Решение № 8129 от 26.7.2023 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Е. Пацанов длъжностно лице при ОП Комунални дейности оператор на открита платформа с повдигащо устройство срещу Решение 41 от 09.12.2022г. на Административен съд Русе по административно дело 393/2022 . С обжалваното решение съдът е отменил принудителна административна мярка (ПАМ) - Преместване на моторно превозно средство (МПС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" на основание чл.171, т.5, б."б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) по отношение на лек автомобил марка Сузуки, модел Гранд Витара, индивидуализиран с регистрационен номер и собственик, приложена на 01.09.2022 г. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че безспорно е доказано, че автомобилът, спрямо който е приложена ПАМ е паркиран в нарушение на правилата по ЗДвП, поради което е напълно доказано фактическото основание за прилагане на конкретната мярка по чл.171, т.5, б б ЗДвП. Счита, че съдът не е изложил мотиви, защо не е кредитирал показанията свидетеля Неделчев, а те доказват извършеното нарушение, както и обстоятелството, че адресатът на мярката не е бил клиент на медицинската лаборатория. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отхвърли подадената от П. Ченджиев първоначална жалба като неоснователна. Ответникът - П. Ченджиев оспорва касационната жалба в писмен отговор, чрез адв. И. Узунов излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Пред сградата на СМДЛ Здраве 99 ООД, находяща се в гр. Русе, ул. Видин 21 са обособени три паркоместа с целогодишен абонамент с цел ползване от пациенти на лабораторията. На 01.09.2022 г. екип от ОП Комунални дейности е изпратен на адрес гр. Русе, ул. Видин 21 да премахнат неправилно паркиран автомобил на едно от паркоместата за платено паркиране пред СМДЛ Здраве 99 ООД. Екипът установил на място паркирания автомобил в нарушение, който своевременно отстранил от мястото, прилагайки ПАМ по чл.171, т.5, б б ЗДвП, за което били направени 4 бр. снимки. Административният съд Русе приема от правна страна, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган, доколкото за този вид ПАМ е допустима и устната форма за издаване, няма нарушение на изискванията за форма. Приема още, че мярката е приложена при съществени нарушения административнопроизводствените правила, които са довели и до неправилно приложение на закона. Съдът установил, че редът за прилагане на тази ПАМ е регламентиран в Заповед РД-01-1463/27.05.2022 г. на кмета на Община Русе и предвижда: установяване на нарушение по ЗДвП, заснемане на автомобила с цел установяване на нарушението, включително външният вид на автомобила и извършване на принудително преместване до специализиран паркинг. Съдът е дал изрично указание на административния орган, че носи доказателствана тежест да установи всички фактически и правни основания за издаване на оспорения акт. Заключил е, че е от представените 4 бр. снимки не може да се установи, че къде точно е паркиран преместения автомобил, както и че това е било в нарушение на установените правила, поради което не може да установи фактическото основание за прилагане на конкретната ПАМ, предвид, че с разпоредбата на чл. 171, т. 5, б б ЗДвП са предвидени три отделни хипотези за прилагането на мярката. Посочил е , че не кредитира показания на св. Неделчев, доколкото в тях липсва конкретика при какви обстоятелства е паркиран автомобила, какви са били пътните знаци на мястото и къде са били разположени. И въобще не е изследван въпроса доколкото места пред медицинската лаборатория са предоставени при условията на платен абонамент с цел улеснение на клиентите, дали водачът на преместения автомобил не е бил клиент на лабораторията. Съдът е извел извод, че при събраните писмени и гласни доказателства административният орган не е изяснил напълно фактическата обстановка, няма доказателства да са били налице всички материалноправни предпоставки за прилагане на конкретната ПАМ, поради което незаконосъобразно е приложена мярката - преместване на МПС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" на основание чл.171, т.5, б."б" ЗДвП и е отменил същата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно Административен съд Русе приема, че ПАМ, доколкото въздейства пряко и непосредствено върху правната сфера на адресата си, следва да се прилага стриктно и ограничително. В този смисъл стриктно и ограничително следва да се тълкуват и материалноправните основания за налагане на ПАМ по чл.171, т.5, б.б ЗДвП. Първоинстанционният съд пълно и точно е установил фактите по делото и обосновано е приел, че не са доказани предпоставките на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП в нито една от трите хипотези, при които мярката може да бъде приложена. Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП съдържа три различни хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да прилагат принудителна административна мярка преместване на пътното превозно средство без знанието на собственика или на упълномощения от него водач. Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората е, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третата е, когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Така установените от законодателя предпоставки, при наличието на които е допустимо принудителното преместване, сочат на една изключителна ограниченост на ситуациите, при които е допустима тази пряко въздействаща върху правото на неприкосновеност на личната собственост мярка. От доказателствата по делото снимков материал не се установява, че ответникът по касация е паркирал управлявания от него автомобил в нарушение на забранителни знаци, по начин които да създава опастност за движението или да прави невъзможно преминаването на други участници в движението. Правилен е изводът на съда, че редът на прилагане на мярката - преместване на МПС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" на основание чл.171, т.5, б."б" ЗДвП на територията на Община Русе е регламентиран със заповед на кмета на Общината и този ред не е изпълнен в конкретния случай. Този ред действително предвижда създаваната на снимки, но те трябва да са такива, с които може да се установи на първо място какво е нарушението по ЗДвП, което налага репатриране на автомобила и на втора място - снимките следва да удостоверяват моментното състояние като външен вид на автомобила. В случая приложените по делото снимки изпълняват само второто условие идентифицират автомобила по външни белези, както и моментното му състояние преди принудителното преместване, но не са направени така, че да установяват извършеното нарушение на правилата за паркиране по ЗДвП. Правилен е изводът на съда, че от нито една от приложените снимки не може да се установи, къде точно е паркиран автомобила и че там е действала забрана, въведена със знак забраняващ паркирането. Следователно правилен и съответен на доказателствата и закона е и изводът на съда, че административният орган не доказал наличието на метериалноправните предпоставки за прилагане на конкретната ПАМ и същата е приложена незаконосъобразно. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е изложил мотиви защо не кретирана показанията на св. Неделчев. Напротив съдът ясно е посочил, че показанията не дават конкретни сведения нито за обстоятелства, при които е паркиран автомобила, нито за наличието на забранителни знаци в района и тяхното местонахождение. Изводът на съда е правилен. При запознаване с показанията на св. Неделчев прави впечатление, че те са твърде общи, действително сочат, че пред медицинската лаборатория има местата, означени за платено паркиране и има знак, но не е конкретизират мястото където се намира знака. Свидетелят е посочил, че колегата му е взел решението за преместването на автомобила и е направил снимките. Следователно липсва кореспонденция между данните, които предоставят снимките (на тях липса забранителен знак) и свидетелските показания, така че правилно съдът е приел, че снимките не отговарят на изискванията да установяват извършено нарушение по ЗДвП, а непълните свидетелки показания не могат да попълнят тази липса. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът точно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани и верни фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му е съобразено със закона и доказателствата следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не е претендирал разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, седмо отделение