Решение № 3118 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5823/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ София- град, подадена чрез пълномощника ст. юрисконсулт К. Първанов, срещу Решение 2779 от 24.04.2023 г., постановено по адм. дело 8011/2022 г. по описа на Административен съд София- град. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложеното в жалбата се иска отмяна на съдебния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Под липите ООД, чрез адв. Полименова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и представя ревизионна записка от 14.09.20234 г. за извършена ревизия на дружеството за периода от 01.08.2003 до 31.08.2023 г. Моли съда да остави в сила обжалваното решение като мотивирано и правилно. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното първоинстанционно решение, Административен съд София- град е отменил по жалба на Под липите ООД Решение 1040-21-577 от 28.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ София- град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Разпореждане РЖ-5-21-01115269/14.04.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Разпореждането е издадено на основание чл. 110, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, като е разпоредено дружеството да внесе сумата по Ревизионен акт за начет РА-5-21-01109977/06.04.2022 г. в общ размер на 1 105, 58 лева за причинени щети на държавното обществено осигуряване от неправомерно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете по чл.53 КСО на лицето И. Ефтимова за периода от 20.09.2021 г. до 11.11.2021 г. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и съдържа фактически и правни основания за това, но е постановен в нарушение на материалния закон. Счел е, че дружеството осигурител не е извършило противоправно действие, което да е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилата щета. От фактическа страна е установено, че с удостоверение, Приложение 10, Под Липите ООД е декларирало, че със Заповед 48 от 08.12.2020 г. на И. Ефтимова е разрешено ползване на отпуск по чл.164, ал.1 от Кодекса на труда за периода от 08.12.2020 г. до 20.12.2021 г. Вследствие това деклариране е започнало изплащане на парично обезщетение по чл.53 КСО. На 21.09.2021 г. дружеството-осигурител е представило Приложение 10 към чл.9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ с данни за промяна в обстоятелствата, свързани с изплащането на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 КСО на И. Ефтимова, като в т.4 е декларирано, че детето С. Ценов е настанено в детско заведение, включително детска ясла, считано от 20.09.2021 г. Въз основа на тази декларирана промяна в обстоятелствата, изплащането на паричното обезщетение е прекратено, считано от 20.09.2021 г. С писмо от 23.11.2021 г., Под Липите ООД повторно е представило в ТП на НОИ София- град Приложение 10 към чл.9 НПОПДОО с нови данни относно промяна в обстоятелствата, свързани с изплащането на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 КСО на И. Ефтимова, като в Раздел ІІ са декларирани различна дата и различна причина за прекратяване изплащане на обезщетението, а именно, че от 12.11.2021 г. трудовото правоотношение на лицето е прекратено. Поради последното деклариране, административният орган е приел, че със същото осигурителят е променил датата, от която не следва да се изплаща парично обезщетение по чл.53 КСО и по декларирана платежна сметка на майката е изплатено парично обезщетение за периода от 20.09.2021 г. до 11.11.2021 г. Издаден е ревизионен акт за начет и вследствие на това е издадено и процесното разпореждане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като при тяхната преценка е извел правилни правни изводи. Настоящият касационен състав се солидаризира изцяло с изводите на административния съд, че в конкретния случай поради настъпването на нови обстоятелства- прекратяване на трудовото правоотношение на И. Ефтимова, осигурителят е изпълнил законовото си задължение да декларира това пред административния орган. Това задължение са съдържа в хипотезиса на чл.10 от НПОПДОО, който определя, че за всеки документ по чл.5, както и при промяна в ползването/прекратяването на законоустановен отпуск и/или прекратяване на правоотношението/осигуряването, осигурителите представят в НОИ ново удостоверение по образец, съгласно Приложение 9 или ново удостоверение по образец, съгласно Приложение 10 с данни относно промяната в обстоятелствата, свързани с изплащането на обезщетението. Мотивите на органа в административния акт, че това деклариране трябва да се извършва само при активно заявление- декларация са несъстоятелни с оглед отговорността по чл.110, ал.1, т.1 КСО, която възниква при наличие на пряка причинна връзка между противоправното поведение на дееца и настъпилия вредоносен резултат, която в случая не е налице. Неправилната преценка на административния орган се дължи на несъобразяване със законовите и подзаконови разпоредби, които повеляват, че отпускането на парично обезщетение следва да се извършва след удовлетворяването на определени условия и съобразяването на множество данни от съответните регистри и удостоверения, което трябва да се извършва служебно. Индиция за това, макар и косвена, представлява представената Ревизионна записка РЗ-5-21-01421206/14.09.2023 г.,издадена от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ София- град и анализ към нея, видно от която за процесния период Под Липите ООД няма установени нарушения по нито един от осигурителните фондове по чл.18 КСО, като няма и несъответствие на данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО с първичните счетоводни документи. Първионстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и е извел правилни правни изводи за липсата на всички изискуеми елементи от фактическия състав досежно процесната щета по см. на чл.110, ал.1 от КСО. Касационната инстанция споделя мотивите на Административен съд София-град, с които са обосновани изводите му, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК препраща към тях. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, поради което същото, като правилно, следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на сторените разноски по делото, възлизащи на 1 250 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,