Решение № 5524 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12305/2010 г.

ВАСI отделение20.04.2011 г.докладчик Мирослав Мирчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2381/14.07.2010 г. на Административен съд София - Град, Първо отделение, 14 - ти състав, постановено по адм. д. № 2223 по описа за 2010 г. на този съд. ОСЪЖДА "Пътно поддържане - Годеч" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Годеч, ул. "Софийско шосе" № 5, с ЕИК 1303800246 да заплати на Директора на Дирекция ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП сумата в размер на 1 706 лв. - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5524 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12305/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Пътно поддържане - Годеч" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Годеч, ул. "Софийско шосе" № 5, с ЕИК 1303800246 против решение № 2381/14.07.2010 г. на Административен съд София - Град, Първо отделение, 14 - ти състав, постановено по адм. д. № 2223 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлено оспорването по жалбата на дружеството срещу РА № 2300 - 900428/09.11.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София - област и в полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 283 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Спорният въпрос по делото е дали материализираната в данъчната фактура № 166/15.11.05 г. доставка от "Савелия" ЕООД с получател "Пътно поддържане - Годеч" ЕООД, е реално извършена. За изсичането на храсти, на млада гора и косене не е необходима специализирана техника, а най - обикновен инвентар. Към административната преписка са приложени договори на група физически лица, ангажирани от "Савелия" ЕООД. Проверката на правнозначимите факти е задължение на данъчната администрация, което е следвало да се изпълни по време на проверките. Допуснати са съществени нарушения на чл. 32, ал. 6 ДОПК. Това води до опорочаване на цялата процедура. Неоснователно са отказани гласните доказателства по време на съдебното производство. Налице е противоречие с формалната логика, което има за последица необоснованост на съдебния акт. Работата по път II - 16, Път III - 164, Път II - 81, е извършена и приета от компетентния орган, съставени са писмени доказателства, включително такива за плащания. Касаторът моли за уважаване на жалбата и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "оуи" - гр. София при ЦУ на НАП, я е оспорил с доводи, поддържани в съдебно заседание от юрисконсулт Петрова. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е обсъдил фактическите обстоятелства във връзка с приложимите норми на чл. 64, ал. 1, т. 3, чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.). Липсват основания за признаване на данъчния кредит, налице са предпоставки за увеличение на финансовия резултат. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. По време на ревизията е прието за установено следното: С процесния РА е отказано право на данъчен кредит в размер на 35 898,67 лв. по фактура № 166/15.11.2005 г., издадена от "Савелия" ЕООД, документираща доставка на услуга "СМР съгласно договор от 26.09.05 г. за път 16, път III . 164, път II - 81, с данъчна основа 179 493,35 лева. С акта е преобразуван ФР на дружеството за 2005 г. в посока на увеличение със сумата от 179 493,35 лева, след което е определен корпоративен данък в размер на 26 924,35 лева. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 вр. чл. 24 , чл. 6 ЗДДС (отм.), а в решението на Д "ОУИ" е добавено и основанието по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Преобразуването на резултата е на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 вр. чл. 15 и чл. 14, ал. 1 ЗКПО (отм.). От фактическа страна е установено, че Областно пътно управление София е възложило на "пътно поддържане - Годеч" ЕООД по реда на ЗОП извършването на дейности, свързани с поддържане на пътни участъци. На 26.09.05 г. жалбоподателят е възложил на подизпълнителя "савелия" ЕООД извършването на земни работи и ландшафтно оформяне на път II - 16, път III - 164, път II - 81. Във връзка с цитирания договор едноличното дружество е издало фактура № 166/15.11.2005 г. Данъчната основа и ДДС по фактурата са били платени, а според обяснението на Л. Любенова, бивш управител на "савелия" ЕООД, дружеството не е притежавало собствени машини, а е наело такива. Наемни договори обаче не са представени. Изслушано е заключение по СчЕ по безспорни въпроси. Административният съд е направил извод, че РА е законосъобразен, тъй като не са опровергани констатациите от акта. Евентуалните нарушения на чл. 32 ДОПК не опорочават РА до степен на незаконосъобразност. Относно разпределението на доказателствената тежест съдът се е позовал на чл. 154, ал. 1 ГПК и на чл. 170, ал. 1 АПК. Не е доказано реалното осъществяване на СМР. Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) ФР за данъчни цели се увеличава с разходите, съответно приходите, произтичащи от сделки или трансфери, съгласно глава първа, раздел IV, тоест препраща към текстовете на чл. 13 - 16а, целящи предотвратяване на отклонение от данъчно облагане по този закон. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Касационните оплаквания са идентични с тези, поддържани пред административния съд. Не са събрани достатъчно доказателства относно кадровата и техническа обезпеченост на доставката, тъй като "Савелия" ЕООД няма собствени или наети машини. Доводът, че услугата е могла да бъде извършена без специализирана техника, е неоснователен, тъй като предметът на фактурата е свързан с дейности, касаещи цели участъци от пътища. Евентуалните нарушения, допуснати при проверките на физическите лица, не опорочават цялата процедура в сочения от пълномощника на дружеството смисъл. Доказателства за кадровата обезпеченост е могло да бъдат представени и по време на административното оспорване. В този смисъл са неоснователни оплакванията за недопускане на гласни доказателства и наличието на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В протокола от съдебното заседание са отразени мотивите на съда, според които обстоятелствата за които са поискани свидетелите, са установими с писмени доказателства. Заключението по ССчЕ не налага извод, различен от горния, тъй като констатациите на експерта са по безспорни за делото факти. Плащанията на данъчната основа и на ДДС са без значение, щом липсват други доказателства във връзка с реалното осъществяване на процесните услуги. Практически не е доказано изпълнението на договора именно от "Савелия" ЕООД. В частта относно определянето на корпоративен данък, касаторът не е релевирал твърдения. Касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд по този въпрос и счита за ненужно да ги повтаря отново. С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 706 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение