Решение № 14513 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8383/2020 г.

Решение № 14513 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8383/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на И. Монкова, представена от адв. П. Петров, срещу решение № 342/19.06.2020 г. на Административен съд Плевен по адм. д. № 481 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт /РА/ № Р-04000418001916-091-001/10.01.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Твърди опущения на съда в познавателната дейност по преценка на доказателствените средства, както и пропуск да се произнесе по доводите и възраженията от първоинстанционната жалба. Възразява против изводите на съда за доказаност на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Конкретни са оплакванията във връзка с констатациите за началното салдо на разполагаемите средства към 1.01.2014 г. и пазарната оценка на придобитите през данъчен период 2014 г. недвижимо имущество. Заявява очакване към началното салдо да се включи сборът на изтеглени през 2013 г. суми от "Банка ДСК" АД в общ размер 13 613. 13 лева, а стойността на придобития недвижим имот да се определи по продажната цена, посочена в договора за продажба. Иска отмяна на обжалваното решение и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на деловодни разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Плевен ревизионен акт, в производство проведено по реда на чл. 122-124 ДОПК и обосновано с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, са установени в тежест на И. Монкова допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер 5 201 лева с лихви за забава в размер 1 948. 49 лева. Манифестирано е определянето на общата годишна данъчната основа по критериите на чл. 122, ал. 2 ДОПК. За ревизирания период като доход от други източници е квалифицирана отрицателната разлика между стойността на придобитото имущество и декларираните получени доходи. Прието е, че общата сума на постъпленията е 70 005. 48 лева, а на разходите 126 183. 86 лева. При формирането на ДО по чл. 122, ал. 2 ДОПК са събрани паричните средства в началото на периода /от които в брой 12 264 лева/ и постъпленията и сборът е намален с разходите и паричните средства в края на данъчния период. Към разходите за придобиване и подобрения на недвижимо имущество е посочена сумата 119 890 лева, представляваща пазарна цена на недвижимият имот, купен с НА № 27/05.11.2014 г. Тази цена превишава с 54 890 лева посочената и платена по банков път цена по НА в размер 65 000 лева. Правно основание за определянето на пазарна цена е разпоредбата на чл. 122, ал. 2, т. 7 ДОПК, а информационен източник за нея – заключение на експерт. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА. Първостепенният съд е следвал фактическите констатации на приходната администрация. В решението му е прието, че са доказани предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Съдът е отговорил на доводите за различен размер на разполагаемите средства към 1.01.2014 г. с позоваване на извършен от органите по приходите анализ на получените и разходвани средства от РЛ в периода 1.01.2010 г. до 31.12.2013 г. Аргументирал е отказът си да цени изготвената от експерта в хода на съдебното дирене оценителна експертиза с използваните информационни източници – офертни цени. Приел е, че имуществото на жалбоподателя е нараснало с разликата между платената и пазарната цена на недвижимия имот. Определянето на пазарна цена било съобразено с правилото на чл. 122, ал. 2, т. 7 ДОПК, а имущественото несъответствие по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК представлявало доход по чл. 123, ал. 1, т. 1 ДОПК. Обжалваното решение е правилно. Касаторът не сочи доказателствените средства, които не са включени в обхвата на познавателната дейност на съда и доводите му, на които не е отговорено с мотивите на съдебния акт, та опорочаването на процесуалната му дейност да е засегнало формирането на вътрешното убеждение на инстанцията по същество и да се възприеме като съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Всъщност оплакванията в касационната жалба ревокират доводите от обжалването на РА по административен и по съдебен ред и на тях е даден отговор в юрисдикционния акт на директора на Дирекция ОДОП и в първоинстанционното решение. Касационният съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение /чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/. Несъмнено при действието на чл. 124, ал. 2 ДОПК условие за процесуалната бонификация на достоверността на констатациите на РА е да са установени с убедителността на пълното доказване предпоставките на чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Органите по приходите са се позовали на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, т. е несъответствие между имущественото и финансовото състояние на задълженото лице в ревизирания период и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност. Механизмът на установяване на несъответствието включва съотнасяне на разполагаемите средства в началото на ревизирания период и постъпленията към разходите и паричните средства в края на периода. Очакването на касационния жалбоподател е с увеличаването на разполагаемите средства в началото на периода и намаляването на разходите да се дисквалифицира отрицателната разлика, което да изключи осъществяването на презумпционната предпоставка по чл. 123, ал. 1, т. 1 ДОПК, а съответно и наличието на доход като обект на облагане. В отлика от касатора, административният съд не е обсъдил изолирано информационните източници за доказателствено релевантния факт на теглене на пари в брой през 2013 г., а в контекста на динамиката на имущественото му състояние в тригодишен период, предхождащ ревизирания. Пазарната цена на придобитото имущество е доказателствено релевантен факт за установяване на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и в същото време е обстоятелство от значение за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 1 ДОПК, установено с т. 7. Обратно на убеждението на касатора, при възмездното придобиване на права е мислимо възникването на доход при нееквивалентност на престациите. С арг. от чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ облагаеми са доходите от всички източници, придобити от ДЗЛ през данъчната година, с изключение на необлагаемите по силата на закон. Законът не урежда лимитативно източниците на доходи – чл. 10, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. При нееквивалентност на престациите, дисквалифицирането на полученото в повече като доход е мислимо, ако представлява дарение /вж. чл. 13, ал. 2 ЗДДФЛ/. В случая не се установява animus donandi. Не се установява и съдържание на правоотношението различно от това следващо от договора за продажба, та да се приложат правилата на прикрития договор с арг. от чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Съдът не е обвързан от материална доказателствена сила на договора за продажба на недвижимия имот във формата на нотариален акт, тъй като в нотариалния акт с характер на официален свидетелстващ документ е само изявлението на нотариуса, а не и волеизявленията на страните. Ако симулативно е посочена цената в договора, а платената цена е различна /клоняща към пазарната/, то данъчноправните последици за ДЗЛ не биха се променили заради включването на разхода в изходящите парични потоци и увеличаването на размера на дохода с недоказан произход. На 5.11.2014 г. Монкова е придобила възмездно правото на собственост върху недвижим имот. Насрещната престация на продавача е непарична. В общата хипотеза на чл. 11, ал. 1 ЗДДФЛ доход е положителното изменение в патримониума на акцепиенса. При паричните доходи моментът на придобиване на дохода зависи от начина на плащане – при касово плащане на датата на плащане, а при безналично плащане – на датата на заверяването на сметката на получателя. За непаричните доходи моментът на придобиването е привързан от чл. 11, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ към датата на получаване на престацията, т. е времето на изпълнение на задължението от солвенса. Изпълнението на задължението на продавача съвпада с датата на сключване на договора /чл. 24, ал. 1 ЗЗД/. С чл. 10, ал. 4 ЗДДФЛ е въведено правилото за остойностяване на непаричните доходи в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена. От него може да се изведе принципът за доходите като обект на облагане само в паричното им измерение. Затова и търсейки паричната равностойност на вещта, получена от И. Монкова по договора за продажба, органите по приходите са следвали и правилата на материалния закон, а не само особените правила на чл. 122, ал. 2 ДОПК. С това не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е засегнато съдържанието на заключителния административен акт. С РА са поправени последиците от бездействието на ДЗЛ по чл. 105 ДОПК да изчисли само данъчните си задължения, като ги посочи в декларацията по чл. 50, ал. 1 ЗДДФЛ. Дължимо е оставянето в сила на първоинстанционното решение. При този изход на делото на Националната агенция за приходите /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат разноски за касационното съдебно производство на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 АПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер 687. 47 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение