Решение № 8717 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13973/2018 г.

Решение № 8717 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13973/2018 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Стара Загора чрез неговия пълномощник срещу решение № 265/02.10.2018 г. по адм. д. № 158/2018 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-П. Пенев чрез своя процесуален представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П. Пенев срещу заповед № 10-00-338/14.03.2018 г. на касатора, с която на основание чл. 225, ал. 2 ЗУТ е разпоредено на П. Пенев премахване на незаконен строеж, представляващ стопански постройки с посочени размери, изпълнен от Пенев в отклонение на одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж № 211/24.04.1991 г., находящ се в УПИ V-245 и навлизащ с 25. 46 кв. м. в УПИ III-245, кв. 35 по плана на [населено място], [община]. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за липса на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 1 и за липса на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че сградите са такива на допълващо застрояване, построени на имотната граница, която не съвпада с вътрешната регулационна граница. Безспорно е и, че част от така изградените процесни сгради е извън обема на разрешението за строеж. Спрямо установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон, като е изключил приложението в конкретния казус на разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Тази хипотеза е посочена в констативния акт и съдържа няколко основания, но не е относима към конкретния казус. В случая издаденото разрешение за строеж е за стопанска сграда на 35 кв. м. съгласно утвърден проект от 24.04.1991 г. Ирелевантно е, че е издаден инвестиционен проект. За строежи като процесния-стопанска сграда не се изисква одобряването на инвестиционен проект. Поради това разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ е неприложима за строеж с характер на стопанска сграда, тъй като за този вид строеж не се одобряват инвестиционни проекти и строежът не може да е извършен в отклонение на такива след като те не се изискват по закон. Предвид изложеното, като е приел неприложимост на посочената разпоредба за процесния строеж, съдът е направил материалнозаконосъобразен извод. С оглед посоченото в обжалваната заповед фактическо основание-а именно, че стопанските постройки навлизат в чужд имот-съседния УПИ III-245 с приблизително 25. 46 кв. м., съдът правилно е приел, че същото може да бъде отнесено към посоченото в чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ правно основание-в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. В случая и това правно основание не е налице, тъй като за [населено място] е налице квартално-застроителна разработка № 23/1991 г, с която е допуснато проектиране на допълващо застрояване на стопанска постройка в УПИ V-245 по протежение на северозападната му регулационна граница, обща с УПИ III-245, както и срещулежащо такова застрояване в УПИ III-245. Издадена е и скица-виза за допълващо застрояване с конкретно посочени параметри. За да е налице основанието несъотвествие с действащия подробен устройствен план, то следва да е недопустимо допълващото застрояване, което в случая не е така, тъй като е налице предвиждане в действащия ПУП съобразно квартално-застроителната разработка. Не е налице несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план в хипотезите, в които изграденото надхвърля обема на строителното разрешение. В тези случаи по отношение на частта извън строителното разрешение е налице незаконен строеж без строителни книжа. Предвид изложеното, като е приел незаконосъобразност на обжалваната заповед и е постановил отмяната й, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Поради това спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени своевременно претендираните и направени разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция в размер на 1 000 /хиляда/ лв. съобразно представения договор за правна помощ и списък на разноските. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,