Решение № 14330 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4856/2009 г.

Решение № 14330 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4856/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Съдебното производство по чл. 208 във вр. чл. 210, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на адв. Христо Георгиев, в качеството му на пълномощник на Махмуд Абас Амие, против решение от 27.02.2009 г. постановено по адм. д. № 4919/2008 г. на Административен съд - София-град. Поддържат се доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на приложимия материален закон и необоснованост - Касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответника - директора на дирекция "Миграция", редовно призован не изпраща представител и не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С оспореното решение съдът е отхвърлил жалбата на Махмут Амие, против Заповед № ЗДМ-1078/31.07.2008 г. на директора на Дирекция "Миграция", с която на основание чл. 44, ал. 6 и 8 от ЗЧРБ е наложена принудителна административна мярка "принудително настаняване в СДВНЧ. Изложени са съображения, че при издаване на заповедта са спазени материалноправните предпоставки на ЗЧРБ - необходимост да се създаде организация за пътуване на лицето до страната на произход, доколкото с влязла в сила заповед е допусната принудителната мярка - "експулсиране". Решението е правилно. Съдът е обосновал правните си изводи въз основа на правнорелевантните за спора фактически обстоятелства - по отношение на Амие е постановена мярка "експулсиране"; отнето е правото на пребиваване и е наложена забрана за влизане в Р България, за срок от 10 години. Правилно съдът е приел, че оспорения административен акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата. По същество доводите, които се правят с касационната жалба са същите, които са били предмет на обсъждане в първоинстанционния съд. Изложени са подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на законните изисквания и необходимата форма, поради което доводите за допуснато нарушение на материалния закон се явяват неоснователни. Неоснователни се явяват и доводите за немотивираност на акта. Видно от същия той съдържа точно описание на фактите от значение за случая и правното основание за издаването му. Съдът е извършил съдебноадминистративния контрол върху обжалваната заповед в съответствие с разпоредбите на чл. 168, ал. 1 и чл. 146 АПК, поради което решението, като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд - III отделение