Решение № 5246 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13685/2016 г.

Решение № 5246 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13685/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - П. против решение № 314 от 25.10.2016 г., постановено по административно дело № 392/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменено решение № КРД-4 22.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ - П., с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-13-51 от 27.06.2016 г. на кмета на община К. против задължително предписание изх. № ЗД-1-13-00144314 от 10.06.2016 г. на контролен орган на ТП на НОИ - П. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира отмяна на оспорения съдебен акт и потвърждаване на отмененото с него решение на директора на ТП на НОИ - П., за чиято законосъобразност аргументира теза. Ответникът по касация - кметът на община К., област П., действащ чрез пълномощника юрисконсулт Величкова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение се потвърди. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, за което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. С потвърдените с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ - П. задължителни предписания изх. № ЗД-1-13-00144314/10.06.2016 г., старши инспектор по осигуряването на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е наредил на О. К. в качеството й на осигурител на общинския съветник А. Е. Е. да подаде информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, съдържаща коригиращи данни за осигуреното лице с декларация обр. № 1 с код "заличаване", за конкретно посочените в предписанието месеци, в които не е имало заседания на общинския съвет и неговите комисии. Издалият предписанието орган се е позовал на чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация). За да не уважи сезиралата го жалба на осигурителя срещу тези предписания, ръководителят на ТП на НОИ - П. изцяло е възприел позицията на старши инспектора по осигуряването, като е аргументирал подробно тезата, че когато общинският съвет не е провеждал заседания и общинският съветник не е участвал в комисиите към него, то лицето не е упражнявало трудова дейност и осигуряването му се е прекъснало, поради което не е следвало да му бъдат начислявани възнаграждения и да се подадат за него декларации обр. 1 с осигурителен доход и осигурителен стаж за пълен работен месец. За да отмени решението на директора на ТП на НОИ - П. А. съд - П. обосновано е приел, че то, макар и издадено от компетентен административен орган в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на закона, въз основа на което е формулирал правилния извод за незаконосъобразност на дадените на община К. задължителни преписания и на потвърдилото ги решение на ръководителя на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт в гр. П. Първоинстанционното съдебно решение по казуса е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебното производство пред Административен съд - П. (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. При разглеждане на делото Пернишкият административен съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички относими инвокирани възражения. Фактическата обстановка по делото е била надлежно установена в производството пред Пернишкия административен съд и не е спорна между страните, а спорът пред първоинстанционния съд е бил само правен досежно наличието на основание за осигуряване на общинските съветници през месеците, когато не са участвали в заседания на общинския съвет и неговите комисии, за което съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА получават възнаграждение. Действително с изменението на чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА, в сила от 01.02.2013 г., е предвидено, че общинските съветници получават възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и неговите комисии, т. е. само за дните на участие в заседанията. Осигуряването обаче възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и продължава до прекратяването й, което в случая означава, че общинският съветник се счита за осигурен за целия месец, независимо от броя на заседанията на колективния орган и неговите комисии, в които е участвал. Дейността на общинския съветник се изразява в престиране на работна сила от страна на лицето срещу определено възнаграждение, без да е свързана с постигане на краен резултат, следователно също е трудова по своя характер. В случаите, когато полученото от общинския съветник месечно възнаграждение е по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната, осигурителните вноски се дължат и внасят върху осигурителен доход в размер на минималната работна заплата съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО. Съдът е съобразил, че общинските съветници са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по силата на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. Времетраенето на задължителното осигуряване се определя съобразно чл. 10, ал. 1 от КСО - от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Размерът на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8, се определя по правилото на чл. 6, ал. 3 от КСО: върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. В тази връзка съдът правилно е акцентирал на обстоятелството, че независимо от начина за определяне на възнаграждението му общинският съветник изпълнява правомощията си и полага труд през цялото време на мандата му, а не само в заседанията на общинския съвет и неговите комисии. От уредбата в чл. 36, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМСМА явства, че работата на общинския съветник не се ограничава единствено до участието му в заседанията на общинския съвет и неговите комисии, но и в участие в решаването и разглеждането на въпроси, поддържането на връзки с избирателите и информирането им за дейността и решенията на общинския съвет. Ето защо под изпълнение на задължения следва да се разбира всички задължения на общинския съветник, а не само тези, състоящи се в участие в заседания на общинския съвет и неговите комисии, поради което правилно в декларация обр. 1 данни за осигуреното лице А. Е. Е. осигурителят е посочил осигурителен стаж и осигурителен доход и за месеците, в които общинската съветничка не е участвала в заседания на общинския съвет и неговите комисии, без обаче мандатът й през това време да е бил прекратен или тя по друга причина (без значение постоянно или временно) да е загубила статута и/или функциите си на общински съветник. За да не настъпи прекъсване на осигуряването, е предвидено приложението на чл. 6, ал. 3 от КСО, която норма следва да бъде разглеждана във връзка с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от КСО, съгласно която времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, се зачита за осигурителен стаж. За да бъде зачетено за осигурителен стаж цялото време, през което общинските съветници изпълняват правомощията си по чл. 33 от ЗМСМА, е необходимо внасяне на осигурителни вноски върху осигурителен доход, изчислен в размер най-малко на минималната работна заплата, установена за страната за съответния период. Гореизложеното обуславя недвусмислено, че административният орган е приложил неправилно материалния закон с процесните задължителни предписания, които са издадени при неспазване на материалноправната разпоредба на чл. 6, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 10 от КСО и чл. 34 от ЗМСМА. С това, че при осъщественият административен контрол директорът на ТП на НОИ - П. не е намерил основание да ревизира предписанията, той също е постановил незаконосъобразен акт. Предвид горното тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на атакуваното съдебно решение и законосъобразност на процесните административни актове, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора трябва да бъде уважено своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото съдействие в съдебното производство пред настоящата инстанция, реализирано чрез подадения писмен отговор от надлежно упълномощената юрисконсулт В. Касационният жалбоподател следва да заплати такова съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (във връзка с чл. 144 от АПК), в размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към наредба на Министерския съвет, приета по предложение на НБПП (Националното бюро за правна помощ). В чл. 24 от приетата по този ред Наредба за заплащането на правната помощ е предвидено, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора пред касационната инстанция и съобразно вида и количеството на извършената дейност от процесуалния представител на ответника, за производството по настоящото дело в полза на община К. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,