Решение № 15342 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8955/2016 г.

Решение № 15342 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8955/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на М. В., гражданин на Р. А., чрез адвокат В. И. против Решение № 3346 от 16.05.2016 г., постановено по административно дело № 434/2016 г. на Административен съд С.- град (АССГ). В жалбата се релевират твърдения за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, както и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен изводът на съда, че по отношение на него не са налице предпоставките, предвидени в чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Посочва се, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и по специално е нарушен чл. 172а, ал. 2 от АПК, като липсват мотиви по основните възражения в жалбата. Иска отмяна на постановеното съдебно решение. Касационният жалбоподател в съдебно заседание, чрез адвокат Р. от САК поддържа касационната жалба и моли същата да се уважи като се отмени обжалваното решение. Ответникът- Заместник- председател на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Славова оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалвания съдебен акт. Счита, че настоящото производство на чужденеца е пето поред и той не посочва никакви нови обстоятелства касаещи искането му за закрила, които не са му били известни в предходните производства, където искането му за закрила е оценено като неоснователно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са представени нови доказателства, които да променят извода на съда, различен от този на решението на ДАБ, с което се отказва предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на М. В., гражданин на Р. А., срещу Решение № 9385/16.12.2015 г. на Заместник - председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. След анализ на установената фактическа обстановка АССГ приема, че решението на ДАБ е издадено от компетентен административен орган, като са спазени процесуалните правила по ЗУБ. Намира, че правилно административният орган е отказал на чужденеца предоставянето на статут на бежанец, тъй като спрямо него не е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Счита, че спрямо лицето не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като липсват и условията за предоставяне на закрила по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Обоснован е извод, че в Р. А. не е налице ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, който да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила. Настоящият състав на ВАС, счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Не се споделят доводите от касационната жалба за неправилност на съдебното решение, аргументирани с липсата на изчерпателност относно всички изразени оплаквания в жалбата. Произнасянето на съда се предхожда от изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая. От решаващия съд са събрани и анализирани относимите доказателства, съобразно приложимата правна уредба. В съдебния акт са обсъдени всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти и дават конкретни и изчерпателни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя, предвид изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Несъгласието с тях не обуславя неправилност на съдебния акт. Неоснователни са и твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на решението, поради противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. От касатора се изложени твърдения за преследване по отношение на неговата религия - принадлежността му към религиозната организация "Свидетели на Йехова". Правилно АССГ е приел, че на база всички събрани доказателства, следва да се приеме, че по отношение на М. В. не се установява да е било осъществено преследване на религиозна основа. По време на интервютата чужденецът посочва единствено наличието на отрицателно отношение на други граждани в страната му на произход относно религиозната организация "Свидетели на Йехова". Посоченото от лицето в бежанската история отрицателно отношение към религиозната организация "Свидетели на Йехова" сочи общи факти и настроения, но не и конкретно засягане спрямо него. Няма твърдения или данни, че това отношение е материализирано спрямо него. Видно от доказателствата по делото се установява, че за кандидата за статут не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - той не е имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на М. В. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В съдебното решение е обсъдена и ситуацията в държавата на произход, съобразно представена справка от 15.10.2015 г. по делото, относно общото положение в страната и актуалната политическа и икономическа обстановка в Р. А.. Видно от нея не може да се направи обоснован извод за съществуването на въоръжен вътрешен конфликт, който да може да доведе до предоставянето и на субсидиарна закрила. Видно от актуалната справка за политическата ситуация, общото положение в Армения е спокойно, последните избори са били добре администрирани и политическата обстановка е нормална. В процесният случай е приложима разпоредбата на чл. 13, т. 5 от ЗУБ, която предвижда, че молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Мотивите за търсената закрила на арменския гражданин са идентични с тези, които са посочени по време на предходното производство. Видно от доказателствата по делото предходното решение на административния орган, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут е обжалвано по съдебен ред и е влязло в законна сила. При подаването на процесната молба, която се явява последваща, по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, не се сочат нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата на произход. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че в решението съдът не е преценил правилно обстоятелствата и фактите свързани с бежанската история на лицето. Останалите причини посочени от кандидата за статут са икономически и семейни, като в случая те не са от кръга на предпоставките за даване на търсената закрила, предвидени в приложното поле на ЗУБ и на Женевската конвенция. Съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона. Макар и неназовани, тези причини, обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Нормата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ следва да се тълкува, във връзка с останалите разпоредби на текста, в които са уредени хипотези, стоящи извън волята на конкретното лице, от които може да се направи предположение, че правата, живота и сигурността на лицето се явяват застрашени в държавата му по произход. Изложените в молбата икономически и семейни причини не променят извода за нейната неоснователност. Обстоятелствата, че М. В. пребивава продължително в България (15 г.) заедно със семейството си, не e основаниe за закрила по смисъла на ЗУБ. Не представлява такова основание и твърдението на лицето, че се е интегрирал в българското общество и иска да легализира престоя си. Само по себе си пребиваването на територията на Р. Б. за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по Закона за чужденците в Р. Б., но не и за статут по приложимия в настоящия случай специален закон. По тези съображения решението на Административен съд С.- град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,