Решение № 6211 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6129/2017 г.

Решение № 6211 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6129/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 248 от ГПК. Образувано е по искане, подадено от Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. В. за допълване на решение № 3056 от 12.03.2018 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. д. № 6129/2017 г., с което е отменено решение № 357 от 28.02.2017 г. по адм. дело № 1944/2016 г. по описа на Административен съд –В., с което е изменен Ревизионен акт № Р-03000315007470-091-001/4.04.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В., в частта потвърдена с решение № 174/24.06.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В., като са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за данъчен период 2009 г. -главница в размер на 2843, 41 лв. и лихва в размер на 1750, 35 лв. и е оставено в сила решението в останалата обжалвана част. Иска се на осн. чл. 248 от ГПК да се изменени решението и в частта на разноските, като се присъдят в полза на дирекция ОДОП В. юрисконсултско възнаграждение съобразно целия материален интерес на делото. С искането за допълване на съдебното решение са изложени доводи, че съдебният състав не се е произнесъл относно задължението за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010 г. По тези доводи се иска допълване на съдебното решение. Ответникът - [фирма] взема становище за неоснователност на искането за допълване на съдебното решение и искането по чл. 248 от ГПК. Искането е подадена в преклузивния срок по чл. 176, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустимо за разглеждане. Разгледано по същество искането за допълване на съдебното решение е неоснователно. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП и от А. И. Ж. с [фирма], чрез процесуалния му представител адв. С. Б. срещу решение № 357 от 28.02.2017 г. по адм. дело № 1944/2016 г. по описа на Административен съд–В., с което е изменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03000315007470-091-001/4.04.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В., в частта потвърдена с решение № 174/24.06.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Според правната теория непълно е решението, когато липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Не е налице непълно решение обаче, когато съдът е пропуснал да изложи мотиви в решението си по иначе напълно формираната своя воля. В конкретния случай е формирана воля по целия спорен предмет и съдът безпротиворечиво я е изразил в мотивите и диспозитива на решението. С решението, чието допълване се иска, съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, поради което същото не е непълно. Съдът се е произнесъл изрично в мотивите, че решението, в частта с която е изменен РА, като е намален размера на задължението за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2009 г. от 5 830, 06 лв. на 2843, 41 лв. е неправилно, поради което е отменено в тази му част. В останалата част решението на административния съд е оставено в сила. По искането за изменение на решението в частта за разноските Върховният съд се е произнесъл в решението си по направеното от процесуалния представител на ОДОП В. искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на настоящето производство искането за изменение на решението в частта на разноските е неоснователно. Предвид на изложеното настоящият състав приема, че искането за допълване на решението е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 176 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение