Решение № 12974 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5836/2016 г.

Решение № 12974 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5836/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Център за нови стоки и мода" /ЦНСМ/ ООД гр. С., чрез неговия пълномощник срещу решение № 463/16.03.2016 г. по адм. д. № 1446/2015 г. на Административен съд Б. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - кметът на община С. не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 8-Z-808/19.06.2015 г. на кмета на община С., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж "полумасивна сграда", находяща се в поземлени имоти с кадастрални идентификатори 67800. 503.553, 67800. 503. 552 и 67800. 503. 550 гр. С. като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. За процесната постройка има издадено разрешение за строеж № 61/1984 г. за "експериментален цех на модна къща" съгласно чл. 120 ППЗТСУ (отм.) за строителство извън регулация - временно строителство. По силата на § 50а ПЗРЗТСУ разрешения за строеж като процесното губят действието си към 19.01.2001 г. и подлежат на премахване. Спрямо процесната сграда не са налице и условията на § 17 ПЗРЗУТ, тъй като земята, върху която се намира постройката, не е държавна или общинска. Не са налице и условията на § 16 ПЗРЗУТ и на § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ, тъй като към момента на построяването й строежът е извън регулация, а по новоодобрения план от 2007 г. кварталът, в който попада, е отреден за жилищно строителство. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че сградата е изградена през 1984 г. със строително разрешение в хипотезата на чл. 120 ППЗТСУ /отм./ и попада към времеизграждането й извън регулация. По плана от 1989 г. процесната сграда попада в новообразуван парцел, отреден "за комплексно обществено обслужване" и върху улица, видно от заключението на вещото лице. Понастоящем сградата е ситуирана върху имоти, които са частна собственост. С одобреното през 2007 г. изменение на ПУП-ПРЗ сградата не се запазва. Спорният момент е налице ли са условията за запазване на строежа като търпим и приложима ли е разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахването му. В разглеждания аспект настоящата инстанция намира изводът на първоинстанционния съд за неотносимост на нормите на пар. 50а ПЗРЗИДЗТСУ и на § 17 ПРЗУТ за законосъобразен. Наличието на разрешение за строеж от 1984 г. е безспорен факт, но съобразно § 50а, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗТСУ /отм./ то губи действието си право след изтичане на срока, за който е разрешено, съответно 3 години от влизане в сила на изменението в закона. Тоест, крайният срок на действието на такова разрешение по чл. 120 ППЗТСУ /отм./ е до 19.01.2001 г. По реда на този § в предвидения по ал. 3 на цитираната разпоредба срок постоянен градоустройствен статут на сградата, построена при условията на чл. 120 ППЗПТСУ /отм./ не е създаден. След като временният статут по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ на сградата като разрешено строителство е отпаднал, то се касае за незаконен характер на строежа. Такъв статут не е придаден и по-късно, при предвидените в § 17 ПЗРЗУТ предпоставки. Според тази разпоредба след възникване на инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния устройствен план временните строежи се премахват, без да се заплащат, въз основа на заповед на кмета на общината, издадена по реда на чл. 195 и чл. 196 от този закон. В случая инвестиционната инициатива е възникнала с одобреното през 2007 г. с изменение на ПУП-ПРЗ, на сградата и по тази разпоредба не е придаден постоянен статут, по новоодобреното изменение на ПУП-ПРЗ сградата не се запазва и като незаконен строеж подлежи на премахване. На тази плоскост неоснователно е възражението в касационната жалба, че такива сгради като процесната подлежат на премахване при условията на чл. 195 и чл. 196 ЗУТ, а не по реда на чл. 225 ЗУТ. Разпоредбите на § 50а ПРЗЗИДЗТСУ /отм./ и на § 17 ПЗРЗУТ са относими само ако строежът е върху държавна или общинска земя, което условие в случая не е налице, тъй като същата е ситуирана в имот, частна собственост. Поради това към нея са приложими общите правила за премахване на строеж като незаконен. На последно място, не са налице и предпоставките за търпимост на строежа по § 16 ПРЗУТ и по пар. 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ. Към момента на изграждането му процесният строеж е извън регулация, поради което не може да е допустим по плана, каквото изискване поставя нормата на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ и сградата не е предвидена съгласно устройствените правила. По плана от 1989 г. също не е допустим строеж, тъй като попада в улица, макар че това обстоятелство е неотносимо към спора. Строежът не е допустим и по действащите правила и нормативи на ЗУТ, тъй като не се запазва с новоодобрения ПУП-ПРЗ от 2007 г. С оглед времеизвършването на строежа пък неприложима е и нормата на § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ - тя се отнася за строежи, извършени от 21.12.1998 г. до 31.03.2001 г. Поради това строежът е незаконен и към него са приложими общите правила за незаконни строежи по ЗУТ - чл. 225 ЗУТ. Характеристиката на строежа като незаконен е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като процесната, годна да предизвика правната последица премахване. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен индивидуален административен акт, съдът е постановил обосновано и при спазване на материалния закон решение, при което не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. Като правилно, решението следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,