Решение № 10386 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4800/2026 г.

ВАСТрето отделение20.10.2026 г.докладчик Аглика Адамова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1742/ 25.11.2025 г. по адм. д. № 366/2025г. на Административен съд Враца. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 122 от 21.01.2026г. по същото дело. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ АГЛИКА АДАМОВА /п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 - 228 АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Козлодуй, чрез процесуален представител, против решение № 1742/ 25.11.2025 г. по адм. д. № 366/2025г. на Административен съд Враца. С решението е отменена Заповед № 471/25.07.2025 г. на Кмета на Община Козлодуй, с която е прекратена търговската дейност на обект Баничарница "Бързи закуски" в град Козлодуй, извършвана от "СИРИУС-2008 ДН" ЕООД. Постъпила е и частна жалба срещу определението на съда за допълване на решението в частта за разноските. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е необосновано и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Излага несъгласие с изводите на съда и подробни съображения, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед, че допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила не са съществени, както и че мотивите на заповедта могат да бъдат извлечени от преписката. По отношение на обжалваното определение се твърди, че е издадено по искане на лице, което не е страна по делото. По тези съображения се иска отмяна на обжалваните актове и отхвърляне на оспорването. Ответната страна - "СИРИУС-2008 ДН" ЕООД не взема становище. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отменена Заповед № 471/25.07.2025 г. на Кмета на Община Козлодуй, с която е прекратена търговската дейност на обект Баничарница "Бързи закуски" в град Козлодуй, извършвана от "СИРИУС-2008 ДН" ЕООД. Съдът е установил от фактическа страна, с представеното предложение от Директора на Дирекция "УТ и ОС" и председател на общинската експертна комисия по категоризиране на туристическите обекти е предложено прекратяване дейността на обект "бързи закуски", тъй като били констатирани от съвместна комисия многократни нарушения на Наредба № 1 на ОбС Козлодуй, изразяващи се в смущаване спокойствието на съседи в жилищна сграда, неспазване на работното време, което от своя страна предразполага и в последствие довежда до причиняване на щети по съседни търговски обекти и общински терени от клиентите им в нощната част на денонощието. Констатирани били нарушения при проверка от 13.04.2023, правени от БАБХ относно предлаганите стоки, както и нарушения установени през 2024 г. от органите на НАП. Съдът е констатирал, че на 17.09.2024 г. в Община Козлодуй е входирана жалба с подписка от граждани срещу изключително шумната дейност на баничарницата, и то в нерегламентирано работно време, което нарушава обичайния комфорт на живущите там. На 08.10.2025 г. е извършена проверка от специално назначена комисия, като в съставение протокол е отразено, че търговският обект работи извън регламентираното работно време, при поискване не са представени документи на обекта, бил издаден касов бон с невярно съдържание. Във връзка с това кметът на Община Козлодуй е изпратил писмо рег. № 905-01-94/3/ от 10.10.2024 г. до управителя на дружеството, в което е посочил установените нередности и е предупредил, че при повторно установяване на неспазване на Наредба № 3 за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на община Козлодуй ще бъде образувано административно-наказателно производство по реда на ЗАНН. Обсъждайки събраните по делото доказателства, административният съд е счел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, но при пълна липса на фактически и правни мотиви, обосноваващи волеизявлението за прекратяване на търговска дейност, като такива не се съдържат и в нито един от представените по преписката документи. Освен това съдът е счел, че посочената като правно основание норма на чл. 61, ал. 2 от Наредба № 1 на Общински съвет Козлодуй, която обуславя прекратяването на търговска дейност в резултат на реализиране на административно-наказателна отговорност, и то при повтори нарушения, а не в резултат на проведено административно производство по издаване на индивидуален административен акт. По тези съображения, подробно развити в съдебния акт, заповедта е отменена. Решението е правилно. Административният съд правилно е възприел фактическата обстановка и въз основа на нея е формирал правни изводи, съответстващи на материалния закон. Административният акт е издаден при липса на мотиви, при съществени нарушения на административно-производствените правила и нарушения на материалния закон. Липсата на мотиви означава неспазване на изискуемата от закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочените нарушения съставляват самостоятелни основания за