Решение № 14122 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13072/2014 г.

Решение № 14122 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13072/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), чрез процесуален представител юрист Емилия Тренева, против решение № 9636 от 09.07.2014 г. по адм. дело № 2936/2013 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което е отменено решение № Ц-7/21.01.2013 г. на ДКЕВР и е върнато делото като преписка на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за разглеждане и ново произнасяне по заявлението на "Овергаз Изток" АД, съгласно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Излагат се доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба, поради липса на правен интерес за жалбоподателя по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК. Излага, че с решение № Ц-7/21.01.2013 г. на ДКЕВР не се засягат права и интереси на дружеството, предвид на това, че дружеството е подало заявление с вх. № Е-15-52-2 от 15.01.2014 г. до ДКЕВР с искане за утвърждаване на цени за 2014 г., със запазване на цените на нивата от предходния регулаторен период, поради и което дружеството има правна възможност да предяви искането си предмет на правни спор пред ДКЕВР с доказване на искането си. Твърди, че съдът не е взел предвид заключението на вещото лице и не е съобразил настъпилите нови обстоятелства. Иска, да се отмени обжалваното решение и се върне делото за нов разглеждане, или алтернативно се отмени решението на ДКЕВР. Ответникът - "Овергаз Изток" АД, гр. Бургас, чрез процесуален представител юрисконсулт Малена Шейтанова, с писмен отговор и в съдебно заседание чрез юрисконсулт Николов, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на решението. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че правилно е приел тричленният състав, че оспореното решение на ДКЕВР е незаконосъобразно. Излага, че в хода на служебната проверка на оспорения акт са установени отклонения от административнопроизводствените правила - чл. 13, ал. 3, т. 2 ЗЕ и чл. 28 НРЦПГ, отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК и отказът на ДКЕВР се явява на практика лишен от мотиви. Смята, че дори и при произнасяне в кръга на оперативната самостоятелност следва да се посочат фактически и правни основания, които да очертаят рамката на съдебния контрол с цел избягване превратно упражняване на власт, като правилно съдът приема, че изискването за мотивиране се отнася и до решенията на ДКЕВР по чл. 13, ал. 2 ЗЕ. Върховният административен съд, Първа колегия, Петчленен състав като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 9636 от 09.07.2014 г. по адм. дело № 2936/2013 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, е отменено решение № Ц-7/21.01.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и е върнато делото като преписка на органа за разглеждане и ново произнасяне по заявлението на "Овергаз Изток" АД, съгласно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, както и е осъдена ДКЕВР да заплати на дружеството разноски в размер на 300 лв. Съдът е приел, че оспореното решение на ДКЕВР е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради това, че административният орган не е посочил фактически основания за отказа да утвърди цените, посочени в заявлението на дружеството жалбоподател, с което се препятства осъществяване на контрол за законосъобразност. Съдът е приел, че по приложимата правна уредба по чл. 21, ал. 1, т. 6, чл. 30, ал. 1, т. 6а, т. 7 и т. 8 от Закона за енергетиката и чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "а" от НРЦПГ, където е указано, че регулирането на цените се извършва по метода "горна граница на цени", е било необходимо органът да изложи и фактическите обстоятелства, които е квалифицирал като материалноправни предпоставки, посочени в цитираните нормативни текстове на решението. Приел е, че посочването в обжалваното решение на издадено преди това решение № Ц-011/08.03.2010 г., с което ДКЕВР е утвърдила цени за регулаторния период 2009-2013 г., само по себе си не обосновава основания, поради което ДКЕВР не е уважила искането. Съдът е приел, че от страна на административния орган няма изложени мотиви относно отказа за отчитане на недовзетия приход, съобразно законовите изисквания и отсъства изследване на фактите и обстоятелствата, довели до натрупването на недовзет приход. Също така съдът е приел, че не са изложени и мотиви от страна на регулатора в подкрепа на извода, че исканата корекция на утвърдените с решение № Ц-011/08.03.2010 г. цени с недовзет приход би довело до увеличение на цените на крайните потребители. Съдът е приел, че е допуснато и съществено нарушение на административнопроизводствените правила по ценовото регулиране, като не е оповестен доклада на работната група, не е проведено открито заседание за обсъждането му, не е предоставен и срок на жалбоподателя, респ. на други заинтересовани субекти за възражения и становище, не е проведено и заседание за обществено обсъждане на проекторешението, в нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 2 от ЗЕ и чл. 28 от НРЦПГ. От фактическа страна е установено от съда, че производството пред ДКЕВР е образувано по заявление вх. № Е-15-52-8/14.07.2011 г. на "Овергаз Изток" АД, с което е предложил на ДКЕВР за утвърждаване актуализирани цени за пренос на природен газ по МГО, цени за разпределение на природен газ и цени за снабдяване на потребители за периода 2009 г. - 2013 г. В указания от закона срок ДКЕВР не се е произнесла, поради и което дружеството е сезирало Върховния административен съд с жалба, по която е образувано адм. дело № 16502 от 2011 г. С решение № 6743 от 14.05.2012 г., ВАС е отменил мълчаливия отказ на ДКЕВР по заявление вх. № Е-15-52-8/14.07.2011 г. и е върнал делото на административния орган за повторно разглеждане и ново произнасяне, със задължителни указания за разглеждане на искането след законосъобразно провеждане на процедурата по реда на чл. 25 и сл. от НРЦПГ, да се произнесе мотивирано с акт, като съобрази искането с решение № Ц-011/08.03.2010 г. на ДКЕВР, както и с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "а" от Наредбата. С решение № 13082 от 22.10.2012 г. по адм. дело № 8301/2012 г. на ВАС, петчленен състав е потвърдено решението. След връщането на преписката ДКЕВР е предприела действия за ново разглеждане на подаденото от "Овергаз Изток" АД Заявление вх. № Е-15-52-8/14.07.2011 г. за утвърждаване на актуализирани цени за пренос на природен газ по МГО, цени за разпределение на природен газ и цени за снабдяване с природен газ за 2011-2013 г., с включването на формирания недовзет приход за изтеклия ценови период 2009-2010 г. Със Заповед № 3-Е-254/05.11.2012 г. на председателя на ДКЕВР е назначена работна група, която да разгледа подаденото заявление. На 21.01.2013 г. на проведено закрито заседание на ДКЕВР, по т. 6 от дневния ред са разгледани доклада и проекта за решение по влязлото в сила Решение № 6743/14.05.2012 г. на ВАС и е прието Решение № Ц-7 от 21.01.2013 г. на ДКЕВР, с което е отказано да бъдат утвърдени предложените от дружеството цени. При тези фактически данни тричленният състав на ВАС е постановил обжалваното решение с посочените по-горе правни изводи за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на жалбата на "Овергаз Изток"АД, поради отпаднал правен интерес. Доводите на касатора, макар и да не е посочено в жалбата, обуславят проверка на допустимостта на решението на ВАС, тричленен състав по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Производството пред ВАС, тричленен състав, е по реда на чл. 13, ал. 7 от ЗОП по подадена жалба от "Овергаз Изток" АД против Решение № Ц-7 от 21.01.2013 г. на ДКЕВР, с което е отказано да се утвърди изменение на утвърдените цени на "Овергаз Изток" АД с решение № Ц-011/08.03.2010 г. Съдът е съобразил възражението за отпаднал правен интерес на дружеството да обжалва процесното решение, като е приел, че със Заявление № Е-15-52-2/15.01.2014 г., подадено от "Овергаз Изток"АД до ДКЕВР е направено искане за утвърждаване на цени разпределение на природен газ, цени за снабдяване с природен газ и цени за присъединяване към газоразпределителната мрежа на дружеството за 2014 г., като искането е цените да бъдат запазени на нивата на предходен регулаторен период. Съгласно действащата към момента на производството Наредба за регулиране на цените на природния газ (Приета с ПМС № 131 от 15.06.2004 г., отм., бр. 38 от 23.04.2013 г., в сила от 5.04.2013 г.) чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "а" при