Решение № 419 от 22.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1229/2012 г.

Решение № 419 от 22.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1229/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 86/2012 г. на Апелативен съд гр. Варна е подадена касационна жалба от подсъдимия С. И. Р. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник, с доводи за недопустимост на уважения граждански иск. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила, а жалбата на подсъдимия срещу гражданско осъдителната част изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 2.05.2012 г. постановено по внохд. № 86/2012 г. на Апелативен съд гр. Варна е потвърдена присъда по нохд. № 592/2011 г. на Окръжен съд гр. Добрич в гражданско-осъдителната й част. С посочената присъда подсъдимия Р. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1 НК, за което и при условията на чл. 58а ал. 4 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на което наказание е отложено за срок от три години. С присъдата е уважен граждански иск за имуществени вреди в полза на Държавата за 34210,56 лв. ПО ЖАЛБАТА на под. Р.: Доводите са за недопустимост на гражданския иск, тъй като претенцията на държавата е била удовлетворена в производство по ДОПК, започнало е изпълнително производство по същия ред, т.е. "налице е упражняване на принудително удовлетворяване на увреденото лице /Държавата/ със способите, предвидени в специалния закон... конституирането на Държавата като граждански ищец при вече валиден изпълнителен титул и образуван изпълнителен процес е недопустимо и грубо нарушение на основния принцип Non bis in idem". Доводът е неоснователен. Освен изложеното в решението на въззивния съд, следва да се има предвид и, че в данъчно-процесуалното право - чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК е предвидено спиране на производството при образувано наказателно или друго съдебно производство, от изхода на което зависи установяването на данъчни задължения, както и спиране на пет годишния срок от чл. 109, ал. 1 ДОПК. Гражданският иск за имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление по чл. 255, ал. 3 НК е правилно приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, тъй като не е била налице пречката по ал. 2 на чл. 84 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила, а жалбата на под. Р. изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение