Решение № 3552 от 3.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 242/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФ Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител- юриск. Т. Цикова, срещу Решение 1451/22.11.2024 г. по адм. дело 650/2024 г. на Административен съд София - област /АССО/,с което е отменено по жалба на Д. Н. В., Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018, с изх. 02-230-6500/4887 от 14.05.2024 г. на Зам.- изпълнителния Директор на ДФ Земеделие Разплащателна агенция/РА/, в частта в която административният орган е приспаднал от оторизираната субсидия в резултат на санкции или намаления, или приспаднати суми от изискуеми задължения по схеми и мерки, администрирани от ДФЗ, сумата от 26 559,32 лв., върнал е административната преписка на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за ново произнасяне по заявлението на Д. Н. В. с УИН 23/180518/93612 за кампания 2018, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в 1 месечен срок от влизане в сила на решението. С решението Държавен фонд Земеделие е осъден да заплати на Д. В. направените в хода на производството разноски. Касаторът излага доводи,че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, иска отмяната, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание касаторът не се представлява. Постъпила е писмена молба на 10.02.2025 г., с която процесуалният представител заявява,че поддържа касационната жалба и моли съда да отмени първоинстанционното съдебно решение като неправилно. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - Д. Н. В., чрез адв. Г. Костова в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. В открито съдебно заседание ответникът В. не се явява лично, представлява се от адв. Костова, която поддържа доводите,изложени в писмения отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция по представен списък на същите. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, намира същата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу съдебен акт,подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното съдебно решение АССО е установил от фактическа страна следното: Със заявление с УИН 23/180518/93612 жалбоподателят е заявил за подпомагане площи, представляващи 10 БЗС, находящи се в землището на гр. Копривщица, по схеми и мерки за кампания 2018 суми. По подаденото заявление е издадено Уведомително писмо с Изх.02-230-6500/4887/31.03.2021 г., което с Решение по адм. дело 585/2021г. по описа на АССО, оставено в сила с Решение по адм. дело 10670/2022г. на ВАС, е отменено в частта, с което е приспадната от оторизираната субсидия в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, като преписката е върната на ДФЗ за ново произнасяне. В. е заявил за кампания 2018 десет БЗС, находящи се в землището на гр. Копривщица по следните схеми и мерки: 1. Схема за единно плащане на площ /СЕПП/; 2. Схема за преразпределително плащане /СПП/; 3. Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания /ЗДП/; 4. Схема за преходна национална помощ за овце майки и/или кози майки, обвързана с производството на /ПНДЖ 3/; 5. Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамкова директива на водите /Мярка 12/ и 6. Компенсаторни плащания в планински райони /Подмярка 13.1/НР1/. Извършени са били автоматични проверки, обективирани в Резултати от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания 2018 г. за УРН . В Уведомителното писмо изх.22-233-6500/4887 от 14.05.2024 г. са посочени два имота: БЗС 38558-608-9-1, със заявена площ от 13,48 ха и БЗС38558-675-16-1 със заявена площ 7,53 ха, части от които са приети за недопустими. Административният орган е установил за недопустима за първия имот площ от 12,66 ха, а за втория имот - недопустима площ в размер на 7,1 ха. Като причини за намаляване в колона 10 е посочено наддеклариране, тъй като за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено на основание чл.43, ал.3, т.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/, във вр. с чл.17, ал.7, предл. първо от Наредба 5 от 27.02.2009 г. За тези площи са наложени предвидените в чл.19а от Делегиран Регламент 640/2014тг. на Комисията санкции. В следващите таблици са намалени или прихванати суми въз основа именно на наддеклараринето на площите. Исканата сума е в размер на 53 840 лв., а отказаната 26 559,32 лв. В хода на първоинстанционното съдебно производство е допуснатата Съдебно - техническа експертиза, от заключението по която се установява, че БЗС 38558-608-09 в ПИ с идентификатор 38558.8.16, заявен от Д. В. за кампания 2018 няма застъпване с други земеделски производители, тъй като всеки от кандидатите има договор за наем за различна част от общинския имот. Към договор 8 за наем на земеделски земи между Д. В. и Община Копривщица за ПИ с идентификатор 38558.8.16 е приложена скица 15-157555 от 22.05.2014 г./подимот1,2 /лист 125 и лист 21 от адм. дело 585/2021 г./. Дял 1 от договора за наем 8 съответства на заявеното БЗС 38558-608-09 в имот с идентификатор 38558.8.16, а дяловете от ПИ с идентификатор 38558.8.16 ползвани под наем по договор 9 между Р. В. и Община Копривщица за БЗС 38558-608-7 са 3,4 и 5. По отношение на заявения от Д. В. БЗС 38558-675-16 в ПИ с идентификатор 38558.9.41, вещото лице е посочило, че същият съответства на договора за наем 8 подимот 1, а за БЗС 38558-675-19, ползван от АПК Копривщица -Л. Й. ЕТ в договора за наем 51 е в подимот 3. При разпита в съдебно заседание вещото лице категорично е заявило, че на практика няма застъпване на площи, тъй като двамата бенефициенти са наели