Решение № 138 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 391/2014 г.

Решение № 138 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 391/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по молба за отмяна, подадена от И. Н. Н. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Л. П. от АК-Р., срещу влязлото в сила решение № 37 от 15.02.2012 г. по гр. д. № 630/2011 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 113 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 183/2011 г. на районен съд - Б.. С него е отхвърлен иск на молителя срещу А. Б. С. от [населено място], област В., с правно основание чл. 93, ал. 3, изр. 2 ЗЗД за сумата 6000 лева, съставляваща двоен размер на платен задатък по предварителен договор между страните, сключен на 15.11. 2010 г., за продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], област Р.. Молителят поддържа, че с влязла в сила присъда по н. о. х. д № 426/2013 г. на Русенския окръжен съд ответникът А. Б. С. е признат за виновен за това, че през периода 15.11.2010 г. - 23.11.2010 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у И. Н. Н. от [населено място] /молителят/, че ще му продаде недвижим имот негова собственост - урегулиран поземлен имот с площ от 650 кв. м., представляващ УПИ VII-188 в кв. 26 по регулационния план на [населено място], общ. И., област Р., заедно с построената в това място жилищна сграда /къща/, състояща се от четири стаи в етажа и дюкянско помещение в партерния етаж с разгърната застроена площ от 60 кв. м., и мазе с площ от 60 кв. м., и с това му е причинил имотна вреда в размер на 3 000 лева, поради което и на основание чл. 209, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 НК го е осъдил на наказание три години лишаване от свобода, като е намалил това наказание с 1/3. Съдът е признал А. Б. С. за виновен и в това, че на 15.05.2010 г. в [населено място] е придобил имущество - урегулиран поземлен имот с площ от 650 кв. м., представляващ УПИ VII-188 в кв. 26 по регулационния план на [населено място], общ. И., област Р., заедно с построената в това място жилищна сграда /къща/, състояща се от четири стаи в етажа и дюкянско помещение в партерния етаж с разгърната застроена площ от 60 кв. м., и мазе с площ от 60 кв. м., за което знаел, че към момента на получаването му е придобито с престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 1 НК, поради което на основание чл. 253, ал. 2, вр. с ал. 1 и чл. 54, ал. 1 НК го е осъдил на наказание три години лишаване от свобода, като е намалил това наказание с 1/3. Групирал е наказанията на две години лишаване от свобода и е отложил изтърпяването им за изпитателен срок от четири години. Наложил е глоба на подсъдия в полза на държавата от 3 000 лева. От мотивите на присъдата е видно, че ответникът е използвал неистински документ - препис извлечение от акт за смърт на П. Д. Я. от 12.11.2009 г., в който е поправена датата на смъртта на посоченото лице. Този документ е използван при съставянето на нот. акт № 59 за покупко-продажба на цитирания по-горе имот на 15.05.2010 г. на нотариус с район на действие [населено място], както и при изготвянето на процесния предварителен договор между страните. Моли за отмяна на решенията и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Претендира разноски. Ответникът А. Б. С. от [населено място], област В., не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира, че молбата за отмяна е процесуално допустима и трябва да се разгледа по същество, тъй като е постъпила в срока по чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК. За да се произнесе по основателността й взе предвид следното: Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показанията на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. От приложения заверен препис от присъда и мотиви по н. о. х. д № 426/2013 г. на Русенския окръжен съд се установяват изцяло твърденията на молителя, че ответникът А. Б. С. е въвел и поддържал заблуждение у него за това, че е действителен и единствен собственик на имота и по този начин го е мотивирал да извърши имуществено разпореждане със сумата 3 000 лева, явяваща се платено капаро по процесния предварителен договор за покупко-продажба на имота. Измамливите действия на ответника са достатъчни, за да препятстват сключването на окончателния договор и да породят правото на ищеца, сега молител, да предяви иска по чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. Те са установени по предвидения в чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК наказателен ред. Разноските ще се присъдят с оглед изхода на делото при постановяване на крайното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г. о.