регулиране на цените чрез метода "Горна граница на цени - " комисията утвърждава цени на енергийното предприятие за първата година от регулаторния период и ги изменя в края на всяка година от регулаторния период". Така цените се изменят според зададената в цитираната разпоредба формула, при която цената за съответната година, подлежаща на утвърждаване, се изчислява при отчитане отношението между индекса на инфлация за предходен отчетен период и коефициент за подобряване на ефективността. Освен това съгласно чл. 4, ал. 3 от НРЦПГ (отм.) при прилагане на метода "горна граница на цени" - "при всеки ценови и/или регулаторен период, необходимите годишни приходи и/или цените могат да бъдат корегирани въз основа на недовзетия/надвзетия приход, дължащ се на разлики между прогнозни и действителни ценообразуващи елементи от предходния ценови или регулаторен период, по методика, утвърдена от комисията". Действително със Заявление № Е-15-52-2/15.01.2014 г., подадено от "Овергаз Изток" АД до ДКЕВР дружеството е поискало ново утвърждаване на цени за нов регулаторен период за 2014 г., като искането е цените да бъдат запазени на нивата на предходен регулаторен период. Това обстоятелство обаче не обуславя отпадане на правния интерес на дружеството да иска произнасяне от ДКЕВР по Заявление вх. № Е- 15-52-8/14.07.2011 г., с което е поискана годишна актуализация на цените през 2011 г., като определените за предходен регулаторен период цени бъдат съобразени от регулаторния орган при определянето на новите цени за нов регулаторен период при спазване на нормативно установения метод на регулиране по Наредба № 2 от 19.03.2013 г. за регулиране цените на природния газ (в сила от 05.04.2013 г.), като в съответствие с § 4 производствата, които са образувани до влизане в сила на наредбата, се довършват по досегашния ред. За дружеството лицензиант е налице правен интерес от произнасяне на ДКЕВР по първоначалното заявление за определяне на цени по предвидения ред на НРЦПГ (отм.), а регулаторният орган е нормативно задължен да се произнесе съгласно § 4, както и е задължен да изпълни дадените указания от съда по тълкуването и прилагането на закона. Предвид на изложеното настоящият петчленен състав на ВАС приема, че жалбата на "Овергаз Изток" АД против Решение № Ц-7 от 21.01.2013 г. на ДКЕВР е била допустима, поради което постановеното от тричленния състав на ВАС решение е допустимо. Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на решението, поради това, че не отговаря на доказателствата по делото. Наведеният довод е относим към необоснованост като касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът е установил обективно фактическите обстоятелства свързани с произнасянето на административния орган по Заявление вх. № Е-15-52-8/14.07.2011 г., като е установено нарушение на административно производствените правила при произнасянето по това заявление по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и на чл. 13, ал. 3, т. 2 от ЗЕ и чл. 28 от НРЦПГ (отм.). Липсата на посочени фактически основания в оспорения административен акт, както и спазването на правилата при осъществяване на регулаторната функция на ДКЕВР, са препятствали съда от възможността да осъществи контрол за законосъобразност на постановения административен акт по същество. В хода на производството съдът е допуснал съдебно-икономическа експертиза за установяване на спорните обстоятелства относно прилагането на формулата и правилата по НРЦПГ (отм.), но поради липса на фактически обстоятелства (мотиви) към административния акт не са разгледани по същество относимите към спора заключения на вещото лице. В тази връзка възражението на неправилност е неоснователно. С касационната жалба не са посочени други твърдения за нарушение, които да обуславят отменителни основания по чл. 209 от АПК, поради което настоящият съдебен състав приема, че правилно съдът е отменил решението на ДКЕВР и е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на закон. Предвид на изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и направеното искане от ответника за заплащане на разноски на основание чл. 143, ал. 3 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд жалбоподателят ДКЕВР следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,