Решение № 194 от 16.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1130/2013 г.

Решение № 194 от 16.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1130/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба, подадена от М. Т. К. чрез нейния пълномощник адв. Т. Б., за отмяна на влязлото в сила решение № 1125 от 16.03.2010 г. по гр. д. № 8817/2009 г. на Софийски градски съд. Молителката поддържа, че са налице основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 4 ГПК. Твърди, че за решението, чиято отмяна иска, противоречи на влязлото в сила решение от 3.11.2009 г. по гр. д. № 451/08 г. на Софийски градски съд, с което по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от С. против Л. Й. В. и Ц. Г. В., е било признато правото на собственост на общината върху 53.40 % ид. части от същия недвижим имот и Л. В. е осъдена да предаде на ищеца владението върху тези идеални части. В съдебно заседание молителката пояснява, че влязлото в сила решение по гр. д. № 451/08 г. по описа на Софийски градски съд има значението на новооткрито обстоятелство, поради което поддържа молбата за отмяна само на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответниците по молбата за отмяна Е. П. К., И. Н. К., Т. Ц. Т., В. Б. Г. и Г. Е. Т. не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решението, чиято отмяна се иска, е отменено решението от 07.05.2009 г. по гр. д. № 2386/08 г. на Софийски районен съд в частта, с която предявеният от Л. Й. В. и М. Т. К. против Е. П. К. отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ масивна двуетажна сграда, находяща се в [населено място], [улица], е бил отхвърлен като неоснователен за 1/18 ид. част и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на Л. Й. В. и М. Т. К. против Е. П. К. за установяване, че ответникът не е собственик на 1/18 ид. част от този имот. Със същото решение е оставено в сила решението на Софийски районен съд от 7.05.2009 г. по гр. д. № 2386/08 г. в останалата му част, с която предявеният от Л. Й. В. и М. Т. К. против Е. П. К. отрицателен установителен иск за собственост е отхвърлен за 17/18 ид. части. Прието е за установено, че имотът е бил собственост на [фирма], бил е одържавен от дружеството през 1948 г. на основание ЗОЕГПНС и с влизане в сила на ЗВСОНИ собствеността върху него е възстановена по силата на закона в полза на лицата, които са имали качеството на съдружници/ акционери/ към момента на отчуждаването, един от които е бил Г. В. Оттук съдът е направил извод, че след реституцията върху имота не е възникнала съпружеска имуществена общност, тъй като придобиването му не е в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи, поради което съпругата на Г. В. - Л. В., не е станала собственик на 1/3 ид. част от имота. Затова договорът за дарение, оформен с нотариален акт № 193, т. III, нот. дело № 707/1999 г., с който Г. С. В. и Л. Й. В. дарили на своя син К. Г. В. процесния недвижим имот, не е произвел вещноправно действие за прехвърлената от Л. В. 1/3 ид. част, макар с нотариален акт № 22/1997 г. да е било признато правото й на собственост върху 1/3. Тази част е останала собственост на Г. В. и след неговата смърт през 2003 г. е наследена при равни права от наследниците му по закон - съпругата Л. В. и двете им деца - К. В. и Ц. В., т. е. по наследяване от Г. В. всеки от тях е придобил по 1/9 ид. част от имота. С договор от 17.12.2004 г. Ц. В. е продала на Е. П. К. наследствените си права, останали от нейния баща, поради което купувачът станал съсобственик на недвижимия имот. С решението от 03.11.2009 г. по гр. д. № 451/2008 г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 15.03.2011 г., на което се позовава молителката, е отменено изцяло решението от 05.05.2005 г. по гр. д. № 9276/02 г. на Софийски районен съд и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Л. Й. В. и Ц. Г. В., че С. е собственик на 53.40% ид. части от масивната двуетажна сграда, находяща се на [улица] [населено място]. Прието е, че имотът е бил одържавен по реда на ЗОЕГПНС от [фирма], в което праводателят на ответниците е бил акционер, притежаващ 46.60 % от акциите на дружеството, поради което по силата на закона - чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ му е възстановено правото на собственост върху 46.60 % ид. части от имота. Останалите 53.40 % ид. части са останали държавна собственост, която се е трансформирала в общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОбС, доколкото не е било установено по делото да е настъпила реституция в полза на други акционери или техни правоприемници. Искът на С. е предявен през 2001 г. против Г. С. В., Л. Й. В. и К. Г. В. В хода на делото К. В. прехвърлил на М. Т. К. 1/2 ид. част от сградата, ведно с * ид. част от мястото, в което е построена, придобити от него по договора за дарение, сключен през 1999 г. с неговите родители Г. В. и Л. В. По време на висящността на делото е починал и ответникът Г. В. и е сключен договорът между неговия наследник по закон - Ц. В., конституирана като страна в процеса на основание чл. 120 ГПК (отм.), и Е. К. за продажба на наследството, останалото от Г. В. Следователно, като приобретатели на спорното право по време на висящността на делото, М. К. и Е. К. са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението, с което е признато за установено, че 53.40 % ид. части от имота са собственост на Столична община, а във вътрешните отношения помежду си са обвързани от съдържащите се в мотивите на решението констатации, че праводателят на техните праводатели Г. В. на основание реституция по ЗВСОНИ е бил собственик на 46.60 % ид. части от имота. Тези факти са съществували, към момента на приключване на устните състезания по гр. д. № 8817/2009 г. на Софийски градски съд, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, но не са били известен на страните. В същото време той е от значение за изхода на спора по предявения от М. К. и Л. В. против Е. К. отрицателен установителен иск, тъй като правата на двете страни по делото са производни от правата на Г. В. Поради това следва да се приеме, че влязлото в сила решение по гр. д. № 451/2008 г. на Софийски градски съд съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което обуславя отмяна на влязлото в сила решение № 1125 от 16.03.2010 г. по гр. д. № 8817/2009 г. на Софийски градски съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното съдът