Решение № 1374 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6493/2017 г.

Решение № 1374 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6493/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на началника на РДНСК Югоизточен район против решение № 542/27.03.2017 г., постановено по адм. дело № 690/2016 г. по описа на Административен съд- Б., с което е отменена негова заповед № ДК-10-ЮИР-12/19.02.2016 г. за прогласяване по протест на нищожността на издадено от главния архитект на община Ц. разрешение за строеж № 39/29.03.2010 г., ведно с одобрените инвестиционни проекти за обект: Външна пътна връзка- обслужваща улица от второстепенна улична мрежа- VI клас, с дължина 350м с входно и изходно кръстовище за поземлен имот с идентификатор 44094.22.35, с. Л. и извършената му презаверка от 13.03.2014 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли оспорването. Ответното дружество "П. П. БГ" АД С. оспорва жалбата. "К. Р." ЕООД не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. за да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед, с която е прогласена нищожността на разрешение за строеж и презаверката му, за незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, включително неоспорени заключения на вещи лица, административният съд е направил обосновани и правилни установявания относно всички релевантни факти и е достигнал до верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ ( в приложимата редакция ДВ, бр. 15/23.02.2010 г.), инвестиционните проекти, по които се издава резрешение за строеж, се одобряват по заявление на възложителя и след представяне на административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа се изискват като условие за разрешаване на строителството по ЗООС или специален закон. Правилно първоинстанционният съд приема, че такъв акт е налице- писмо изх. № 1221/19.03.2010 г. на директора на РИОСВ- Б., представляващо влязъл в сила административен акт, с което е извършена преценка по подадено уведомление за инвестиционно намерение, че не е необходимо извършването на ОВОС или на задължителна оценка на въздействието върху околната среда, както и на оценка за съвместимост по реда на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Правилно е прието, че изискванията на посочената като нарушена норма на чл. 143, ал. 1, т. 4 ЗУТ са неприложими към процесния казус, доколкото в случая не се касае за изграждане на предприятие или съоръжение от визираните в нормата на чл. 104 ЗООС. Изискванията на чл. 143, ал. 1, т. 4 и чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ, въведени с изменението на тези разпоредби от 2012 г. (ДВ, бр. 82/2012 г.) за одобряване на инвестиционните проекти след представяне на влезли в сила индивидуални административни актове по ЗБР, са неотносими към преценката за валидност на процесното разрешение за строеж, тъй като към датата на издаването му такова изискване устройственият закон не е предвиждал. Правилен е изводът на съда, че не са установени противоречие на издаденото разрешение за строеж и презаверката му, ведно с одобрените инвестиционни проекти, както на посочените в оспорената заповед правни норми, както и на други законови изисквания. Не може да се обоснове извод за нарушаване на материалноправни разпоредби, в резултат на които разрешението за строеж и презаверката му да бъдат определени като правно нетърпими и обуславящи нищожност. Затова обжалваното решение, с което е отменена оспорената заповед, се явява правилно и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответното "П. П. БГ" АД С. по своевременно направеното искане и до доказания размер на платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,