Решение № 14315 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8407/2014 г.

Решение № 14315 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8407/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Нели Стоянова Стоева от гр. София против решение № 350 от 20.01.2014 г., постановено по административно дело № 7077/2013 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ЗД-ЗД22/83/22.05.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец. Твърди се, че заповедта е издадена при липса на компетентност на административния орган и при съществено нарушение на административно производствените правила (чл. 146, т. 1 и т. 3 от АПК), а потвърдилото го съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (чл. 209, т. 3 от АПК). В депозираната от касаторката касационна жалба и допълнително подадена молба са наведени доводи за незаконосъобразност на заповедта и е обоснована тезата, че атакуваното съдебно решение следва да се отмени поради постановяването му в нарушение на материалния закон, процесуалния закон и необоснованост, като нарушенията на материалния закон се изразяват в незачитане на норми от Конституцията на Република България, а процесуалните нарушения се изразяват в липсата на право на защита, както и отхвърлянето на искането й за предоставяне на цялата административна преписка по случая с дъщеря й - доказателства, които е следвало да представи Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец и отхвърлянето на искането й за изслушване на свидетел. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, което се поддържа в съдебно заседание от пълномощника му юрк. Иванов. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага атакуваният с нея съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебна проверка в производството пред Административен съд - София-град по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДт) е оспорената от Нели Стоянова Стоева заповед № ЗД-ЗД22/83/22.05.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец, потвърдена с решение № РД 01-221 от 20.06.2013 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София-град, с която е разпоредено майката Нели Стоянова Стоева и детето Мария-Жозефина Георгиева Стоилова да бъдат насочени за предоставяне на социална услуга: "Психологическа подкрепа на майката за ненамесата на детето в междуличностните взаимоотношения при възрастните. Оценка на родителския капацитет на г-жа Нели Стоева и при необходимост повишаването му", "Оценка на психо-емоционалното състояние на малолетното дете, на потребностите, както и подготовката и за осъществяване на срещи между него и бащата" към Институт за социални дейности и практики, гр. София по време на престоя си в гр. София, а при пребиваване на територията на гр. Панагюрище към ЦОП в гр. Панагюрище, за срок от шест месеца. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповедта. Прието е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган с оглед пребиваването на майката - Нели Стоева и дъщеря й Мария-Жозефина на територията на гр. София по постоянният им адрес в работните дни, тъй като майката работи в СУ "Климент Охридски", а детето учи в 35 СОУ "Добри Войников". Направен е крайният правен извод, че е директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец е постановил правилен административен акт, като се е водил от висшите интереси на детето, което е с прекъснати връзки с бащата Георги Стоилов и конфликтните взаимоотношения на родителите й се отразяват неблагоприятно върху психо-емоционалното й състояние. При проверка на решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав установи следното: От доказателствата по делото е видно, че с решение № III-113-31 от 25.03.2011 г. по гражданско дело № 9739/2010 г. на Софийски районен съд, потвърдено с въззивно решение № 3283 от 09.05.2012 г. по гражданско дело № 7592/2011 г. на Софийски градски съд са предоставени, на основание чл. 127, ал. 2 от СК, упражняването на родителските права по отношение на детето Мария-Жозефина Георгиева Стоилова, родено на 18.08.2005 г., на майката Нели Стоянова Стоева, като е съдът е постановил детето да живее при майката, а по отношение на бащата е взето решение, че той ще има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца - в събота от 10.00 часа до неделя в 19.00 часа с преспиване от дома на майката и да го връща, както и един месец през лятото, който не съвпада с годишния платен отпуск на майката, както и всяка нечетна година бащата ще има право да взема при себе си детето от 23.12. от 17 часа до 26.12. - 12 часа, и да го връща в дома на майката, на четни години да го взема на 30.12. от 17 часа до 02.01. - 12 часа, както и на нечетна година бащата да взема детето при себе си на Великденските празници от 10 часа сутринта от първия ден на празничните дни до 17 часа на последния почивен празничен ден. Бащата ще има право да вижда и взима детето на рождените му дни за по два часа, съобразно дневният режим на детето. Поради установен конфликт в семейството в Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец е отворен случай по отношение на детето Мария-Жозефина за работа в семейна среда от месец юли 2010 г. От данните по делото се установява, че бащата Стоилов и детето Мария-Жозефина не са се срещали от януари 2012 г. По делото са представени