Решение № 8308 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5528/2010 г.
ВАСII отделение21.06.2010 г.докладчик Таня Радкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7/9.03.2010 г. по адм. д. № 5/2010 г. на Административен съд гр. Враца. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8308 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5528/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитринка Тодорова Мишкина, от гр. Враца чрез нейния пълномощник, срещу решение № 7/9.03.2010 г. по адм. д. № 5/2010 г. на Административен съд гр. Враца. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-началникът на РДНСК-Враца чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана според чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран от касаторката с жалба срещу заповед № ДК-02-ВР-18/15.12.2009 г. на началника на РДНСК-Враца, с която й е наредено да премахне незаконен строеж " основен ремонт, пристройка и преустройство на таван за живеене" в частта за пристройката като извършен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно при следните съображения: Фактическата констатация, че пристройката е извършена без строителни книжа през 2004 г., се подкрепя от доказателствата по делото. Видно от влязло в сила решение № 5177/2008 г. на Върховния административен съд е отменено разрешение за строеж № 41/31.03.2004 г. на главния архитект на община Враца в частта досежно разрешената пристройка по чл. 50, ал. 1, б. "а" ЗУТ. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Съгласно чл. 148 ЗУТ за такъв строеж е необходимо съответно разрешение. Липсата му сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Съдът не е допуснал и нарушение на съществени процесуални норми. Строежът е извършен пред периода 20042005 г., поради което се опровергава евентуалната търпимост на строежа по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ. С оглед времето на извършването строежът не е търпим, което е пречка да се елиминира премахването му като незаконен. Поради това, като е приел обжалвания пред него административен акт за валиден и законосъобразен такъв, решаващият съд е постановил съответно на материалната разпоредба решение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение