Решение № 167 от 27.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 47/2010 г.

Решение № 167 от 27.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 47/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателя Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия М. А. Д. -чрез защитника, против присъда № 309/30.09.2009 г. по въззивно нохд № 79/2009 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, IV въззивен състав. Поддържат се доводи за нарушение на закона, последица от допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствения материал. Прави се искане за отмяна и оправдаване на подсъдимия, тъй като не е извършил престъпление. Частният обвинител Д. Н. Б. - лично и чрез повереника си, оспорва основателността на жалбата по съображения, че не са допуснати нарушения при постановяване на новата присъда. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Софийският районен съд, наказателно отделение, 108 състав с присъдата от 13.01.2008 г. по нохд № 5102/2007 г. признал подсъдимия Д за невиновен в това на 21.07.2006 г. в гр. С. да е причинил на св. Б средна телесна повреда с разстройство на здравето, временно опасно за живота, и го оправдал по обвинението по чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 3, пр. 5, алт. 2 вр. ал. 1 НК. Приложил чл. 190, ал. 1 НПК и постановил разноските по делото да останат за сметка на държавата. Софийският апелативен съд с оспорената присъда по въззивно нохд № 79/2009 г. отменил присъдата на първоинстанционния съд и признал подсъдимия Д за виновен по обвинението по чл. 129, ал. 2, пр., алт. 3, пр. 5, алт. 2, вр. ал. 1 и при предпоставките на чл. 54 НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от четири години от влизане на присъдата в сила. Произнесъл се по въпроса за размера на дължимите разноски, които подсъдимият следва да заплати. Въззивното производство е образувано по протест от прокурор при Софийската районна прокуратура и жалба на частния обвинител Б., в които се съдържат доводи за допуснати нарушения и искане за осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Въззивният съд приел, че за изясняване на съществени обстоятелства по делото е необходим повторен разпит на св. Н информация от МТел за проведени разговори между лица, разпитвани по делото. Провел въззивно съдебно следствие като извършил подробен и задълбочен разпит на свидетеля и приел справката от мобилния оператор. За да изпълни процесуалните си задължения, предписани в чл. 314 НПК, извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда. Изложил приетата от него за установена фактическа обстановка, която не се различава от съдържащата се в първоинстанционния съдебен акт освен в частта за участниците в инцидента. Направил извод, че доказателственият материал е достатъчен и възможния, събран по предвидения процесуален ред при спазване процесуалните изисквания по чл. 13 НПК и правата на страните да представят доказателства с цел изясняване на обективната истина. Направил и констатация, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 14 НПК да изясни в пълнота обстоятелствата по делото и особено едно от най-съществените - времето на извършване на деянието и авторството поради допуснато нарушение на в чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК. За отстраняването на нарушенията е приел възможността като инстанция по фактите да се произнесе с нова присъда, поради основание за отмяна на оправдателната при предпоставките на чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК. Съпоставил събраните в съдебното производство пред двете инстанции доказателствени материали, анализирал ги и изложил съображения въз основа на кои от тях приема за установени обстоятелствата, относими към предмета на доказване. Подробно мотивирал решението си да кредитира показанията на Б., Т., С., Д. Констатираните противоречия е отстранил по начина, предвиден в чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК. Обсъдил е показанията на групата свидетели, които е определил като недостоверни и неустановяващи относими обстоятелства, а дадени основно, за да подкрепят възприетата от подсъдимия позиция на защита, чиито обяснения също мотивирано е отказал да кредитира. Обосновал е решението си за това със съдържанието на показанията, дадени от св. В установяващи алиби на подсъдимия, поради индивидуализацията му по начин, който категорично да може да изключи участието в деянието-липсата на последователност за част от важни факти и демонстриране решителност да е убедителен единствено за времето, когато е напуснал дома му - след полунощ (инцидентът отдавна е приключил, а пострадалият се е намирал в болнично заведение), вътрешната противоречивост и непоследователност за други относими обстоятелства. Убедителни са съображенията, с които мотивира отказа си да приеме показанията на св. Х поради неотносимостта им към времето на извършване на деянието. Наред с това и достоверността в показанията на този свидетел (извън изложеното) би могла да се постави под съмнение. Установени от него са факти, които поначало е възможно да не са могли да се случат този ден. В приетото писмено доказателствено средство-ежедневна ведомост на личния състав, е отразено, че на инкриминираната дата свидетелят е бил в отпуск, а не е изпълнявал служебни задължения, по време на които да се е срещнал с подсъдимия, за да уговорят и проведат описаната среща с продължителност до 20 часа. Оценката на тези показания в посочения смисъл въззивният съд е направил след прецизно съпоставяне със съдържанието в показанията на свидетелите Б, Т., Д., С., (които са описали различни моменти от началото до приключване на инцидента, но са безпротиворечиви и последователни за конкретните относими обстоятелства), с резултатите от проведеното разпознаване (макар и по снимки от значително по-ранен етап в развитието на подсъдимия), с констатираните от медицинската документация обективни данни за уврежданията и техния характер, определени според заключението на медицинската експертиза като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК. Право на съда е да направи оценка кои от събраните по предвидения процесуален ред доказателствени материали са годни, безпротиворечиви и могат да послужат за несъмнени изводи при решаване на въпросите по чл. 301, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК. След като по предвидения от закона начин е извършено обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото от относимите към предмета на доказване според чл. 102 НПК и са изложени подробни фактически съображения, които и настоящият състав изцяло споделя, не е допуснато нарушение, което да е съществено и да води до отмяна на постановения въззивен съдебен акт. Неоснователно е възражението, че съдът е нарушил задължението си по чл. 107, ал. 3 НПК като е дал вяра на показанията на свидетелите Т, С. и Д. и е отхвърлил по съображения за недостоверност тези на свидетелите Г, В., Х. и М. Съпоставил е извадки, включително и недопустими приобщаване и оценка- тези на св. Т, дадени преди да бъде образувано досъдебното производство. Този подход указва на искане от защитата за едностранна оценка на доказателствения материал, както по подобен начин е извършил процесуалната си дейност първоинстанционният съд. От съдържанието на въззивното решение може да се направи извод, че отговаря на изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК, защото подробно са съпоставени и анализирани не само показанията на всички свидетели, но и писмените доказателствени средства. Изложени са подробни фактически съображения доколко и защо втората група свидетели и справките за работното време на подсъдимия и свидетелката Г не могат да обосноват различен от направения извод за авторството. Правилата за оценка на доказателствения материал са спазени затова е било възможно да бъдат отстранени нарушенията, допуснати при постановяване на оправдателната присъда и да се направят верни правни изводи за квалификацията на поведението на подсъдимия. Предвид изложеното за липса на нарушения от поддържаните в жалбата новата присъда следва да бъде оставена в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение