Решение № 7011 от 28.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1400/2009 г.

Решение № 7011 от 28.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1400/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Надежда Асенова Яранова от гр. Габрово, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Радка Дончева Балтова от същия град, срещу Решение № 124 от 12.12.2008 г. по адм. дело № 242/2008 г. на Административен съд - гр. Габрово. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване, а с оглед на т. 1 от Решение № 739 от 21.11.2008 г. на Министерския съвет за разместване на почивни дни през 2009 г. е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК във връзка с чл. 60, ал. 6 АПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна. От данните по делото е видно, че на 28.02.2007 г. касационната жалбоподателка Надежда Асенова Яранова е подала заявление да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Заедно с другите документи по чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е представила и акт за прекратяване № 292-ДР-02-1 от 29.12.2006 г., с който директорът на СОУ "Отец Паисий" - гр. Габрово е прекратил, считано от 30.12.2006 г., трудовото й правоотношение като гимназиален учител по биология в училището. С разпореждане № 16 от 30.03.2007 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е отпуснало исканата пенсия, считано от датата 30.12.2006 г. (посочена в акта за прекратяване на трудовото правоотношение). Със заявление вх. № 10633 от 04.10.2007 г. касационната жалбоподателка е поискала да бъде изменен размера на отпуснатата й пенсия, като се вземе предвид новопридобит от нея осигурителен стаж след пенсионирането й. С разпореждане № 25 от 10.10.2007 г. пенсията е изменена. Със заявление вх. № 7873 от 09.07.2008 г. касационната жалбоподателка е поискала ново изменение на пенсията въз основа на новопридобит осигурителен стаж. При извършената проверка по повод на това заявление било установено, че при първоначалното отпускане на пенсията осигуряването на касационната жалбоподателка не е било прекратено дори за един ден. Затова с разпореждане от 25.07.2008 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е отменило разпорежданията от 30.03.2007 г. (за първоначалното отпускане на пенсията) и от 10.10.2007 г. (за нейното изменение поради новопридобит осигурителен стаж) и е отказало да отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст. Отказало е и изменение на тази пенсия, каквото е било поискано от касационната жалбоподателка със заявлението й от 9.07.2008 г. Със същото разпореждане длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО, позовавайки се на чл. 114, ал. 1 КСО, е разпоредило неоснователно получените суми да бъдат удържани ведно със законната лихва. С последващо разпореждане от 19.08.2008 г. е уточнен пълния размер на задължението - 4900, 97 лв., от които 4139, 62 лв. главница и 761, 35 лв. изтекли лихви. Касационната жалбоподателка е оспорила законосъобразността и правилността на разпорежданията от 25.07.2008 г. и от 19.08.2008 г. пред директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Габрово, който с Решение № 64 от 02.10.2008 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат е приел: а) че събраните по преписката данни сочели на извода, че при първоначалното отпускане на пенсията осигуряването на касационната жалбоподателка не е било прекратено, поради което не е било налице съществено условие по чл. 94, ал. 1 КСО за отпускане на пенсията и б) че оставеното за попълване поле с текст "не се осигурявам от. . . " (заявлението обр. УП-1 за отпускане на пенсия) не е било попълнено от жалбоподателката, поради което длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е приело, че е направено деклариране в смисъл, че жалбоподателката не работи и не се осигурява. Според директора на РУСО жалбоподателката е затаила правно значимото обстоятелство, че продължава да работи и това я прави недобросъвестна. Касационната жалбоподателка е оспорила законосъобразността на това решение пред Габровския административен съд. Жалбата е подробно мотивирана, а двата най-съществени довода в нея са: а) тя не е знаела, че наличието на три почивни дни (31.12.2006 г., 01 и 02.01.2007 г.) след прекратяването на трудовото й правоотношение с акт за прекратяване № 292-ДР-02-1 от 29.12.2006 г. е пречка да настъпи изискуемото от чл. 94, ал. 1 КСО прекратяване на осигуряването и б) осигуряването й е било прекратено на 01.09.2007 г. за период от 17 дни до 17.09.2007 г. когато е сключила нов трудов договор, прекратен на 01.07.2008 г., но това обстоятелство не било отчетено от директора на РУСО при определянето на задължението й. С посоченото по-горе решение Габровският административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая нямаше да се стигне до неправилно (в нарушение на чл. 94, ал. 1 КСО) отпускане на пенсия, ако жалбоподателката добросъвестно бе декларирала, че се осигурява. Затаяването на истината по този въпрос има за последица недобросъвестно получаване на неправилно отпуснатата й пенсия. С касационната жалба са инвокирани доводи за касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна - оспореното с нея решение на Габровския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Според чл. 94, ал. 1 КСО пенсиите за осигурителен стаж и възраст се отпускат не от възникването на правото за такава пенсия, а от прекратяване на осигуряването, т. е. правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст може да бъде упражнено едва след като бъде прекратено осигуряването на придобилото това право лице. А според чл. 10 КСО осигуряването продължава до прекратяването на трудовата дейност, т. е. осигуряването (обикновено) се прекратява с прекратяването на трудовата дейност. Следователно в пенсионното производство по заявление на лица по чл. 4, ал. 1 КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст доказването, че трудовото, членственото, договорното (за управление) или служебното правоотношение е прекратено, не е достатъчно като основание за извода, че осигуряването е прекратено. Поради това в утвърдения от управителя на НОИ образец на заявление за отпускане на пенсия е включена (инкорпорирана) и декларация от заявителя, че не се осигурява. Съвкупността от тази декларация и доказателствата за прекратено трудово, членствено, договорно (за управление) или служебно правоотношение са вече добра основа за обоснован извод, че осигуряването на заявителя е прекратено. Липсата на такава декларация обаче прави този извод необоснован. Затова настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя изразеното от процесуалния представител на директора на РУСО - Габрово становище, че при непопълнена декларация "не се осигурявам от. . . " подаденото заявление не било нередовно, защото не липсват изискваните документи за стаж и доход. Според чл. 2, т. 1 НПОС заедно с документите за осигурителен стаж се представят и документи за прекратяване на осигуряването. Един от тези документи е инкорпорираната в заявление обр. УП-1 декларация "не се осигурявам от. . . ". Нейната липса означава липса на всички изискуеми документи (доказателства) за прекратяване на осигуряването. Поради това в този случай ще е налице неизправност по смисъла на чл. 1, ал. 5 НПОС, която следва да бъде отстранена - още при подаването на заявлението или след това в срока и по реда на чл. 1, ал. 5 НПОС. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя извода, направен от Габровския административен съд, че "в случая нямаше да се стигне до неправилно отпускане на пенсия, ако жалбоподателката добросъвестно бе декларирала, че се осигурява. " Напротив, ако длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО (а защо не и служителят, който приема преди това заявлението и приложените към него документи за пенсиониране) бе предприело действия по чл. 1, ал. 5 НПОС за попълване на липсващата декларация, с още по-голяма сигурност може да се каже, че "в случая нямаше да се стигне до неправилно отпускане на пенсия", освен ако не бъде направена декларация с невярно съдържание. Върховния административен съд, шесто отделение, в своята константна практика е изразявал становище, че добросъвестността, респ. недобросъвестността, са резултат на психическо отношение към възможността да се получи желан резултат при съобразяване на правовия ред, респ. при заобикаляне на правовия ред. Затова всеки отделен случай подлежи на самостоятелна преценка дали обективно поведението на лицето е съобразено с правовия ред или е съпътствано със заобикаляне или дори с директно нарушаване на този ред. В процесния случай съществуват отделни индиции за проявена недобросъвестност от страна на касационната жалбоподателка, но те биха били обединени от едно обстоятелство: дали при изготвянето на документите за пенсиониране касационната жалбоподателка е била водена от желанието да получи пенсия по § 5, ал. 1 ПЗР на КСО (т. е. преди възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал. 2 КСО) и в същото време да продължи да изпълнява функциите на учител по биология в СОУ "Отец Паисий" - гр. Габрово. Изясняването на това обстоятелство е от съществено значение, защото налага мълчание по въпроса осигурява ли се жалбоподателката - верният отговор задължително изключва единия от двата желани от нея резултата. От справката на ТД на НАП, гр. Габрово (л. 83 от делото на Габровския адм. съд) е видно, че след прекратяването на трудовото правоотношение със СОУ "Отец Паисий" касационната жалбоподателка е сключила договор с друго училище - ОУ "Св. св. Кирил и Методий", т. е. с друг, а не със същия работодател. Това обстоятелство сочи на истинност на твърдението й, че не е предполагала, че въпреки трите дни, изминали от прекратяването на единия договор до сключването на следващия, осигуряването й не е било прекратено. Тук следва да бъде подчертано, че прекратяването на осигуряването е правен, а не фактически резултат, поради което незнанието дали е осъществено или не е осъществено не може да се вмени априори (a priori) във вина на незнаещия. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че решението на Габровския административен съд следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което да се отмени оспореното решение на директора на РУСО и делото да се изпрати като преписка на този орган, който да реши по същество поставения от жалбоподателката въпрос - защо пенсията, на която е придобила право, не й е отпусната от датата, на която вече е имала прекратено осигуряване и то повече от един ден (м. септември 2007 г.). Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,