Решение № 7746 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 272/2012 г.

Решение № 7746 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 272/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 316 от 17.11.2011 г., постановено по адм. д. № 309/2011 г. Ямболският административен съд е прогласил нищожност на заповед № Д2-Я-1485/31.05.2011 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Ямбол и е върнал делото като преписка за ново произнасяне по молбата-декларация на Невена Вълчева Вълчева от гр. Ямбол с вх. № Д-2-Я-1485/25.05.2011 г. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на ДСП гр. Ямбол с оплакване за неправилност, директорът на ДСП е издал заповед № РД-01-0018 от 8.01.2010 г., с която е разпоредил по молби-декларации относно семейните помощи за деца по реда на ЗСПД да се произнася гл. експерт Светлозар Пехливанов. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане и произнасяне по същество. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за допустима и неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за основателна. Безспорно е по делото, че като доказателство в процеса е приета заповед № РД-01-0018 от 8.01.2010 г., издадена от директора на ДСП, с която е разпоредил молби-декларации относно семейните помощи за деца по реда на ЗСПД, приети от поименно упоменати социални работници, да се отпускат, отказват, прекратяват, спират, възобновяват и изменят от гл. експерт "СЗ" Светлозар Пехливанов. Съдът е обсъдил този акт в мотивите на обжалваното решение, като е изложил становище, че той само определя служителите, които имат право да издават заповеди по ЗСПД, но няма доказателства, от които да е видно, че оспорената заповед е подписана именно от определения служител. Този извод на съда е неправилен, а мотивите са противоречиви. От една страна съдът приема, че с цитираната заповед се определят служителите, които имат право да издават заповеди по ЗСПД, от което следва, че признава наличие на упълномощаване от страна на директора на ДСП с делегиране на правомощия на визираните в заповедта служители. От друга страна, за да прогласи нищожността на оспорената заповед № Д2-Я-1485/31.05.2011 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Ямбол, подписана със запетая, е изложил мотиви за издаване от некомпетентен орган, тъй като не са представени доказателства, че е подписана от определения служител. Заповед № РД-01-0018 от 8.01.2010 г., издадена от директора на ДСП, с която се делегират правомощия на изрично упоменати служители, при конкретно отразени в акта условия, е приета като доказателство по делото в съдебно заседание от 24.10.2011 г., след което е даден ход по същество. Тази заповед не е оспорена от жалбоподателката Вълчева, а съдът служебно, при условията на чл. 168, ал. 1 от АПК не е дал указания на административния орган за представяне на доказателства във връзка с установяване на факта, дали подписът върху обжалваната заповед № Д2-Я-1485/31.05.2011 г. е на служителя Светлозар Пехливанов, на когото са делегирани правомощия за издаване на актове във връзка със ЗСПД. С оглед на изложеното, обжалваното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила и при необоснованост, което съставлява отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателката не е била запозната с представеното в съдебно заседание доказателство - Заповед № РД-01-0018 от 8.01.2010 г., издадена от директора на ДСП, за да се ползва от процесуалната възможност за нейното оспорване. Ако Вълчева приема заповедта за редовно оформена, от което да произтича и издаването от компетентен орган на атакуваната заповед № Д2-Я-1485/31.05.2011 г. на директора на ДСП, то съдът е следвало да изложи правни изводи по съществото на спора. Съдът не е проявил активност, при спазване принципът на чл. 168, ал. 1 от АПК, за събиране на доказателства по факта, дали положения подпис е на служителя Св. Пехливанов, а при неизяснена фактическа обстановка е приложил ал. 2 от същата разпоредбата. При тези обстоятелства, настоящата инстанция счита, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а делото на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, при спазване указанията, дадени в настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,