множество доказателства, от които се установява препятстване на срещите между бащата и дъщеря му Мария-Жозефина. Майката Нели Стоева е заявила постоянен адрес гр. София, бул. "Джеймс Баучер" бл. 122, ет. 2, ап. 3 и настоящ адрес гр. Панагюрище, пл. "20-ти април" № 5. Представено е и удостоверение от частен съдебен изпълнител в уверение на това, че от образуване на изпълнително дело на 23.03.2012 г. режима на лични отношения между бащата Георги Стоилов и детето Мария-Жозефина не е осъществяван. Представени са и протоколи за разпит на свидетели - служители на 04 РУП - СДВР, гр. София, от които се установява, че на 04.08.2012 г. са изпратени на постоянния адрес на Нели Стоева и дъщеря й в гр. София по сигнал за скандал, при което Георги Стоилов е заявил, че по силата на съдебно решение има право да вижда дъщеря си и по тази причина я е посетил на този адрес. При многократни позвънявания и чукане по входната врата, никой не им отворил, поради което Георги Стоилов не е успял да осъществи контакт с дъщеря си. Майката заявила, че не препятства осъществяването на контакти с бащата и детето й и ако бащата желае, може да ги посещава в дома им в гр. Панагюрище, в почивните дни, но само, ако детето изяви желание за провеждане на тези срещи. От писмо изх. № ЗД 05-242/0220/19.06.2013 г. от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Панагюрище до директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец се установява, че на 13.06.2013 г. е посетено жилището на Стоева в гр. Панагюрище, но никой не е бил открит, а от информация на съседи е установено, че апартаментът се обитава от наемател, а собствениците идват веднъж месечно в почивните дни. В писмото се посочва, че майката и детето не живеят на посочения адрес в гр. Панагюрище. По делото е налична декларация от Нели Стоева от 05.09.2013 г., в която декларира, че настоящият й адрес е в гр. Панагюрище, като на този адрес пребивават с детето от петък до неделя, в почивните дни и през ваканциите на детето, а през останалото време, т. е. в работни дни, живеят на постоянния й адрес в гр. София, тъй като Нели Стоева работи в СУ "Климент Охридски", а Мария-Жозефина учи в 35 СОУ "Добри Войников". На 13.05.2013 г. главен експерт психолог към отдел "Закрила на детето" в Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец - П. Христова и социален работник М. Божанова са посетили адреса в гр. София, за да проследят състоянието на Мария-Жозефина. От проведената среща се установява, че майката - Нели Стоева и бабата по майчина линия са се държали арогантно и са обиждали директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец, давали са противоречива информация относно мястото им на живеене и контактите между детето и бащата, категорично са отказали да позволят на детето срещи с баща му, тъй като се страхували да не стори нещо на Мария-Жозефина. Майката е изразила нежелание да се осъществяват срещи с психолози. Въз основа на този протокол е изготвен социален доклад вх. № ЗД8002-73/22.05.2013 г. на главен експерт - психолог в отдел "Закрила на детето", в който е отразено, че поради прекъснатата връзка между бащата и детето, това може да се отрази неблагоприятно върху психо-емоционалното развитие на детето. Изложено е, че между майката и дъщерята има силно изградена емоционална връзка, а контактите с бащата са прекъснати от януари 2012 г. В социалния доклад психологът е направил препоръка, че с оглед конфликтите между родителите на Мария-Жозефина и неблагоприятното отражение върху психо-емоционалното състояние на детето, е необходимо насочване на майката и бащата към социална услуга и продължителна работа с психолог. В доклада е изложено, че майката и детето са ползвали социални услуги, и към този момент Нели Стоева отказва ползването на нова социална услуга. По отношение на бащата, който не е посещавал доставчик на социални услуги и предвид конфликтните му взаимоотношения със служителите в отдел "Закрила на детето" е необходимо и неговото насочване. Въз основа на този социален доклад е издадена и заповед № ЗД-ЗД22/83/22.05.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец. Административният акт е издаден на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДт и с него е разпоредено предоставянето на майката Нели Стоева и детето Мария-Жозефина Стоилова следната социална услуга: "Психологическа подкрепа на майката за ненамеса на детето в междуличностните взаимоотношения при възрастните. Оценка на родителския капацитет на г-жа Нели Стоева и при необходимост повишаването му. "; "Оценка на психо-емоционалното състояние на малолетното дете, на потребностите, както и подготовката и осъществяване на срещи между него и бащата" към Институт за социални дейности и практики - гр. София, по време на престоя си в гр. София, а по време на пребиваването на територията на гр. Панагюрище към ЦОП в гр. Панагюрище, за срок от шест месеца. За да постанови този акт, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец е констатирал, че поради установен конфликт в семейството на Мария-Жозефина, от януари 2010 г. е отворен случай за работа в семейна среда в отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец, поради оформената несигурност и нестабилност в детето и нарушаването на психо-емоционалното му равновесие. На майката е предложено работа с психолог, който да работи с нея и с детето, но тя е отказала, а поради прекъсната връзка с бащата на детето, на предложението за осъществяване на контакти между двамата Нели Стоева също е отказала да съдейства за осъществяването на тези срещи. По делото е изслушана като свидетел Поля Христова - главен експерт - психолог в отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец, от което е установено, че комуникацията между родителите на Мария-Жозефина е конфликтна, като в присъствието, както на служителите към Дирекция "Социално подпомагане", така и пред детето при опитите да се проведат срещи между бащата и малолетното дете между родителите се използват нецензурни думи. Изложено е, че детето и бащата са с прекъснати отношения от януари 2010 г., тъй като по твърдения на майката, изложени пред психолога, детето се притеснява да контактува с баща си, заради упражнено насилие от него върху бабата на Мария-Жозефина. Тъй като Нели Стоева изразява несъгласие за упражняване на психологическа подкрепа и оценка на емоционалното състояние, от което очевидно детето има нужда, е издадена и процесната заповед, а със същата на родителите е предоставена социална услуга да се въздържат от намеса на детето в конфликтните отношения помежду им и да се изготви оценка на родителския капацитет в една и съща организация. Психологът от отдел "Закрила на детето" е посочил, че на 13.05.2013 г., когато е изготвен протокола от посещението в дома на Стоева в гр. София, детето е било спокойно и е рисувало рисунка, на която е било цялото семейство - майката, бабата и бащата, а по отношение на липсата на срещи между Мария-Жозефина и баща й, детето е казало, че понякога не иска да го вижда, тъй като обижда баба му и майка му. В тази връзка е посочен доклад от фондация "Анимус", според който малолетното момиченце не е обезпокоено, не се страхува от родителите си, а от взаимоотношенията между тях. С оглед тези данни обжалваното решение е правилно. Извършена е пълна преценка на оспорената заповед в съответствие с чл. 168, ал. 1 и по критериите в чл. 146 от АПК, обсъдени са в цялост събраните доказателства - писмени и гласни, материалите в административната преписа, както и релевантните факти и обстоятелства, изясняващи напълно делото от фактическа страна. Изведен е обоснован извод за законосъобразност на заповедта, като издадена от компетентен орган, както и при спазване на административно-производствените правила в ЗЗДт и ППЗЗДт. Установени са фактическите основания за издаване на заповедта, за ползване на социална услуга от майката и детето. Обосновано е приетото от съда, че с оглед доказателствата заповедта е адекватна и е в съответствие с целта на закона. По отношение на възражението за липса на материална компетентност на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец, настоящият състав намира, че то е неоснователно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че заповед № ЗД-ЗД 22/83/22.05.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец е издадена от териториално компетентен орган. Съгласно чл. 12 от ППЗЗДт при постъпване на сигнал в органите за закрила на детето по чл. 6 и чл. 6а от ЗЗДт за нарушаване правата на дете сигналът се изпраща незабавно в дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес на детето. Видно от писмо изх. № ЗД-05-242/0220/18.06.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Панагюрище, Нели Стоянова и детето й не живеят постоянно в дома им в Панагюрище и от информация на съседи се установява, че в дома им живее наемател, а те се появяват веднъж месечно, в почивните дни. От самата декларация на Стоева от 05.09.2013 г., пък се установява, че в почивните дни пребивават на адреса в гр. Панагюрище, а в работни дни, с оглед местоработата на майката и училището на детето, живеят в гр. София. При тези данни обосновано е прието, че териториално компетентна да извърши проверката по сигнала е Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец, тъй като детето живее в по-голяма част от времето си на територията на кв. Лозенец, гр. София. В § 1, т. 15 от ДР на ЗЗДт е посочено, че "настоящ адрес на детето", е адресът, на който детето пребивава. В случая е установено, че към момента на издаване на процесната заповед за предоставяне на социална услуга по реда на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДт детето Мария-Жозефина Стоилова пребивава в дома им в кв. Лозенец, гр. София. Този факт е меродавен за определяне на компетентен орган да издаде заповед за ползване на социална услуга по реда на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДт, а не вписания като настоящ адрес в Национална база данни "Население", тъй като в специалния закон - Закон за закрила на детето, е въведено легално определение за понятието "настоящ адрес на детето" за целите на този закон и именно според това определение от значение за преценката кой е местно компетентен орган да се произнесе със заповед по чл. 20, ал. 4, т. 1 от ЗЗДт е мястото на фактическото пребиваване на детето. Предвид установеното по делото, че детето пребивава в кв. Лозенец, гр. София, то териториално компетентен е директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец. Затова първоинстанционният съд правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. С решение № III-113-31 от 25.03.2011 г. по гражданско дело № 9739/2010 г. на Софийски районен съд, потвърдено с въззивно решение № 3283 от 09.05.2012 г. по гражданско дело № 7592/2011 г. на Софийски градски съд родителските права по отношение на детето Мария-Жозефина са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти. По настоящото дело са налични множество данни за неосъществяване на определения от съда режим на лични отношения между бащата и детето. Така на практика бащата от януари 2012 г. до 22.05.2013 г. и след това е бил лишен от признатата му с решението на Софийски районен съд възможност да осъществява контакти с детето. Междувременно между бащата и майката при опити да се проведат срещи по така определения режим в присъствието и на детето и на служители от Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец е имало множество конфликти, обиди помежду им и използване на нецензурни думи. Този конфликт на родителите очевидно поражда реална опасност от увреждане на психическото и емоционалното развитие на детето, поради което обосновано Административен съд - София-град е приел, че издадената заповед е правилно издадена с оглед интереса на детето, който е един от основните принципи за закрила на детето, изчерпателно посочени в чл. 3 на ЗЗДт. Настоящият състав смята, че по делото съществуват обезпокоителни данни, че е възможно детето вече да развива и т. нар. "синдром на родителското отчуждение", което се изразява в безкомпромисно обръщане на детето към единия (добрия, обичания) родител и също толкова безкомпромисно обръщане от другия (лошия, мразения) родител в контекста на конфликтите за упражняване на правото на режим на лични отношения на бащата с детето. Поради това намесата на психолог в случая е повече от необходима. По делото е приложено и експертно заключение за извършена съдебно-психологическа експертиза от Боянка Корнажева относно Мария-Жозефина Стоилова, проведена на 12.07.2012 г. за нуждите на изпълнително дело № 151/2012 г. В него е изложено, че майката многократно е отказвала да заведе детето на психологическо изследване, а и по никакъв начин не е позволила тази среща да бъде осъществена съвместно с бащата под предлог, че детето не е съгласно да се вижда с него. Събеседването се е провело в присъствието на бабата и майката, които не са пожелали да оставят детето само с психолога, като, когато детето е накарано да нарисува семейството си, бабата е станала неспокойна и е помолена да напусне стаята, за да поговорят с психолога, като не е дала обяснение защо двете с майката трябва да присъстват на изследването. След връщането в стаята детето е отказало да рисува, при което психологът е поканил майката да се срещнат в офиса на съдебния изпълнител заедно с бащата на малолетното дете, но тя е отказала и не се е явила на срещата. В анализа от поведеното психологично изследване е отразено, че активна роля в срещата е изпълнявала бабата, а майката е била пасивна, като е видно от поведението им, че всячески се възпрепятстват срещите между детето и бащата. Изложено е, че активната манипулация на дете на такава възраст и настройването му срещу единия родител паралелно с възпрепятстване на контактите му с него са предпоставка за възникване и затвърждаване на отчуждение спрямо неглижирания родител, като по този повод има достатъчно литература за негативното влияние върху психическото развитие на подрастващия. С оглед преодоляване на тези посочени негативи психологът е препоръчал работа с родителите за повишаване на родителския им капацитет, както и с бабата с оглед на нейните способности да осигури на дъщеря си възможност за самостоятелно родителстване, вместо бабата да играе заместваща майката роля. В допълнително експертно заключение същият психолог е изложил за опитите си да проведе среща с детето в училище и за безбройните телефонни разговори, проведени с психолога в училището и безполезното им провеждане, тъй като съществувало опасност майката да съди ръководството на училището, ако допуснат такава среща с Мария-Жозефина. В резултат на тези множество опити да се проведе психологическото изследване, психологът е изготвил заключение, в което е направил извод, че детето е жертва на целенасочена манипулация от страна на майка си и баба си. Относно поставените въпроси експертът е дал следните заключения: 1) на въпроса какви са отношението на детето с двамата му родители, психологът е заявил, че израстването на детето в предимно женска среда и негативното отношение на майката и бабата към баща му, предполага силни негативни последици за по-нататъшното развитие на детето от демонизирания образ на бащата; 2) на въпроса има ли данни, че общуването на детето с някой от двамата му родители застрашава най-добрия му интерес или е опасно за него, психологът е заключил, че най-добрия интерес на детето се застрашава от общуването му само с бабата и майката и от липсата на контакт с бащата, като се има в предвид, че няма конкретна обосновка от страна на майката и бабата защо това общуване е категорично възпрепятствано, тъй като няма данни за опасности, които да са характерни за общуването на детето с бащата. Изложено е, че въвличането на детето в конфликт между родителите му го натоварва с чувство за вина и изкривява представите му за отношенията между хората, а психическият климат, в който е отглеждано детето е изключително неблагоприятен за него; 3) на въпроса при какви условия би могло да се осъществи общуване между детето и баща му, специалистът е изложил, че за да стане отново възможно пълноценно общуване между родителят и детето е необходима професионална помощ, както и подготвителна работа за тези срещи и с детето, и с родителите му. За да бъдат преодолени натрупаните негативи психологът е препоръчал да се работи и с двамата родители поотделно за повишаване на родителския капацитет. Видно от изложените данни и проведеното наблюдение върху семейната среда, в която не може да се постигне контакт с майката, както и липсва изявено желание от нейна страна да използва препоръчаната социална услуга, правилно и законосъобразно, предвид необходимостта да се осъществява закрила на детето, като се осигурява най-добрия интерес на детето, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец е издал процесната заповед за ползване на посочените в нея социални услуги от детето и майката. Работата на психолог с майката би могла да изясни дали тя притежава необходимите способности да отглежда правилно и ефективно детето, да се определи дали ценностната й система (като набор от етични ценности, които служат за стандарт, определящ поведението във всяка житейска ситуация) служи за пример на нейното дете, притежава ли бащата реална възможност да има конкретно присъствие и участие в живота на детето, за което има определен режим за лични контакти. В тази връзка следва да се държи сметка за трайно възприетото в практиката становище, че родител, който се опитва да изключи другият родител от живота на детето си, показва липса на родителски способности, като особено опасно е явлението, което в литературата е обозначено с термина "Синдром на родителското отчуждение" и което визира чл. 59, ал. 6, изречение второ от Семейния кодекс. Следва да се установи на какво се дължи нежеланието на детето Мария-Жозефина да се среща с баща си. На всички тези въпроси, които са в най-добър интерес за детето, следва да бъде предоставена социалната услуга, с която на майката се предоставя психологическа подкрепа за ненамеса на детето в междуличностните взаимоотношения при възрастните и оценката на родителския й капацитет и при нужда - повишаването му, както и оценка на психо-емоционалното състояние на Мария-Жозефина, на потребностите, както и подготовката за осъществяване на срещи между нея и бащата. По отношение на възражението на касаторката за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като административната преписка по отношение на детето й не е представена в цялост от Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец, както и недопуснатият от съда свидетел, посочен от Стоева, същото е неоснователно. Сочените от Нели Стоева доказателства не са относими към случая, тъй като те касаят други съдебни производства. В настоящото съдебно производство релевантни са само доказателствата, относими към издаването на процесния административен акт. Съгласно чл. 220 от АПК, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон, въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Законосъобразността на административния акт се преценява спрямо фактическите основания за издаването му, като административният орган носи тежестта да докаже спазването на всички условия, очертаващи законовия му статут, вкл. съществуването на юридическите факти на упражненото с него субективно материално право (чл. 170, ал. 1 от АПК). Съдебната инстанция по същество проверява дали изложените в акта фактически основания, действително са се осъществили и ако са се осъществили, следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици (чл. 142, ал. 1 от АПК). Това е инстанцията, която проверява законосъобразността на административния акт на всички основания съгласно чл. 146 от АПК. От своя страна касационният съд се произнася по нарушения на материалния или процесуален закон единствено на основата на съдържащите се в обжалваното решение фактически констатации - чл. 220 от АПК. В тази фаза на производството е недопустимо установяването на нова фактическа обстановка, като преценката за правилното приложение на закона при постановяване на съдебния акт се базира на установените от инстанцията по същество релевантни за спора юридически факти. Поради това искането на жалбоподателката за присъединяване на всички данни, които се съдържат в Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец, не касаещи издаването на процесната заповед, са неотносими към спора и не е необходимо тяхното прилагане по делото. От приложените по делото доказателства се установява наличието на фактическите основания за издаването на процесния административен акт. Възражението за наличието на два протокола от 13.05.2013 г. също е неоснователно. В социалния доклад е изложено констатираното в протокола, подписан от Нели Стоева, като не се забелязват и противоречия в двата протокола, в какъвто смисъл е изложеното от касаторката. Изложеното дава основание да се приеме, че съдът, съобразявайки се с фактите по делото, правилно е приложил материалния закон и тъй като не се установяват нарушения и на процесуалните правила, не са налице касационни основания, водещи до отмяна на решението. Същото не страда от сочените в касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,