незаконосъобразност на административния акт, съгласно чл. 146, т. 2, т. 3 и т.4 АПК и в случая са достатъчни за отмяната му, както правилно е преценил съдът. Липсата на фактически и правни мотиви в оспорения акт, особено когато той с конститутивното си действие е от естество да засегне вече придобити субективни права, е самостоятелно основание за отмяна на административния акт, дори при липса на други нарушения. Неоснователно касаторът се позовава на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС, прието впрочем не само преди повече от 50 години, но и при действието на Закона за административното производство, отменен /ДВ. бр.90 от 13 ноември 1979г/. От една страна, нормата на чл. 59, ал.2, т.4 АПК изрично сочи, че когато административният акт се издава в писмена форма, както е в случая, фактическите и правните мотиви на административния орган трябва да се съдържат в самия акт, което е и в съответствие с основните принципи на административния процес, прогласени в чл.4,6 и11 АПК, представляващи израз на общия принцип на добра администрация. От друга страна, самото тълкувателно решение, макар и постановено в коренно различни социално-икономически и политически условия, допуска мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, но този документ трябва да изхожда или от самия административен орган, или от овластен помощен орган, а не от каквито и да било документи по преписката, които дори не са издадени от администрацията. В този смисъл неоснователно се търсят мотиви на акта в подадените сигнали от частни лица. Що се отнася до съставения по преписката протокол от проверка, издаден няколко месеца преди административния акт, той не представлява акт за установяване на административно нарушение, съставен по установения в ЗАНН ред, а и въз основа на него е отправено само предупреждение за налагане на административно-наказателна отговорност при последващо нарушение на друга наредба на Общинския съвет Козлодуй, а именно Наредба № 3 за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на общината. Тази наредба е различен нормативен акт от Наредба № 1 за осигуряване и опазване на обществения ред на територията на общината, в която се съдържа посочения в заповедта чл.61, ал.2, предвиждащ административно-наказателна отговорност за нарушения на обществения ред, включително и прекратяване на дейност, но само при условия на повторно нарушение. Изискването за повторност означава, че за да е приложим посоченият текст, е необходимо вече да е налице едно успешно реализирано административно-наказателно производство, в което с влязло в сила наказателно постановление да е ангажирана административно-наказателна отговорност за установено по предвидения в ЗАНН ред първо административно нарушение, което би могло да е наказуемо по посочения текст само с глоба или санкция. Дори касаторът не спори, че този ред не е спазен. Едва след влизане в сила на такова наказателно постановление, отново в резултат на законосъобразно проведено административно-наказателно производство може да се търси нова отговорност по ЗАНН за повторно нарушение, когато вече е допустимо прекратяване на определена дейност като административно наказание. Съвсем отделен въпрос е обаче дали текстът на чл.61, ал.2 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на община Козлодуй би бил приложим при наличните фактически обстоятелства, които предполагат нарушения във връзка с извършване на конкретна търговска дейност и във връзка с която е налице друг подзаконов нормативен акт на общината, а именно Наредба № 3, цитирана по-горе. Що се отнася до възможността за прекратяване на търговска дейност като принудителна административна мярка, наложена с индивидуален административен акт, това би било допустимо само при наличие на изрична законова норма, защото административната принуда, както впрочем и административно-наказателната отговорност, са допустими само в предвидените от закона случаи, а нормите във връзка с тяхното реализиране не могат да се тълкуват разширително. Такава норма в оспорената заповед не е посочена, поради което е и безпредметно да се обсъжда дали въобще съществува и е приложима. По изложените съображения и при пълно споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е и частната жалба. По делото е налице пълномощно за процесуалния представител на община Козлодуй, поради което предприетите от него процесуални действия следва да бъдат приети за извършени от представлявания субект. Правилно при наличните по делото доказателства съдът е допълнил решението с цел реализиране отговорността за разноски на загубилата делото страна. Присъденото адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, включително на обема на извършените съдопроизводствени действия. При този изход от спора разноски на касатора не се дължат, а ответникът не претендира такива. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение

Цитирани разпоредби

8