Решение № 13571 от 13.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3414/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. М. В. от [населено място], Благоевградска област , чрез процесуален представител адв. Солачка, против решение 510 от 16.02.2024 г. по адм. д. 636/2023 г. на Административен съд Благоевград , с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед РД-16-1/14.06.2023г. но Директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/-Благоевград, относно размерът на определената й основна месечна заплата. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл.209 АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което оспорената от В. заповед бъде отменена. Подробни съображения излага в касационната жалба. Ответникът Директора на РЗИ-Благоевград в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. В допълнително писмено становище , изразено чрез процесуален представител юрк. Митева, поддържа писменият отговор и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че жалбата срещу оспорената заповед е допустима, като същата е издадена от компетентен орган -орган по назначаването , съобразно чл.6 от Закона за държавния служител/ЗДСл./, във връзка с чл. 67,ал.4 и 5 ЗДСл., в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Изводите на първоинстанционния съд е, че оспорената заповед съответства на материалния закон. Решаващият съд е счел, че определеният нов размер на основната месечна заплата на В. е в рамките и размерите на основните месечни заплати по нива и степени за експертно ниво 5, съгласно класификатора на длъжностите в администрацията по Приложение 1 Таблица за минималните и максималните размери на основните месечни заплати по нива и степени към Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация и съобразно предвиденото процентно увеличение с ПМС 462/ 2022г. на Министерски съвет. Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, без необходимост да бъдат повтаряни, че възнаграждението на служителката е определено съобразно изискванията на чл. 67,ал. 5,т.4 ЗДСл. и в съответствие с нормата на чл.3,ал.2 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация отчитайки всички нормативно заложени показатели. Правилен и обоснован е изводът на съда, че за органът по назначаването не съществува задължение за чисто математическо увеличаване възнагражденията на всички служители и 30 % ръст на основните им възнаграждения. Право на работодателят е , при спазване на законовите изисквания, да осъществява индивидуален подход към определяне основното възнаграждение за всеки един служител. На следващо място обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. АС-Благоевград е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт е постановен при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на АС-Благоевград трябва да бъде оставено в сила като постановено при липса на посочените от касатора основания за неговата отмяна. Съобразно изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 100 лева- възнаграждение за юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение