Решение № 29 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9080/2009 г.

Решение № 29 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9080/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Кюстендил против Решение № 171 от 16.05.2009 г., постановено по адм. дело № 410/2008 г. на Административен съд - гр. Кюстендил. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, МБАЛ "Д-р Никола Василев" АД, гр. Кюстендил счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е писмена покана № 29-02-359/06.08.2008 г. на директора на РЗОК - Кюстендил за възстановяване на сумата от 12259.00 лева, получена без правно основание от МБАЛ "Д-р Николай Василев" АД, гр. Кюстендил по клинични пътеки № № 52, 56, 116, 7, 8, 151, 23, 135, във връзка с пациенти, за които са отчетени прегледи от лекари в доболничната помощ в рамките на 30 дни след дехоспитализацията им. Поканата е издадена след извършване на проверка, възложена със заповед на директора на РЗОК от лекари - контрольори, чийто констатации са описани в медицински протокол и протокол за неоснователно получени суми като е реализирано и арбитражно производство. По делото е установено, че част от описаните случаи по КП № 116 не фигурират в актовете на контролните органи, а друга част от констатираните касаят оказване на доболнична помощ по заболявания различни от тези, по които е била проведена хоспитализацията. Налице са и прегледи на пациенти от специалисти по заболяванията, по които са били хоспитализирани. Административният съд законосъобразно е приел, че писмената покана притежава белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК. Налице е засягане на права и законни интереси на оспорващия, произтичащо от създадени задължения за плащане, със способ за изпълнение - чрез прихващане, поради което по силата на конституционната разпоредба на чл. 120, ал. 1 актът подлежи на съдебен контрол. Съгласно т. 215 от Решение № РД-УС-04-127 на УС на НЗОК от 27.12.2007 г. за определяне условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО за едно и също заболяване, за което пациентът е отчетен по КП и се осъществяват контролни прегледи в рамките на съответната пътека, извършената дейност в рамките на 30 дни от дехоспитализацията при отчитане в РЗОК с направления № 3, 3А, 4, се възстановява сумата по КП от ЛЗБП. При условие, че изпълнителят на болнична помощ изрично е указал на пациентите начина, условията и сроковете за извършване на контролните прегледи в рамките на клиничната пътека, не се следва разпореденото възстановяване на суми по отчетената КП в резултат на осъществена и отчетена МДД включена в обхвата и в обема на пакета здравни дейности - специализираната извънболнична медицинска помощ, гарантирани от бюджета на НЗОК. Липсата на единна информационна система, обхващаща всички ЗЗОЛ и съдържаща данни за издадени първични медицински документи за заболяванията и провежданото за тях лечение при оказана първична или специализирана извънболнична медицинска помощ или медицинска дейност, извършена от лечебни заведения за болнична помощ по клинични пътеки, създава предпоставки за злоупотреба от страна на ЗЗОЛ с правото на свободен достъп до предоставяната медицинска помощ в определения вид, обхват и обем пакет от здравни дейности при свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК, но последиците от това не следва да се носят от изпълнителя на медицинска помощ - в случая лечебното заведение МБАЛ "Д-р Николай Василев" АД, гр. Кюстендил, оказало договорената, извършената и отчетена болнична помощ по клиничните пътеки. При липсата на каквато и да е правна възможност ЛЗБП да задължи ЗЗОЛ, в рамките на осъществяваните контролни прегледи по клиничната пътека след дехоспитализацията, съответните МДД и СМД да бъдат извършвани от болничното заведение, а не от друг изпълнител на медицинска помощ, не може да се приеме, че лечебното заведение е получило сумата от 12259.00 лева по отчетените клинични пътеки без правно основание - тази сума представлява дължимо плащане за реално осъществени от болницата диагностични и терапевтични процедури по КП № № 52, 56, 116, 7, 8, 151, 23, 135. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил правилно решение, при контрола на което не се установиха наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение