Решение № 15321 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2574/2014 г.

Решение № 15321 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2574/2014 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), подадена чрез ст. юрк. при РДНСК Югозападен район Ваня Пенелова, срещу решение № 7902 от 14.12.2013 г., постановено по адм. дело № 10828/2012 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Иска се отмяната му. Ответникът - Мария Стефанова Киркова, в писмен отговор и в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, е осъдил ДНСК да заплати на Мария Стефанова Киркова обезщетение за имуществени вреди в размер на 21 836,73 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното: На 5.08.2010 г. главният архитект на район "Витоша", Столична община, е издал на ищцата Мария Киркова Разрешение за строеж (РС) № 286 за "Преустройство на съществуваща жилищна сграда и реконструкция и укрепване на съществуваща изгребна яма" в УПИ IХ-422, кв. 56 по плана на гр. София, съгласно проект, одобрен на 2.08.2010 г. Видно от отбелязването, РС № 286/5.08.2010 г. е влязло в сила на 24.08.2010 г. На 01.09.2010 г. ищцата е сключила с "Иса Инженеринг" ЕООД договор № 1 с предмет извършване на СМР - преустройство на съществуваща жилищна сграда и реконструкция и укрепване на съществуваща изгребна яма на обект: жилищна сграда, намираща се в лицевата част на УПИ IХ-422 по плана на гр. София, кв. Драгалевци в съответствие с одобрен проект и влязло в сила РС, приложение и неразделна част от договора. Цената, която Киркова се е задължила да заплати на изпълнителя срещу изпълнение на договорените СМР е 109183.63 лева без ДДС. В чл. 9 от договора са предвидени неустойките и санкциите, които всяка от страните дължи на другата при настъпване на определени условия. С жалба рег. № 9400-4949/26.08.2010 г. собственикът на УПИ IХ-422, кв. 56 - Стоян Стефанов Петров, е сезирал РДНСК с искане да бъде отменено РС № 286/2010 г. В образуваното производство по чл. 216, ал. 2 от ЗУТ началникът на РДНСК е постановил Заповед № ДК-10-ЮЗР-15 от 25.01.2011 г., с която, на основание чл. 216, ал. 2 и ал. 5 във вр. с чл. 156 ЗУТ, е отменил РС № 286/5.08.2010 г. С Решение № 4450 от 31.07.2012 г., влязло в сила на същата дата, Административен съд - София-град по образуваното пред него адм. дело № 1601/2011 г. е отменил по жалба на Мария Киркова Заповед № ДК-10-ЮЗР-15 от 25.01.2011 г. С приетите и неоспорени по делото Уведомления изх. № 114/30.09.2010 г. и № 161/14.12.2010 г. се установява, че на основание сключения договор ищцата е била поканена от изпълнителя да предаде строителната площадка за изпълнение на уговорените СМР, в установените срокове. С писмо вх. № 15/8.10.2010 г. Киркова е уведомила изпълнителя, че срещу РС № 286/2010 г. има постъпила жалба, а в последствие с Уведомление вх. № 1/18.02.2011 г. го е информирала, че РС е отменено със Заповед на началника на РДНСК, която е оспорена пред АССГ и предстои решаване на спора по съдебен ред. На 22.02.2011 г. изпълнителят е уведомил ищцата, че са налице основания за прекратяване на договор № 1/1.09.2010 г., поради неизпълнение на поетите от нейна страна задължения, за което дължи уговорената в чл. 9, т. 4 неустойка в размер на 20% от цената или 21 836,73 лева. С Анекс от 28.02.2011 г. страните са се съгласили да прекратят действието на договор № 1/1.09.2010 г., на основание чл. 8, ал. 2, като възложителят Киркова се е задължила в срок от 6 месеца да заплати уговорената неустойка. От приетото и неоспорено по делото платежно нареждане № 110615Д25801 се установява, че на 15.06.2011 г. Мария Киркова е превела по сметка на "Иса Инженеринг" ЕООД сума в размер на 21836.73 лева на основание Договор № 1/2010 г. и Анекс от 28.02.2011 г. Тези факти се потвърждават и от приетата и неоспорена от страните по делото съдебно-счетоводна експертиза. При така установената фактическа обстановка съдът от правна страна е приел за основателна исковата претенция. Били изпълнени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението е правилно. Фактическата обстановка е правилно изяснена. Събрани са всички относими към спора доказателства. Въз основа на техния анализ, съдът е достигнал до обосновани правни изводи, относно изпълнението на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да се ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице точно определените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в следствие актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразния акт, респ. поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на държавните органи, когато от това са произтекли вреди. Отговорността на държавата/общините по чл. 1 от ЗОДОВ е безвиновна, обективна отговорност и за да бъде реализирана е достатъчно да се докаже наличието на посочените по-горе обстоятелства. Доказателствената тежест е на ищеца, който може да ползва всички допустими по АПК, субсидиарно приложимия в административния процес ГПК и специалния ЗОДОВ доказателства и доказателствени средства. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са изпълнени всички предпоставки, визирани в чл. 1 от ЗОДОВ. Налице е отменен по надлежния ред като незаконосъобразен административен акт, а именно Заповед № ДК-10-ЮЗР-15 от 25.01.2011 г., отменена с влязло в сила решение № 4450 от 31.07.2012 г. по адм. дело № 1601/2011 г. на Административен съд - София-град. Отменената заповед безспорно е постановена от административен орган - началника на РДНСК, при осъществяване на определената със закон административна дейност. Налице са и настъпили за ищцата имуществени вреди в размер на 21 836,73 лева, представляващи неустойка по сключения с трето лице договор за изпълнение на СМР, които са пряка и непосредствена последица от отменения в последствие като незаконосъобразен административен акт. Като е приел искът и акцесорната претенция за лихви за основателни, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,