Решение № 11881 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8535/2016 г.

Решение № 11881 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8535/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от министъра на вътрешните работи, срещу решение № 4981/26.04.2016 г., постановено по адм. дело № 1117/2015 г., по описа на ВАС, Пето отделение, тричленен състав, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. В съдебното заседание касационният жалбоподател не изпраща представител. От ответната страна - Г. Н. Н., чрез пълномощник, са депозирани възражение и становище, с доводи за неоснователност на касационната жалба. В с. з. адв. С. настоява решението, като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила. Представя писмена защита в посочения смисъл и претендира присъждане на разноските за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че в нарушение на чл. 9, ал. 3 и 4, чл. 171, ал. 4 от АПК решаващият състав не е указал на административния орган, че не сочи доказателства за това, че предвид специфичните изисквания за свободните позиции в структурите на МВР в същото населено място, жалбоподателят не отговаря на изискванията за заемане на тези вакантни длъжности, с което е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За да се произнесе, настоящият петчленен състав на ВАС, Втора колегия, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отменил заповед № 8121К-2759/27.11.2014 г., издадена от министъра на вътрешните работи и е осъдил МВР да заплати на Г. Н. Н. от гр. Е. направените по делото разноски. С процесния административен акт, издаден на основание чл. 191, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (отм.), поради установени незадоволителни резултати в служебната дейност, въз основа на извършена от нарочна комисия оценка на изпълнението на длъжността и след направено предложение рег. № 60429/17.11.2014 г. по описа на ГДГП - МВР, Г. Н. - началник на група "Оперативно-издирвателна дейност" от Гранично полицейско управление - Е., към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Е. при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, е преназначен на друга длъжност - началник на група "Оперативно-издирвателна дейност" от Гранично полицейско управление - И., към Регионална дирекция "Гранична полиция" - С., при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР. При издаването му, е посочено в мотивите на решението, са спазени изискванията на посоченото правно основание и на чл. 175 от ППЗМВР (отм.), на утвърдената от министъра на вътрешните работи Методика, изготвено е мотивирано предложение по чл. 174, ал. 1 от ППЗМВР (отм.), предоставена е възможност за защита на служителя по време на процедурата, съгласно установените правила, отбелязано е и, че поставените оценки от комисията, която е помощен орган, са част от процедурата и не подлежат на пряк съдебен контрол. За да приеме незаконосъобразност на акта и за да го отмени, съставът е посочил, че при издаването на заповедта е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 191, ал. 2, т. 2 от ЗМВР (отм.), според която новата длъжност следва да е в същото населено място и по възможност в същата структура, а при липса на такава длъжност - и в друго населено място или структура на МВР. От доказателствата по делото (л. 122 - 128) се установява, че към 24.11.2014 г., в Регионална дирекция "Гранична полиция" - Е., са съществували свободни длъжности за служители категория "В", каквато Н. притежава и биха били подходящи по смисъла на т. 1 от законовата разпоредба за заемане от него, а доводите на ответната страна, че липсва такава вакантна длъжност - поради специфични изисквания за свободните позиции, не са подкрепени с доказателства по делото. Решението следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати твърдяните в касационната жалба нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна на съдебния акт. При точно и в съответствие с доказателствата установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. Преназначаването на служител при условията на чл. 191, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (отм.) следва да отговаря на императивните условия по ал. 2 от същата разпоредба: служителят да отговаря на изискванията за заемане на длъжността и новата длъжност да е в същото населено място и по възможност в същата структура, а при липса на такава длъжност - и в друго населено място или структура на МВР. Обосновани и в съответствие с доказателствата по делото са изводите на съда, че оспорената заповед не отговаря на изискванията на чл. 191, ал. 2, т. 2 от ЗМВР (отм.), защото новата длъжност е в друго населено място и в друга структура, независимо от наличието на възможности за преназначаване на свободни длъжности за служители категория "В", каквато Н. притежава според т. 1 на същата норма. Последното се установява от приложените по делото две справки за незаетите щатни бройки в РД "ГП"- Е. - към 24.10.2014 г. и към 24.11.2014 г. (л. 112 и сл. и л. 119 и сл.), включително и приравнените такива. Необосновано касаторът твърди, че липсва такава длъжност в гр. Е., на изискванията на която Н. е отговарял и, че преназначаването на същата длъжност в гр. И. е била единствената възможност - напр., от писмо № 32р-4226/11.03.2016 г. на ОД на МВР-Я. (л. 126), с приложена към него справка на незаените длъжности с местослужене в гр. Е. е видно, че и към двете посочени дати е била вакантна длъжността н-к на група "Охранителна полиция" в РУ "Полиция"-Е. (приравнена), от справката с вх. № 119143/25.11.2014 г. се установява, че е била вакантна и длъжността н-к на група "Оперативно-издирвателна дейност" към сектор "ОИД" към РД "ГП" - Е., която отговаря на заеманата от Н. преди издаването на заповедта дори и по наименованието си, налице са и други свободни длъжности, приравнени на заеманата от жалбоподателя, възможността за назначаването му на които не е оборена в процеса. Несъстоятелно е и оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд, в изпълнение на задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, е следвало да укаже на ответната страна да ангажира допълнителни доказателства и като не го е сторил, е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Още с постъпването на жалбата, с разпореждане от 9.01.2015 г., съдът е изискал от административния орган окомплектоване на административната преписка по издаването на оспорената заповед, от протоколите от съдебно заседание (л. 73, л. 100, л. 137) се установява, че ВАС е указал на пълномощника на МВР да заяви категорично дали административната преписка е представена в цялост, заявено (подчертано) от юрк. С. в молба от 8.02.2016 г. (л. 80) и по-късно - с молба от 15.03.2016 г. (л. 111). Последвала е нова, поредна молба от пълномощника на жалбоподателя за представяне на доказателства - от 10.02.2016 г., която е била оставена без уважение и е даден ход на делото по същество, но с определение № 2466/7.03.2016 г. съдът е възобновил висящността на процеса и е задължил ответната страна да предостави справки за вакантните длъжности. Дали са налице специфични изисквания за незаетите длъжности, какви са те и къде са установени, е известно на административния орган и съдът нееднократно е осигурил възможност за представянето им. Не се прилагат такива и с касационната жалба, които да наведат на основателност на оплакването за неизяснена фактическа обстановка и допуснато процесуално нарушение. Неоснователно е и изложеното от касатора, че съдът "не следва да извършва преценка и анализ на действията на комисията" и че е "извън компетентността на съда да извършва преценка на правилността на поставената оценка". Такива преценки и анализ съдът не е извършвал, твърдянато е некоректно. Напротив, проследявайки фактите във връзка с проведената процедура по оценка, отчитайки спазването на установения процедурен ред, в мотивите на решението изрично е посочено, че "поставените оценки от комисията, която е помощен орган, са част от процедурата и не подлежат на пряк съдебен контрол". С оглед така изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, решението е валидно, правилно и обосновано. Съобразно този резултат и своевременно направеното искане, на ответника следва да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски, в размера по приложения договор за правна помощ - 650 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,