Решение № 3319 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15299/2012 г.

Решение № 3319 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15299/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Димар шус" ООД гр. Гоце Делчев срещу решение № 1459 от 18.10.2012 г., постановено по адм. дело № 526/2012 г. по описа на Административен съд - Благоевград. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на същото. Ответниците - Дирекция "Инспекция по труда" - Пловдив и Светлана Мериска, от с. Барутин, община Доспат не изразяват становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Димар шус" ООД гр. Гоце Делчев против постановление от 03.08.2012 г., издадено от Юлия Дорутева - ст. инспектор и Емилия Даракчиева - гл. инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Пловдив, отдел "Смолян" с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Светлана Росенова Мериска и "Димар шус" ООД, считано от 11.07.2012 г. За да постанови решението си в този смисъл, административният съд е приел, че е установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, както и че са налице всички елементи на трудовото правоотношение, поради което е направил извода, че на основание чл. 405 а, ал. 1 КТ правилно е издадено обжалваното постановление. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя относно естеството на правоотношението и е извел извода, че установените в случая характеристики на правоотношението го определят като трудово. Така постановеното решение е правилно. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила. От фактическа страна е безспорно, че при извършената на 11.07.2012 г. и 3.08.2012 г. проверка от контролните органи на "Инспекция по труда" - гр. Пловдив на обект: шивашки цех за производство на обувки в с. Барутин на ТД "Димар шус" ООД е установено, че лицето Светлана Росенова Мериска е предоставяла работна сила като "машинен оператор в обувното производство" в горецитирания обект без да има сключен трудов договор. При проверката е съставена декларация от 11.07.2012 г., подписана от Светлана Росенова Мериска, в която е посочено, че същата работи от 9.07.2012 г. на длъжност машинен оператор в цех за саи, с. Барутин, за което има сключен граждански договор. При проверката по документи, която е извършена на 3.08.2012 г. е представен граждански договор № 005 от 9.07.2012 г., сключен между "Димар шус" ООД и Светлана Мериска, с който последната приема да извърши разкрояване на 150 чифта саи с машини на фирмата срещу възнаграждение в размер на 80 лв. за срок от 5 дни. Гражданският договор е сключен след прекратяване на предходен трудов договор № 77 от 18.05.2009 г. със заинтересованата страна, по силата на който тя е заемала длъжността "машинен оператор в обувното производство", който е бил прекратен със заповед от 1.06.2012 г. Съгласно писмените обяснения на управителя на дружеството, на 9.07.2012 г. шестима работници, включително и Светлана Росенова Мериска, са били наети по граждански договори за разкрояване на 900 бр. саи със срок до 13.07.2012 г., но поради неизпълнение на поръчката с тях са сключени втори граждански договори от 1.08.2012 г. От представения трудов договор № 77 от 18.05.2009 г. се установява, че Светлана Мериска е работела на длъжността "машинен оператор в обувното производство". С новите договори - от 9.07.2012 г. и от 1.08.2012 г. тя е продължила да изпълнява същата длъжност, като е поела задължението да извършва посочената дейност с машини на фирмата, с работно време от 5 дни срещу заплащане на сумата от 80 лв. Сключените договори представляват трайно установена работа, и нямат случаен и инцидентен характер. Обстоятелството, че на работника е възложено изпълнението на конкретна поръчка - разкрояване на 150 чифта саи не означава непременно, че е налице гражданско правоотношение, както правилно е приел административния съд. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение при изцяло изяснена фактическа обстановка. Правилно е посочено, че са налице предпоставките по чл. 405а, ал. 1 КТ, според който - когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. В ал. 4 от същата норма е конкретизирано, че въз основа на постановлението по ал. 1, контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал. 1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението. Предвид събраните доказателства обоснован е извода на административния орган, който е възприет и от съда, че осъществяваната от Светлана Мериска дейност е такава по трудово правоотношение, а не по договор за изпълнение на поръчка. От съществено значение за тази преценка е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е била налице самостоятелност при изпълнение на дейността, тъй като изпълнителят действа под ръководството и контрола на дружеството - възложител. Лицето е било наето за престиране на работна сила, при наличие на всички елементи, характеризиращи трудовото правоотношение. В подкрепа на извода за естеството на правоотношението като трудово е обстоятелството, че в продължение на три години до месец юни 2012 г. Светлана Мериска е била наета по трудово правоотношение за същата работа, за която на 9.07.2012 г. е бил сключен гражданския договор. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспорваното постановление е издадено от некомпетентен орган. Анализът на обжалвания административен акт сочи, че той е издаден от административен орган, който е компетентен материално, териториално и по степен. Този извод следва както от разпоредбата на чл. 405а от КТ, така и от чл. 20 от Устройствения правилник на ИА "Главна инспекция по труда". Съгласно първата разпоредба органите на инспекцията по труда, извършили проверката, имат право да обявят с постановление съществуването на трудово правоотношение, когато установят, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, а съгласно чл. 4 при констатирани такива нарушения, въз основа на постановлението, дават предписание на работодателя да сключи трудов договор с работника или служителя. Съгласно чл. 20, ал. 4, т. 2 от УП на ИА "Главна инспекция по труда" при установяване на нарушения на законодателството, инспекторът издава постановление по чл. 405 а от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Длъжностните лица, издали акта са служители в Дирекция "Инспекция към труда" - гр. Пловдив, отдел Смолян и са действали на територия, която обслужва дирекцията, в кръга на тяхната материална компетентност. С оглед горното като е приел, че с акта по чл. 405 а от КТ компетентният административен орган с основание е квалифицирал съществуващите правоотношения като трудови и законосъобразно е предписал сключването на трудов договор, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Водим от горното Върховният административен съд, шесто отделение,