Решение № 14290 от 23.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11268/2015 г.

Решение № 14290 от 23.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11268/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "М." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. "Х." №...-В-18, с управител З. Й. Й., подадена чрез адв. К. против решение № 1574 от 29.07.2015 г., постановено по адм. дело № 215/2014 г. по описа на Административния съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 261303904 от 24.10.2013 г., поправен с РА за поправка № 1335618 от 18.11.2013 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - гр. П., в частта потвърдена с решение № 10 от 3.01.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с който на дружеството са установени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 15 761.99 лв. и начислени лихви в размер на 3 251.26 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно - необосновано, незаконосъобразно с оглед нарушения на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че административният съд не е обсъдил всички представени доказателства и твърди, че обстоятелствата, че доставчикът не е включил процесните фактури в дневника си за продажби, фискалните бонове са издадени от нерегистрирано фискално устройство и същият не е разполагал с кадрова обезпеченост, не могат да се вменят в тежест на ревизираното лице. В тази насока касаторът се позовава на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), като намира, че нито административният орган, нито съдът са установили, че правото на данъчен кредит е използвано от ревизираното лице с измамна цел. Иска да бъде отменено обжалваното решение като бъде отменен процесния РА. Претендира разноски по делото. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП в представена писмена защита е изразил становище за неоснователност по касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 100 лв. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на спора пред АСП е бил процесният РА, с който на ревизираното лице за данъчни периоди м. 08 и м. 09.2011 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 8 995.80 лв. по 10 броя фактури, издадени от "С.-2007" ЕООД, с предмет на доставка "плат" и е установен допълнителен данък в размер на 6 766.20 лв. на основание чл. 89 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с декларираният от дружеството в справки-декларации данък за внасяне, касаещ периодите от 01.08.2011 г. до 31.12.2011 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "М." ЕООД против РА № 261303904 от 24.10.2013 г., поправен с РА за поправка № 1335618 от 18.11.2013 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - гр. П., в частта потвърдена с решение № 10 от 03.01.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 15 761.99 лв. и начислени лихви в размер на 3 251.26 лв. Административният съд е приел, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при издаването му не са допуснати процесуални нарушения. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, съвкупно с показанията на разпитания свидетел и заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните Съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и въз основа на тях е приел, че доставките по процесните фактури не са реално осъществени, поради което отразеният косвен данък в издадените фактури се явява неправомерно начислен и е изпълнена хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. По отношение на допълнително установения данък на основание чл. 89 ЗДДС, във връзка с подадените от дружеството справки-декларации, съдът е приел, че РА е законосъобразен и в тази част, защото от заключението на вещото лице по ССЕ и представените доказателства не се установяват различни факти от установените в ревизионното производство. Решението е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция намира, че изводите на административния съд са обосновани и законосъобразни. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства, поради което изводите му са необосновани. АСП е обсъдил всички събрани доказателства и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка по спора. С процесния РА органите по приходите са отказали да признаят правото на данъчен кредит в полза на "М." ЕООД в общ размер на 8 995.80 лв. за данъчни периоди м. 08 и м. 09.2011 г. по 10 броя фактури, издадени от "С.-2007" ЕООД, с предмет на доставка "плат". Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира за правилно заключението на административния съд, че по спорните фактури, издадени от този доставчик не може да се установи реалността на извършените доставки. В хода на ревизията, както и в съдебното производство не са представени доказателства за фактическото извършване на фактурираните доставки. Посоченият предмет на доставка в издадените фактури е формулиран много общо - "плат" и по делото не може да се установи точно какви видове платове са били предмет на доставките. По време на ревизията са представени единствено копия на процесните фактури, като не са представени никакви други доказателства за реалност на спорните доставки на стоки. По делото не са представени договори и доказателства за приемане, съответно предаване на спорните платове, нито от доставчика, нито от самото ревизирано дружество в качеството му на получател, поради което следва да се приеме, че липсват реално осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. В подкрепа на този извод е и установеното от приходните органи, че по данни от информационния масив на НАП, фактурите, издадени от "С.-2007" ЕООД не са издадени на ревизираното лице и съответно не са отразени в дневник за продажби и в справка-декларация по ЗДДС. О. това първоинстанционният съд правилно е посочил, че в процесните фактури е посочено за М. О. Л., неизвестно на дружеството доставчик лице, а действителният управител на дружеството - Ц. Т. Р. е дал обяснения, че не е извършвал доставки към ревизираното лице. Действително обстоятелствата, че доставчикът не е включил процесните фактури в дневника си за продажби, фискалните бонове са издадени от нерегистрирано фискално устройство и същият не е разполагал с кадрова обезпеченост, не могат да се вменят в тежест на ревизираното лице, но от събраните по делото доказателства не се установява, че декларираното право на приспадане на данъчен кредит е възникнало в резултат на извършване на облагаеми доставки, по които получател на реална стока е касаторът. След като ревизираното лице е било страна по сделките, то следва да разполага и с доказателства за реалност на доставките. Само наличието на фактури по преките доставки не е достатъчно, за да се приеме, че те са реално извършени. Този извод не се опровергава от заключението на вещото лице по ССЕ, тъй като от същото се установява единствено счетоводното отразяване на фактурите при ревизираното лице. Неоснователно е позоваването на касатора на практиката на СЕС, защото съобразно направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени доставките и използван ли е техният предмет в извършваната от лицето дейност) се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото (аргумент от т. 31 и т. 32 от решение на СЕС по дело 285/11). Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките. Първоинстанционният съд е длъжен да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки по издадените фактури. Само наличието на фактури и счетоводното им отразяване при ревизираното лице не е достатъчно условие, за да се приеме, че е налице реалност на спорните доставки. По отношение на допълнително установения данък в размер на 6 766.20 лв. на основание чл. 89 ЗДДС, в касационната жалба не са изложени никакви конкретни възражения. Такива не са били изложени и пред административния съд. От представените по делото доказателства и от заключението по ССЕ не се установява нищо различно, с оглед декларираното в подадените справки-декларации от самото ревизирано лице, във връзка с декларирания от дружеството данък за внасяне, касаещ периодите от 1.08.2011 г. до 31.12.2011 г. и към настоящия момент не е установено, че тези задължения са платени, поради което АСП правилно е приел, че РА е законосъобразен и в тази част. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК. С оглед изхода на спора и при своевременно заявена претенция от ответната страна, на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение