Решение № 16055 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10702/2009 г.

Решение № 16055 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10702/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на Атанаска Славилова Тенева от гр. Хасково, изготвена от процесуалния й представител, против Решение № 9058/07.07.2009 г., постановено по а. д. № 14156/2008 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение 3-членен състав на ВАС е отхвърил като неоснователна жалбата на Тенева против Заповед на министъра на земеделието и храните (МЗ) № РД-44-1936/23.10.2008 г. С последната, поради съкращаване на длъжността и на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на касаторката за длъжността "младши експерт" в Общинска служба по земеделие, Хасково (ОСЗ) към Областна дирекция "Земеделие", Хасково на Министерство на земеделието и храните (МЗХ), с ранг V младши, считано от връчване на заповедта.

Недоволна от решението, Тенева го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от ВАС нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост. Моли отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се уважи първоначалната и жалба. Касационната жалба завършва с част от неразбираемо изречение, нямащо нищо общо с казуса и очевидно попаднало там при невнимателното копиране на цялата или част от жалба по друго дело и възпроизвеждането и в настоящата.

Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

ВАС, 5-членен състав, за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от 3-членния състав. Тя не се оспорва от касаторката. Предмет на касационната жалба са правните изводи на съда.

При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна.

Безспорно е, че с МЗ № РД-09-533/19.08.2008 г. министърът е утвърдил ново длъжностно разписание за МЗХ, в сила от 01.09.2008 г. Сравнено то с действалото преди нето е видно, че щатът на МЗХ е намален общо с 259 щатни длъжности. Намалени с 1 са длъжностите и в ОСЗ. От преди съществувалите 5 щатни длъжности "младши експерт" те са станали 4. На тази база е издадена обжалваната МЗ, прекратила служебното правоотношение на касаторката.

При служебната проверка за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на обжалваното решение на ВАС на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, 5-членният състав установи, че то е валидно, допустимо и законосъобразно.

Доводът за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила се излага като "немотивираност" и "бланкетни мотиви". Той е формулиран в несъответствие с чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК, сочещ като касационно основание "неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила". Освен това доводът е вътрешно противоречив и неоснователен. Присъствието дори на бланкетни мотиви не може да се квалифицира като "немотивираност". Съдът е изследвал и изложил всички факти, имащи значение за правилното решаване на спора, обсъдил ги е и е дал правилната им законова квалификация. Право да преценява изложените мотиви досежно тяхната достатъчност, задълбоченост, относимост към спора или бланкетност има всяка страна по делото. Същественото е дали тези мотиви съответстват на изискванията на чл. 236, ал. 1, т. 5 от Гражданския процесуален кодекс, което съответствие в случая е налице. Обстоятелството, че съдът е разгледал и изложил становището си по въпроси, за които според касаторката "отдавна в практиката няма спор", не може да доведе до "съществено нарушение на съдопроизводствените правила", поради което този довод е неотносим към спора. Невярно е твърдението, че "... за съществения въпрос..." липсват задълбочени доводи. ВАС, 3-членен състав, е установил релевантния за спора факт - съкращаването на броя на длъжностите "младши експерт" в конкретното звено от 5 на 4. Законосъобразно е посочено, че в ЗДС не е предвидено извършване на подбор, поради което кой въпросът кой конкретно от всички работещи на въпросната длъжност служител следва да се съкрати, е предоставено изцяло на преценката на органа по назначаване. Тази преценка не подлежи на съдебен контрол. Вярно е твърдението, че първоинстанционният съд не е обсъдил представеното от касаторката пред него копие от Решение № 14600/29.12.2008 г. по а. д. № 13049/2008 г. на ВАС, 5-членен състав, но това не е дефект на решението. На първо място то не е задължително, тъй като съдебната практика, според Конституцията и нормативната база на Република България не е източник на право. От друга страна, разгледаният в това решение случай е идентичен на настоящия и е получил същото разрешение.

Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на материалния закон. Според касаторката, той се изразява в това, че "... съдът не прави разлика между длъжност и държавен служител". Той също е неоснователен. Безспорно водещото в случая е, че с Длъжностното разписание на МЗХ, в сила от 01.09.2008 г., е съкратена една длъжност "младши експерт" в ОСЗ. Следствие на съкращаването на длъжността и преценката на органа по назначаването, впоследствие е прекратено и служебното правоотношение и на служителката Тенева. Това е нормативната и естествена поредност на действията и в случая тя е спазена.

Неоснователен е и доводът за необоснованост на изводите на 3-членния състав на ВАС. Според Тенева, този порок се изразява в изводите на съда, че съкратена е именно длъжността на касаторката. Както се каза, една от тези длъжности безспорно е съкратена. На кого от служителите да бъде прекратено служебното правоотношение е въпрос на преценка от страна на органът по назначаване, която не подлежи на съдебен контрол.

По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Като такава, следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, върховният административен съд, 5-членен състав