Решение № 14736 от 8.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12160/2012 г.

Решение № 14736 от 8.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12160/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури против решение № 4199/19.07.2012 г., постановено по адм. д. № 1952/2012 г., постановено от Административен съд София-град. Доводите са за неправилност на съдебния акт с искане за отмяна. Ответникът Сашко Василев Грудев чрез адв. Дунов представя писмено възражение против касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение административният съд отменя заповед № ЧР-46/13.02.2012 г. на изпълнителния директор на ИАРА, с която е прекратено служебното правоотношение със Сашко Василев Грудев на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), считано от 14.02.2012 г. За да постанови този правен резултат решаващият съд приема, че при издаването на административния акт органът по назначаване спазва писмената форма, посочва и правното основание -чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, но в заповедта не са изложени фактически обстоятелства, обуславящи обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения, и тази липса винаги е съществено процесуално нарушение водещо до отмяната на акта. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Разпоредбата, на която се позовава органът по назначаването - чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., изисква такава обективна промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. За да е налице обективна невъзможност по см. на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., същата следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните не е изразила изрична воля или не е съдействала за настъпването им по какъвто и да било начин. В разглеждания случай, в административния акт не са изложени фактическите обстоятелства, които да изведат посоченото правно основание, а липсата на мотиви е съществено нарушение на изискванията за законосъобразност и основание за отмяната на административния акт по чл. 146, т. 2 от АПК. Като разсъждава в тази насока АССГ постановява правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден с настоящото решение. Правният резултат от съдебния спор обуславя присъждане на разноски за делото, направени от ответника Грудев, които ИАРА следва да заплати. Воден от горното, ВАС, Пето отделение