Решение № 47 от 9.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3010/2011 г.

Решение № 47 от 9.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3010/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Юрий Кръстев Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по касационна жалба на частния тъжител Д. А. Д. от гр. Д., чрез неговият повереник - адвокат М. М., против въззивна присъда на Варненския окръжен съд, постановена по внчхд № 1336/2011 г. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна поради което атакувания съдебен акт, следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 88/03.11.2011 г., Варненският окръжен съд, наказателно отделение, е отменил изцяло присъда № 32/16.06.2011 г., на Районен съд гр. Девня, 5-ти състав, постановена по нчхд № 130/2011, като вместо нея е признал подс. М. Г. Й. за невиновен в това, че на 25/26.02.2011 г., в гр. Девня, причинил лека телесна повреда на Д. А. Д. от с. гр., изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 НК, поради което го е оправдал по обвинението му по чл. 130, ал. 1 НК. По жалбата на Д. А. Д.: Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Направеният извод от въззивната инстанция, че тъжителят няма как да бъде разпитван, с оглед процесуална забрана по чл. 118, ал. 1 НПК и от тук допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционният съд извършвайки разпит и изграждайки вътрешното си убеждение въз основа на неговите показания, е абсолютно в нарушение на процесуалния закон. Обратно, именно разпоредбите на чл. 118, ал. 1, т. 2 НПК, като изключение дават изричната възможност пострадалият, гражданският ищец, да бъде разпитван като свидетел. По делото лисват и каквито и да било мотиви относно обясненията на подс. М. Й., дадени в съдебно заседание на 03.11.2011 г., с които той не е оспорил посeщението в дома му, а неговите обяснения са доказателствено средство - чл. 115 НПК. Също така не е обсъдено и медицинското удостоверение № 14/2011 г., в което също се съдържат данни за тази дата. Съдът не е направил необходимото да се изясни съществува ли възможност, по време на дежурството си, тъжителят да е отишъл в дома на подс. Й., като е било наложително изискване на копие от дневниците на дежурствата на пост "Повеляново", с оглед изразеното становище на тъжителя и неговия повереник в съдебното заседание. Като е допуснал посочените процесуални нарушения, съдът е ограничил съществено правата на частния тъжител, оставяйки неизяснени особено важни обстоятелства относими към предмета на доказване. Ето защо въззивната присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд