било Решение № РТД-3000-1173/28.08.2025 г./32-263817, издадено от Директора на ТД Митница Пловдив, с което, на основание чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 19, ал. 1 ЗМ, е: 1. Определено по митническа декларация (МД) с МРН 23BG003006001855R0, на основание чл. 79, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. чл. 8, § 2 от Регламент (ЕО) № 1186/2009, митническо задължение, представляващо вносно мито в размер на 575,76 лв., както и ДДС в размер на 1 266,66 лв.; 2. Извършена корекция на данните за стока № 1/1 по МД с МРН 23BG003006001855R0, както следва: елемент от данни 1/11 „допълнителен режим“ да се чете 000; както и са установени задължения в посочените размери. В хода на административното производство е установено, че с искане с вх. № 32-459847/03.07.2023 г. до Директора на ТД Митница Пловдив от М. е поискано за употребявано лично имущество освобождаване от вносни митни сборове в съответствие с разпоредбите на Дял II, глава I от Регламент (ЕО) № 1186/2019 и от ДДС по реда на чл. 58, ал. 14, т. 4 ЗДДС. Със становище от отдел „Митническа дейност“ при ТД Митница Пловдив е потвърдено изпълнението на условията на дял II, глава I от Регламент (ЕО) № 1186/2019 за употребяваното лично имущество – лек автомобил. В тази връзка на 12.07.2023 г. в МБ Смолян с МД с МРН 23BG003006001855R0 деклараторът М. поставя под режим „допускане за свободно обращение с цел крайно потребление“ с освобождаване от заплащане на мито и ДДС по отношение на стока № 1/1 – лек автомобил, употребяван, марка Honda, модел CR-V EX VTEC, тип бензин, брой места – 5, първоначална регистрация – 02.03.2006, цвят – сребърен, раб. обем – 1 998 куб. см., мощност 110 kwdin, двигател № не се чете, шаси № SHSRD88906U405020, с декларирана митническа стойност в размер на 5 757,56 лв. След извършена справка в Автоматизираната информационна система на МВР и получени от Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Смолян документи, е установено, че преди изтичане на 12-месечния срок от датата на приемане на МД – 12.07.2023 г., предвиден в чл. 8, § 1 от Регламент (ЕО) № 1186/2009, лицето е прехвърлило възмездно автомобила на В. Б. Р. на 21.07.2023 г. съгласно нотариално заверен договор. Поради това, както и на основание чл. 48, чл. 79, § 1, б. „в“ от Регламент, както и съгласно чл. 8, § 2 от Регламент (ЕО) № 1186/2009, с решението е прието, че по отношение на М. следва да се установят допълнителни задължения за мито и ДДС, които следва да се определят въз основа на митническата стойност, установена или призната към датата на прехвърляне, в случая – 21.07.2023 г. Към МД от лицето е приложена собственоръчно подписана декларация, в която е посочено, че приблизителната пазарна стойност на внесения автомобил е 2 000,00 британски лири, а разходите по транспортирането му възлизат на около 1 200,00 лв. При допълнителна проверка е установено, че декларираната стойност в размер на 5 757,56 лв. в МД на основание чл. 70, § 1, коригирана с чл. 71, § 1, б. „д“, подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013, е призната от митническите органи. За целите на определяне на нова митническа стойност е прието, че методите, регламентирани в чл. 74, § 2, б. „а“, „б“, „в“ и „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, не могат да бъдат приложени, тъй като в митническата система МИС3А не са установени данни за внос на идентични или сходни стоки за периода 12.04.2023 г. – 12.10.2023 г., както и поради липса на информация относно себестойността на автомобила и техническото му състояние. В резултат, на основание чл. 8, § 1 от Регламент (ЕО) № 1186/2009, митническият орган е приел декларираната митническа стойност в размер на 5 757,56 лв., установена и призната от митническите органи с МД с МРН 23BG003006001855R0. На основание чл. 29 вр. чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, с писмо с рег. № 32-218579/17.07.2025 г., вносителят М. е уведомен за започване на производство по издаване на индивидуален административен акт, като в предоставения му 30-дневен срок е изразил становище, към което е приложил доказателства. От лицето е ангажиран документ на английски език без превод, на който е посочено, че не е данъчна фактура, който не е кредитиран от митническия орган с мотив, че не може да бъде обвързан с М. и че именно той е купувач от аукциона, на който е продаден автомобилът. За неоснователни са намерени възраженията, според които при декларирането е допусната грешка от служителя на митническото бюро, тъй като декларацията е собственоръчно подписана от лицето. Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка и след извършена проверка по чл. 146 във вр. чл. 168 АПК, е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е формиран извод за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение. За да отмени акта, съдът е приел, че при определяне на митническата стойност на автомобила неправилно е приложен методът по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, тъй като не са изложени мотиви относно неприложимостта на вторичните методи, предвидени в чл. 74, § 2 от Регламента. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Макар съдът да е установил пълно и точно относимата фактическа обстановка, е извел необосновани и неправилни правни изводи. Разпоредбата на чл. 79, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 предвижда, че митническо задължение при внос на стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, възниква при неизпълнение на едно от задълженията, установени в митническото законодателство за специфичната употреба на стоки на митническата територия на Съюза. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за митнически освобождавания внасяното от физически лица лично имущество при преместването на обичайното им място на пребиваване от трета държава на митническата територия на Общността се освобождава от вносни мита при условията на членове 4-11. Съгласно чл. 8 Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година от изтичане на 12 месеца от датата, на която е приета декларацията за свободно обращение, допуснатото безмитно лично имущество не може да бъде давано на заем, да се залага като обезпечение, отдава под наем или прехвърля възмездно или безвъзмездно, без компетентните органи да бъдат предварително уведомени за това, като съгласно пар. 2 извършени действия преди изтичане на срока посочен в параграф 1, води до възникване на задължение за заплащане на съответните вносни мита върху съответното имущество съгласно ставката прилагана към датата на заемането, залагането като обезпечение, отдаването под наем или прехвърлянето, в зависимост от вида на имуществото и въз основа на митническата стойност, установена или призната към тази дата от компетентните органи. По делото е установено, а и не е спорно между страните, че с искане с вх. № 32-459847/03.07.2023 г. (л. 37) до директора на ТД Митница Пловдив от В. М. е поискано освобождаване от вносни митни сборове за употребявано лично имущество – лек автомобил „Хонда“. Като доказателство, че МПС-то е именно негова собственост са представени талон и застраховка. Приложена е и саморъчно подписана декларация (л. 39), в която е посочено, че автомобилът е на стойност около 2 000,00 бр. лири, а разходит му по транспорт – 1 200,00 лв. Със становище от отдел „Митническа дейност“ при ТД Митница Пловдив (л. 36) е потвърдено изпълнението на условията на дял ІІ, глава І от Регламент 1186/2009 за употребяваното лично имущество. На 12.07.2023 г. в МБ Смолян с МД с МРН 23BG003006001855R0 (л. 30 и сл.) лицето е декларирало под режим „допускане за свободно обращение с цел крайно потребление“ с освобождаване от заплащане на мито и ДДС посочения по-горе автомобил, като митническата стойност на ред 8/5 е определена в размер на 5 757,56 лв. Оспореното митническо решение е издадено на основание чл. 8, § 1 Регламент (ЕО) № 1186/2009, тъй като е установено, че лицето е прехвърлило възмездно автомобила на В. Б. Р. на 21.07.2023 г. съгласно нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС. В тази връзка на лицето е връчено уведомление съгласно чл. 29 вр. чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, като е уведомено за започване на производство по издаване на неблагоприятно митническо решение, съдържащо фактическите и правни основания, на които ще се основава, припокриващи се с мотивите на издадения впоследствие акт. В отговор от М. е представен документ на английски език (л. 12), в който е посочено, че не представлява данъчна фактура, и който е издаден на друго лице – Д. М.. В съдебната фаза на производството е представен легализиран превод на документа (л. 98 и сл.). Неправилно и необосновано административният съд е приел, че митническото решение се явява издадено в нарушение на материалния закон, като не съдържа мотиви относно неприложимостта на вторичните методи, регламентирани чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 при определяне митническата стойност на автомобила. В действителност, в митническото решение са изложени съображения защо остойностяването не може да се извърши по този ред, но следва да се посочи, че актът е издаден на основание чл. 8 Регламент (ЕО) № 1186/2009 и чл. 79, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 – поради неизпълнение на задължението за въздържане от възмездно разпореждане с предмета на вноса за срок от 12 месеца от датата, на която е приета декларацията за свободно обращение. Съответно правилно и законосъобразно е определена митническата стойност в размер на 5 757,56 лв., колкото е декларирана и приета от митническите органи – в съответствие с изискването на чл. 8, § 2 от Регламента. В този смисъл следва да се приеме, че митническото решение съдържа правни и фактически основания, мотивирали издаването му и удовлетворящи изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Следва да се посочи, че лицето, чиято е доказателствената тежест, правилно разпределена между страните съобразно чл. 170, ал. 3 АПК с Определение № 1339/14.11.2025 г., постановено по делото, не е съумяло да докаже поддържаните твърдения. Видно от ангажираните документи – Разписка за продажба/Договор за покупко-продажба и обсъденият по-горе документ, който не съставлява данъчна фактура (л. 94 и сл.), същите са издадени на Д. М. – лице, различно от адресата на акта. В жалбата, по която е образувано съдебното производство, е изложено възражение, че това е братът на жалбоподателя, който е закупил автомобила от свой профил, доказателства за което не са ангажирани. В този смисъл и с оглед изложеното до момента, лицето не е съумяло да докаже, че отразените в документите стойности следва да ползват с превес спрямо лично декларираната от него стойност в размер на 5 757,56 лв., приета от митническата администрация. По отношение на твърденията, че посочената митническа стойност в МД, с която е деклариран автомобилът, е погрешна, следва да се посочи, че по делото не се установява, а и не се твърди да е инициирана корекция, каквато възможност предвижда чл. 173 от Регламент (ЕС) № 952/2013. С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира, че административният акт е издаден в съответствие с приложимия материален закон, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а вместо него – постановено друго, с което жалбата да бъде отхвърлена. При този изход на спора в полза на касатора се следват разноски на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 200,00 лв. за всяка от съдебните инстанции, която сума следва да се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, като възлиза на 204,52 евро, както и 7,54 евро за държавна такса за касационно оспорване. Общият размер на разноските, подлежащи на присъждане, е 212,06 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение