Решение № 8234 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11414/2019 г.

Решение № 8234 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11414/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национален осигурителен институт (НОИ), подадена чрез юрисконсулт Колева, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 263/17.07.2019 г. по административно дело № 199/2019 г. на Административен съд– Смолян (АС Смолян), с което същият е осъден, да заплати на М. Д. от [населено място], [област], на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 300 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че в производството липсват предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Твърди, че в Кодекса за социално осигуряване (КСО) ползването на адвокатска защита не е задължителна, а лицето е ангажирало услугата на адвокат изцяло по своя преценка. Намира, че разпоредбите на ЗОДОВ не са приложими в случая. Твърди, че между плащането на процесната сума като адвокатска защита и отменения административен акт на орган в ТП на НОИ Смолян не е налице пряка и непосредствена връзка. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение като незаконосъобразно. Касационният жалбоподател НОИ в Писмено становище, получено на 3.06.2020 г. моли за отмяна на обжалваното решение и да се отхвърли предявената искова молба против НОИ като неоснователна и недоказана. Ответникът М. Д. в писмен отговор, подаден от адвокат Е. Велков от АК Смолян оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана, като счита постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Моли да се постанови съдебен акт, с който се остави в сила и потвърди решението на АС Смолян. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалвания съдебен акт- Решение № 263/17.07.2019 г. по административно дело № 199/2019 г. на Административен съд- Смолян е ОСЪДИЛ НОИ, да заплати на М. Д. от [населено място], [област], на основание чл. 203 и следващите от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата 300 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от платено адвокатско възнаграждение при административно обжалване на Разпореждане № РП-2-20-00469009 от 12.10.2018 г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ- Смолян, отменено от горестоящия административен орган като незаконосъобразно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.05.2019 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените разноски за първоинстанционното дело в размер на 310 лв. За да достигне до този резултат адм. съд е намерил, че Разпореждане № РП-2-20-00469009 от 12.10.2018 г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ- Смолян, с което е разпредено прихващане на основание чл. 114, ал. 5 от КСО, е отменено от по- горестоящия административен орган – директор на ТП на НОИ- Смолян, при спазване на задължителното производство по обжалване пред този горестоящ административен орган. При това положение, съдът е намерил за безспорно доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, издаден от административен орган – разпореждане, отменено с влязъл в сила друг административен акт по реда на задължителното административно обжалване пред горестоящия орган. Съдът на следващо място е приел, че от незаконосъобразния акт – процесното разпореждане, отменено по съответния ред с влязло в сила решение на горестоящия административен орган, ищцата е претърпяла вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в административното производство по обжалване на процесното разпореждане за прихващане, впоследствие отменено като незаконосъобразно по административен ред. Посочил е, че видно от приложения към административната преписка ДПЗС, ищцата е заплатила в брой адвокатско възнаграждение именно за изготвяне на жалба срещу разпореждането за прихващане, като имуществената вреда е установена и по размер. Исковата претенция за обезщетение е преценил за основателна в размер на 300 лв., каквато сума е заплатила ищцата. В заключение е преценил, че са налице всички елементи на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като предявеният иск е бил уважен, като е ангажирал отговорността на ответника НОИ град София за действията на негово длъжностно лице (Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ- Смолян), във връзка с издаване на отмененото като незаконосъобразно разпореждане. Преценил е като основателна претенцията за лихви от завеждане на иска, като е присъдил главницата от 300 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.05.2019 г., до окончателното изплащане на сумата. Обжалваното решение е ПРАВИЛНО. Неоснователни са направените оплаквания в касационната жалба, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа- негов издател. Органът издал отмененото разпореждане е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения- чл. 114, ал. 4, ал. 5 КСО. Решаващият орган, издал решението, с което е отменено разпореждането, е извършил правно действие, което представлява изпълнение на административна дейност във фазата на административното обжалване- чл. 117, ал. 3 КСО. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт. В случая налице е административен акт, отменен във фазата на административното обжалване. Производството по оспорване на разпореждане на Ръководителя на Контрола по разходите на ДОО в конкретният случай се е развило по реда на КСО, като е приключило окончателно във фазата на оспорването по административен ред. Необосновано от касатора са развити твърдения, че разноските за адвокатско възнаграждение в процесното производство нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В чл. 117, ал. 1 КСО е регламентирано обжалване по административен ред, като пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби, като в т. 1, б. "г" (ред. ДВ, бр. 98 от 2016 г.) е посочено за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване. Според чл. 120, ал. 2 КСО при уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита, съразмерно на уважената част. Не е регламентиран въпросът за разноските във фазата на административното обжалване. Според чл. 117, ал. 5 КСО Решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден, като този въпрос не е засегнат в глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред". Налице е законова празнота и в КСО, и в АПК относно понесените от страната разноски в това административно производство. Издаденото решение на директор на ТП на НОИ- Смолян не съдържа разпореждане относно разноските. За страната в оспорването по административен ред съществува единствено възможността да претендира като претърпени вреди, направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Необосновано от касационния жалбоподател се счита, че не са изпълнени обстоятелствата за ангажиране отговорността на НОИ, поради неустановяване и недоказване на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обоснован е изводът на адм. съд, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая налице са: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, а именно Разпореждане № РП-2-20-00469009 от 12.10.2018 г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ- Смолян, което е отменено от горестоящия орган; 2. вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред и 3. причинна връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат. Неоснователно е становището в касационната жалба, че плащането по договора за правна защита и съдействие не е в пряка причинно следствена връзка с разпореждането. Доколкото вредата може да произтича от намаление на имуществото на едно лице, то в случая е налице претърпяна вреда от страна на М. Д., произтекла от платеното адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав приема довода на адм. съд, че вредите са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. явяват се адекватно следствие от увреждането- чл. 4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправният резултат и тяхната обусловена свързаност с него. В случая е доказано по безспорен начин основанието за плащане и размера на адвокатското възнаграждение. Според Договора за правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение от 300, 00 лева. Заплатената сума за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от отменен незаконосъобразен административен акт. Безспорно са налице извършени надлежни процесуални действия, конструирана защита с изложени правни аргументи, които са възприети като основателни и послужили за отмяна на процесното разпореждане. Етапът, в който е приключил процесния спор не може да обоснове недължимост на обезщетението. Причинената имуществена вреда подлежи на пълно репариране. Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат - чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо ЗЗД, във вр. с § 1 ЗОДОВ. Поради тези съображения обжалваното решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед възражението на касатора за прекомерност на претендираните разноски, следва на ответната страна да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на 300 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение