Решение № 11334 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3634/2013 г.

ВАСII отделение09.08.2013 г.докладчик Джузепе Роджери

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 249/06.02.2013 г. по адм. дело № 3382/2012 г. на Административен съд-Пловдив РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 11334 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3634/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на началника на РДНСК-ЮЦР, против Решение № 249/06.02.2013 г. по адм. дело № 3382/2012 г., на Административен съд-Пловдив, с което е отменена негова заповед № ДК-02-ЮЦР-215/18.09.2012 г., издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Надстройка на двуетажна жилищна сграда", находящ се в УПИ ХIII-633, 632, кв. 153 по плана на централна градска част на гр. Пловдив, ул. "Иван Вазов" 52, община Пловдив, област Пловдивска. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на оспорването. Ответната страна Юлия Борисовна Миткова-Камбурова оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема заповедта за материалноправно незаконосъобразна, доколкото разпореденото за премахване с нея не представлява строеж, а текущ ремонт на сградата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на представените от страните писмени доказателства и приетото и неоспорено заключение на вещо лице, решаващият съд обосновава верен извод, че разпореденото за премахване с оспорената заповед не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а дейности по заздравяване на фасадата на сградата за осигуряване на безопасност на гражданите от падащи декоративни елементи. Според вещото лице фасадата е ремонтирана, боядисана и няма външни видими белези за надстрояване. За тези ремонтни работи не се изисква разрешение за строеж съгласно чл. 151, ал. 1, т. 4 ЗУТ, поради което извършването им без такова не е незаконно и правилно заповедта за премахването им е отменена като издадена в противоречие с материалноправни разпоредби. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

3