Решение № 7205 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 299/2010 г.

Решение № 7205 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 299/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на Найриз Сулеймани, гражданин на Афганистан, срещу решение № 13654/16.11.2009 г. по адм. дело № 12895/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 574/01.10.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, нарушаване на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, както и че съдът не е преценил всички наведени от касатора твърдения, свързани с бежанската му история, включително не е приложил правилото на чл. 75, ал. 2, предложение второ и трето от ЗУБ. Поради това се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се уважи жалбата по която е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Вяра Станкова, моли съда да я отхвърли, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е било решение № 574/01.10.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от с. з. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Найриз Сулеймани, гражданин на Афганистан. С решение № 13654/16.11.2009 г. по адм. дело № 12895/2008 г., Върховният административен съд, трето отделение е отхвърлил жалбата на Найриз Сулеймани срещу решение № 575/2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. В тази връзка са изложени съображения относно законосъобразността на отказа за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 ЗУБ, доколкото кандидатът не изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение, съответно - на този за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, предвид липсата на доказателства, че лицето е било принудено да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Обоснован е направеният от съда извод, че преценката на бежанската история на кандидата не налага извода, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Според чл. 8, ал. 4 ЗУБ, "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост, каквито в случая не са установени. При проведените интервюта Найриз Сулеймани заявява, че е работил като преводач от английски език за американската армия и Международните сили за подпомагане на сигурността - въоръжено формирование действащо на територията на Афганистан под командването на НАТО, след узнаване на който факт от родителите му е изгубил тяхната подкрепа. Поради това, че афганистанците, работещи или свързани с международни организации, се считат за привърженици на централното управление, чужденецът твърди, че е изложен на риск в държавата си по произход. Предвид констатираните от административния орган противоречия в данните, излагани от кандидата /относно годините, в които сочи, че е започнал работа като преводач, карал е курсове за повишаване на квалификацията, влошил е отношенията със семейството си и конкретните обстоятелства, при които е станало това, наложили му да напусне страната/ и това, че дори установени, твърденията на лицето не установяват преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ, нито предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел, че относно държавата му на произход - Афганистан не са установени рискове, релевантни за предоставянето на Найриз Сулеймани, на статут на бежанец или хуманитарен статут при условията на ЗУБ. Предвид наведените от кандидата фактически твърдения, установеното по приложените в административната преписка доказателства и съвкупната преценка на актуалните данни за обстановката в Афганистан, правилно тричленният състав е приел, че не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, включително тези по т. 3 от посочената разпоредба. Във връзка с оплакванията на касатора, че не е съобразена необходимостта да бъдат преценени включително ситуацията в района на месторождение и местоживеене на лицето, връзките му със семейството, фамилията, общността и ДР., следва да се отбележи, че наличната информация за Афганистан сочи на съществуващ риск от насилие, тормоз или дискриминация спрямо определени категории лица /напр. изразяващи свое мнение по политически въпроси, сменили вероизповеданието си, хомосексуалисти, лица с физически недъзи или психически заболявания и ДР./, в кръга на които Найриз Сулеймани не твърди, че попада. В приложената по делото справка вх. № 1774/12.06.2009 г. относно актуалната обстановка в Афганистан изрично е отбелязано, че общото състояние на сигурността в страната не съставлява достатъчно основание във всеки един случай да се приеме, че е налице обоснован страх от преследване, доколкото не може да се счита, че върху цялата й територия има толкова високо ниво на безразборно насилие, че всеки който се завърне в нея, е застрашен от такова. След като в случая не са установени предвидените в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, положителни материалноправни предпоставки за предоставяне на закрила, както е прието от административния орган и от състава на първоинстанционния съд, правилно последният е отхвърлил жалбата срещу решение № 574/01.10.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,