различни части от един имот, което се установява от договорите за наем. Вещото лице посочило, че БЗС 38558-608-9, заявен от Д. В., БЗС 38558-608-7 заявен от Р. В. и БЗС 38558-608-13 на АПК- Копривщица -Л. Й. ЕТ нямат застъпване на площи, тъй като всеки от бенефициентите в договора за наем има определен подимот. Не се спори по делото, че Общински съвет - Копривщица е приел Решение 345 и Решение 346, и двете от 17.01.2014 г. - за отдаване под наем на общинските пасища на Община Копривщица. Касае се за общински имоти, които са големи по размери, които Община Копривщица е разделила на части, наречени условно подимоти . В конкретния случай подимотите, ползвани от Д. В., Р. В. и АПК-Копривщица-Л. Й. ЕТ са разпределени по договор за наем 8/29.04.2014 г., договор за наем 51/13.05.2014 г., ведно с и анекс 1/28.05.2014 г., договор за наем 9/29.04.2014 г. Вещото лице е установило, че няма застъпване на площи, тъй като в договорите ясно е определено всеки бенефициент коя част и с каква площ от съответния имот има право да ползва. За да отмени уведомителното писмо в обжалваните части, посочени по - горе, АССО е приел, че не са налице фактическите основания за отказа за оторизиране на суми и налагане на санкции за бъдещ период - а именно застъпване на площи, заявени от Д. В. и други заявители Р. В. и АПК Копривщица- Л. Й. ЕТ. Изложени са мотиви, че както от представените от жалбоподателя документи по време на административната проверка пред ДФЗ - РА, така и от приетото заключение по делото на назначената и кредитирана от АССО Съдебно - техническа експертиза липсва твърдяното от административния орган уведомително писмо застъпване за поземлени имоти с кадастрални 38558 - 608 - 9 и 38558 - 608 16, собственост на Община Копривщица, тъй като всеки от кандидатите има договор за наем за различна част от общинския имот. Вещото лице уточнява, че не е извършена проверка на място. След отмяна на първото уведомително писмо от 2018 г., след връщане на преписката не са извършени никакви нови проверки от административния орган. АССО е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните правила органът не е изяснил фактите и обстоятелствата по административната преписка, не е извършена административната проверка в пълнота, като при новото произнасяне органът отново не е извършил дължимата проверка. Съобразно разпоредбите на чл. 67, т. 4 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 /"земеделски парцел"/, вр. чл. 2, т. 1. 23 /"Установена площ"/ от Делегиран регламент /ЕС/ 640/2014 г. и § 1, т. 31 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители се допуска индивидуализиране на установената площ чрез проверки на място. В тази връзка е неоснователно направеното възражение от пълномощника на ответника, че съобразно разпоредбата на чл.37, ал.3 от ЗПЗП не е правена такава проверка, тъй като заявленията не са включени за проверка на място. Съобразно разпоредбата на чл.74 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 РА е следвало да състави извадков план за земеделските стопанства при проверката на място, ако е налице такова застъпване. След като преписката е върната на административния орган с дадени задължителни указания, е следвало последният да извърши такава проверка в пълнота, вкл. и при необходимост с проверка на място. Съдът е посочил на следващо място, че административният орган е допуснал и нарушение на материалния закон - липсват основанията по чл.43, ал.3, т.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители поради застъпване на площи в две или повече заявления. Решението е правилно. В. е представил пред административния орган своевременно след получаването на уведомлението за констатирани застъпени площи документи за ползване, представляващи неразделна част от административната преписка. АССО е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводстевните правила, тъй като административният орган не е отчел представените документи при издаване на оспореното уведомително писмо. Липсата на техническа възможност за въвеждане на заявления за части от поземлен имот не означава, че собственикът - в случая общината, не може да отдаде под наем части на имоти на различни лица, което представлява и форма на разделяне на ползването. При един собственик на имота и съответно на подимотите /общината/ твърдението на административния орган за необходимост от реална делба на същия не кореспондира с нормативните актове, уреждащи правото на собственост върху недвижими имоти. В. е представил договор си за наем, който съгласно чл. 2а, ал.2 от Наредба 5/27.02.2009 г., доказва ползването му на описаните в него подимоти. Обоснован е и изводът на АССО за допуснато нарушение на материално - правната норма на чл.43, ал.3, т.5 от ЗПЗП, съгласно която Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директно плащане, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването не е отстранено. По настоящето дело не е доказано друг заявител да е претендирал заявените от В. два подимота, за които е установено застъпване, напротив - съгласно неоспорената и приета от съда техническа експертиза няма застъпване на площи, тъй като Р. В. и АПК Копривщица- Л. Й. ЕТ ползват други подимоти. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. На ответникът по касация следва да се присъдят разноски в размер на 1 425 лв., представляващи половината от претендираната сума за адвокатски хонорар, предвид изрично направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от касатора, което касационната инстанция намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение