Решение № 12984 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14400/2015 г.

Решение № 12984 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14400/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. М. А., гражданин на Ирак, подадена чрез адв. В. И., срещу решение № 7009 от 16.11.2015 г., постановено по адм. дело № 7586/2015 г. от Административен съд - С. град. В касационната жалба се съдържат твърдения за неправилност на решението като необосновано, постановено при противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Допълнително в съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си адв. Кръстева развива доводи в подкрепа на тезата за основателност на касационната жалба. Ответникът - зам.-председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ) не е изразил становище по жалбата. Постъпило е становище от 10.11.16 г., в което е изразено становище, че представените в касационното производство писмени доказателства не обосновават извод, различен от този, до който е достигнал административният съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С. град е отхвърлил жалбата на А. М. А. срещу решение № 5398 от 09.07.2015 г. на зам.-председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с целта на закона, като са спазени материалноправните разпоредби и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Според съда правилно административният орган обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец, тъй като не били налице материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е счел, нееднократно е посочил, че не е лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение; единственото твърдение в тази насока е, че е бил заплашван от шиитската милиция да напусне къщата си, кварталът бил шиитски, но така посочената заплаха съдът е съобразил като твърде хипотетична и неконкретизирана, поради което и я е възприел като нереална, още повече, че съгласно от самото интервю, след като се преместили в друг квартал, заплахите престанали. Съдът е обсъдил още като неясни доводите в жалбата на Абдулах, че бил видял горяща къща, както и че получил заплаха, че ще бъде изгорена и неговата, тъй като такива факти в проведените интервюта не са релевирани. Като неубедителни и неясни са обсъдени от съда и доводите на жалбоподателя, че цялото негово семейство било заплашено, тъй като неговият брат бил отказал да постави бомба в кола. Изрично съдът е посочил, че такива обстоятелства не са посочени от жалбоподателя в двете проведени интервюта, нито при взимането на анамнеза при проведените интервюта от докторите към център за подпомагане на хора, преживели изтезание - АСЕТ. Административният съд е обобщил, че видно от всичко заявено в интервютата, жалбоподателят не е посочил в тях фактите, изнесени в жалбата, а, от друга страна, не е имал и проблеми, свързани с официалните власти. Първостепенният съд е установил още, че в проведените интервюта жалбоподателят не е посочил нито за историята с брат си, развита в жалбата, нито за убийството на вуйчо му и друг родственик, които са разгледани от АСЕТ, а съгласно чл. 30, т. 8 от ЗУБ, по време на производството чужденецът е длъжен да съдейства за изясняване на неговия случай, като съобщава пълна и достоверна информация на съответните длъжностни лица. Така, в заключение, съдът е приел, че бежанската история на жалбоподателя се представя по различен начин пред различните институции, което сочи на нейната недостоверност. Съдът е намерил за неоснователно и позоваването на позицията на ВКБООН относно връщането в Ирак, тъй като в нея се сочи, че следва да се прилага в зависимост от индивидуалния профил, но, съобразно посоченото по-горе, бежанската история на жалбоподателя била силно преувеличена. По тези съображения, административният съде приел, че изложените от лицето причини за нежеланието му да се върне в страната по произход, не са обусловени от страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9 ЗУБ, поради което и зам.-председателят на ДАБ правилно е приел, че молбата е неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съдопроизводствени нарушения. Въз основа на формираните обосновани изводи, административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от касатора при интервютата му в ДАБ, не може да се заключи, че същият изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Не се установява в страната си по произход А. М. А. да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е налице риск от такова преследване. Същият не се е занимавал с политическа дейност и не твърди да е членувал в партия. Поради това не може да се приеме, че е налице някоя от визираните в ал. 1 на чл. 8 от ЗУБ хипотези. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на бежански статут на чужденеца. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателя. Кандидатът за статут се позовава преди всичко на несигурната обстановка в Ирак. В тази насока съдът е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която, основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на СЕО и в съответствие с информацията относно актуалната обстановка в Ирак, и по-конкретно в гр. Б., съдържаща се в представената по преписката справка вх. № 01-5299 от 28.05.2015 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила и това правилно е преценено от административния съд. Основателни са възраженията на ответника досежно годността на представените в касационното производство писмени доказателства. Действително, представените на арабски език писма са копия, които не са заверени за "вярно с оригинала". Вярно е, че са представени заверени приписи на документите, касаещи преводите на български език и подписани от преводач, но това само по себе си не доказва произхода на самите документи. Основателни са и доводите досежно представеното Шериатско съдебно решение, на което, от една страна, липсва дата на издаване, а от друга - касае брата на жалбоподателя и не кореспондира с изнесеното в бежанския разказ на чужденеца. Налице са и несъответствия в датите на издаване на документите. Последните най-вече установяват, че визираните в тях действия са от криминален характер и не са от предметния обхват на ЗУБ. По изложените съображения решението на Административен съд - С.-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,